Аржентинското песо понесе най-големия дневен спад от финансовата криза през 2002 г. досега, след като централната банка оттегли подкрепата си за валутата в опит да съхрани валутните резерви. В Турция централната банка се намеси, но това не спря спада на лирата. Започна ли разпродажба на развиващите се пазари?
Спадът на песото в четвъртък ускори понижението, започнало след като президентът Кристина Фернандес замени икономическия екип през ноември. Валутата падна с около 15%, въпреки че слабо ликвидният пазар прави трудно да се оцени реалното й ниво, съобщава FT.
Песото се търгуваше около 7.90 спрямо долара в четвъртък. На черния пазар, който повечето аржентинци използват, то отслабна с 20% спрямо началото на годината – до 12.85 спрямо долара
Рискът от бягство на капитали расте с минути. Това ще бъде трудно за контрол”, коментира Дърк Уилър, стратег на Citi, като добави, че ликвидността до голяма степен изчезна поради риска от установяване на капиталов контрол като във Венецуела.
Спадът на песото допринесе за нежеланието за поемане на риск на световните борси. Индексът S&P 500 се понижи с 0.9%, а индексът на волатилността Vix, смятан за измерител на страха, нарасна със 7.5 на сто Европейските борси също се понижиха днес.
Аржентина въведе най-напред валутен контрол седмица след като Кристина Фернандес бе преизбрана през 2011 г. Оттогава правителството удвои усилията си да ограничи транзакциите в чужда валута. В сряда то наложи нови рестрикции върху онлайн търговия в последен опит да овладее отлива на капитали и да предотврати възможна криза на платежния баланс.
Председателят на кабинета на министрите Хорхе Капитанич съобщи пред репортери, че централната банка не е купувала или продавала долари в сряда, „което ви казва каква е нейната позиция по отношение на валутния курс”. По-рано той призова в Twitter бизнеса да инвестира и произвежда вместо да се тревожи за нелегалните долари.
Валутните резерви, които паднаха до 29.4 млрд. долара в сряда, са на най-ниско ниво от седем години, след като правителството изпразва авоари, за да обслужва дълга и да плаща за внос на енергоносители. Централната банка е похарчила 5.9 млрд. долара за поддържане на песото миналата година.
Икономистът Луис Секо коментира за FT, че му е трудно да разбере логиката на решението на властите да оставят песото да падне внезапно, без подкрепяща макроикономическа политика. Това е опасна ситуация, защото оставя впечатлението, че властите нямат ясна идея как да управляват ситуацията.
Турската централна банка се намеси директно на валутния пазар за първи път от 2012 г., но не успя да спре падането на лирата до нови дъна. Нараснаха опасенията за способността й да спре разпродажби на валутата.
Пазарните участници смятат, че банката е продала около 3 млрд. долара през деня, ход, който е понижил валутните й резерви до около 34-35 млрд. долара спрямо 40 млрд. долара в началото на годината.
Тя започна да продава долари сутринта, след като лирата падна под 2.30 лири за долар, поради разпродажбите на развиващите се пазари. Валутата попадна под нов натиск следобяд и централната банка проведе валутен аукцион за 200 млн. долара, преди отново да интервенира директно. Въпреки това лирата падна с 1.7% късно следобяд.
Според финансисти интервенцията не е била достатъчна. Централната банка прахоса валутните си резерви за една инвервенция, която беше безсмислена и винаги ще бъде, ако няма увеличаване на лихвените проценти, казва Питър Кинсела от Commerzbank в Лондон пред WSJ. Преди два дни централната банка реши да запази лихвения процент, въпреки увеличаващата се инфлация и поевтиняването на лирата с 10% от декември, когато се разгоря скандалът с корупцията. Страната е силно зависима от краткосрочно финансиране поради дефицита в платежния си баланс. Приватизацията боксува. В четвъртък приватизационната агенция реши да отложи продажбата на държавната лотария от февруари за май, а приватизацията на три ТЕЦ – за април. В сряда търг за оператор на пристанището в Коджаели се провали поради недостигане на заложената цена от 516 млн. долара, съобщава FT.
Инвеститорите бяха обезпокоени и от неочакваното свиване на производствения сектор на Китай, което последва подновените опасения за банковия сектор в страната. Централната банка на Китай осигури допълнителна ликвидност. Това накара инвеститорите да продадат активи на развиващите се пазари и акции на ресурсни компании. За натиска върху развиващите се пазари допринася и увеличената несигурност във връзка с вероятното допълнително ограничаване на количествените облекчения от Федералния резерв.
