Голф туризмът наред с гурме и вино сегментът са възможностите, които могат да превърнат България в целогодишна туристическа дестинация, е заявила министърката на туризма Николина Ангелкова. Казала го е на откриването на българо-индийски голф турнир в Балчик. Вече изградените голф комплекси ще ползват държавна помощ за популяризирането си. Изказването, цитирано от различни информационни агенции, върви в комплект с надеждата, че България ще привлече част от индийските туристи. Само преди няколко месеца Ангелкова се надяваше, че китайските туристи ще компенсират отлива на руските и можем да посрещнем по „216 хил. китайски туристи, а защо не и повече“. Посетителите от двете страни, взети заедно, сега са 10 пъти по-малко.
По думите й държавата ще подкрепи голф туризма „при инвеститорски интерес“. Не при интерес към България като голф дестинация от страна на потенциалните посетители, а при интерес от страна на инвеститорите.
С този критерий за избор на приоритетни проекти, които да се подкрепят – интерес на потенциални инвеститори, напоследък развихме цяла индустрия за атракции – от кичозни крепости до спортни зали в затънтени села от Видинско. Голф туризмът някак незаслужено беше забравен в компанията новата спортна зала с колодрум в Пловдив за 50 млн. лева или многомилионните ремонти на спортни палати. Атракциите не привлякоха туристи, нито пък инвестициите в спортни зали помогнаха на България да печели световни титли (олимпийските са вече мираж). Възможно ли е с голфа да се получи по-добре?
Може би, но не е сигурно. Едва ли инвеститорите в игрища си правят илюзията, че ще е лесно да поставят България на картата на голф туризма. То не е проста работа и не зависи само от това какви са игрищата и дали са на хубави терени. Въпросът тук е дали изобщо България има възможността да предложи преживяване и услуги, подходящи за по-платежоспособни туристи, каквито са голфърите.
Изглежда някой е подсказал на Ангелкова, че е необходимо да бъде организирана цялата съпътстваща индустрия, така че господата да се забавляват по начина, по който са свикнали.
Но какъв гурме туризъм в България, където няма нито един ресторант със звезда от „Мишлен“? Това е безспорният стандарт за качество в приготвянето на храна, а не „Черешката на тортата“, каквито изглежда са стандартите на много хора, които вземат решения у нас.
Изказването на Анкелкова щеше да е безобидно, ако не бе част от дълга поредица от изявления, които са предимно безобидни. Или поне такива бяха доскоро. Очертаващият се неуспешен туристически сезон (макар и далеч от провал – виж тук)изглежда кара хората от министерството да бъдат по-активни. Но за съжаление, всичките им идеи напоследък са свързани с харчене на публичен ресурс в угода на туризма.
Миналата седмица Николина Ангелкова обеща на бранша, че ще бъде направен опит за удължаване на летния туристически сезон с чартърни полети, финансирани от държавата (цитат по БТА). Подадено е уведомление за държавна помощ до Европейската комисия. Идеята за чартърите бе на Емил Хърсев, но в министерството се правят, че не са я разбрали. В статия за „Сега“ икономистът препоръча на туристическите босове вместо да се оплакват и да чакат чуждите туроператори да им организират чартъри, да се обединят и да финансират (сами!) няколко чартъра преди началото на сезона и след септември. Очевидно браншът е разбрал, че спасението е в чартърите, но не желае да поеме риска. Но няма бизнес без риск. Бизнесът без риск е централизирано разпределение на ресурси и това е, с което държавата се занимаваше допреди 25 години.
Така опитите за отчитане на дейност от министър, който няма представа от ресора си, започват да се вписват в една доста тревожна тенденция на социализация на загубите.
Министър Ангелкова очевидно няма представа как да наложи работещ модел в бранша, нито как да формулира национална туристическа политика. По-добре без такова министерство. И един обикновен отдел може да събира таксите за издаване на лицензи, което всъщност е единствената им дейност, която прилича на свършена работа.
