На кого дължим грозните туристически атракции

230 млн. лева е сумата, която ЕС и държавният бюджет са отпуснали за туристически атракции през периода 2007-2013 г. За мащаб нека кажем, че това надхвърля три пъти сумата, платена от български туристи за сувенири, билети и други атракции през 2014 г. и стотици пъти отделеното за опазване на паметници на културата.

Реално изплатените суми до момента са 155 млн. лева (без Евксиноград). Това е повече от 80-те милиона, за които се говори по медиите, изглежда по стари данни на Министерството на културата.

Темата предизвиква засилен интерес през последните дни. Той отчасти бе отприщен от показването на някои от завършените обекти като т. нар. парк пред „Леденика“, крепостта „Кракра“ и Шуменската крепост. Допринесоха и набиращите популярност граждански инициативи за опазване на културно-историческото наследство, повтарящи генезиза на съпротивата срещу застрояването на Черноморието. Приликата не е случайна. Устремът на специалистите по еврофондове доведе до непоправимо увреждане на някои от „реконструираните“ старини.

Важно е да знаем причините за това безумно творчество, което до голяма степен бе инспирирано от призива на Божидар Димитров да се гради „до зъбер“. Дали бутафорията е спонтанно хрумване на местните власти или моделът е бил възпроизвеждан на различни места с малко помощ от по-високо ниво? Дали вината е на чиновниците или е намесен и местен патриотизъм? Дали пък не е заговорил чиновническият страх да  не „изгубим“ пари от Европа. Последният мотив може да се намери в изявленията, предшестващи договарянето на „лего“ замъка край Перник, изпълнен от полимер и винкел, който замести крепостта Кракра.

Преслав

Велики Преслав, където дострояването има дълга история

Самодейният патриотизъм не е фактор за подценяване. Прекомерни възстановки, надхвърлящи допустимите отклонения от достоверността, имаше и преди да потекат еврофондовете. Такъв пример са частичната реконструкция на кръглата църква във Велики Преслав през 1993 г. и работите по Царевец, извършени още по социалистическо време.

Но притокът на лесни пари се оказа силен стимулант на лошия вкус и склонността към фалишификации. По закон всички нови крепости и кичозни атракции, свързани с крепости, задължително е трябвало да се съгласуват с института за паметниците на културата и строежът задължително се наблюдава от археолог. Това е направено по документи. Но историци, археолози и архитекти доказват с факти, че на много места са достроявани крепости, без да има ни най-малка представа как са изглеждали те в миналото. Възстановките противоречат на Венецианската харта за консервация и реставрация и Декларацията от Нара за автентичността, твърдят от ГИОКОН – една от новите неправителствени организации, създадени, за да спрат бутафорията.

Един факт е особено показателен. Само една пета от 100-те национални туристически обекта са крепости или археологически резервати. Наистина сред 100-те обекта има и такива, за които човек се чуди как са попаднали в списъка, но така или иначе този списък е най-известната препоръка към туристите, така че става поне за ориентир. В същото време по-голямата част от средствата за туристически атракции са именно за възстановка на крепости и антични селища. По груба оценка – около  60 на сто. Не е трудно да се досетите защо – по този начин се усвояват най-много средства за строително-монтажни работи. Докато истинската възстановка на рушащи се старини е много специфична дейност, която не може да спечели от който и да е. Не е случайно, че сред изпълнителите се нареждат някои от водещите строителни фирми.

ayla Списъкът на проектите, финансирани с евросредства (ако се разшифроват заглавията им като „ОттукА започва България“) е показателен. Той съдържа доста значими обекти (за някои от тях бихме добавили „за съжаление“, защото беше по-добре да не ги пипат), но и доста крепости, които са известни предимно защото там са вложени  милиони. Такъв е случаят с Цари Мали град до Белчин. Това е родното място на шефа на „Главболгарстрой“ Симеон Пешов и той не крие съпричастността си към проекта за крепостта, която вестник определи като една от най-смайващите в Европа. Никой не знае как наистина се е казвала тукашната крепост и как е изглеждала, защото преди реконструкцията там е имало само една кула. Все пак това е една от безобидните реставрации, тъй като поне нищо не е унищожено.

В същото време липсват пари за укрепване и реставрация на много от най-значимите природни феномени или обекти на културно-историческото наследство, някои от които са в доста лошо състояние. Особено трагично е положението с гробницата на Севт ІІІ в Старосел, където проблемите бяха очаквани. Активирало се преди дни свлачище накара държавата спешно да отпусне 360 хил. лева за укрепване на подпорите. Сега гробницата е укрепена с дървени подпори, които са изгнили от влагата, а куполът на храма чака години, за да бъде възстановен. Под непосредствена заплаха са и други ценни старини като Аладжа манастир и Мадарският конник. Много манастири също са в тежко състояние, макар че църковните имоти имат достъп до средства и по селската програма.

Тук е мястото да се обърне внимание, че по документи много от проектите не са за реставрация, а за визуализация и социализация. Този тънка разлика изглежда е послужила като оправдание да се гради със стъклопласт и полимери или направо с тухлички Итонг, както е в Яйлата.

Друга причина за лошия краен резултат е отстъплението от първоначалните проекти (има и одитни доклади по въпроса). В някои случаи се е прибегнало до по-евтини (и неподходящи) материали, тъй като се оказало, че има проблем с доставката. Неспазването на сроковете за приключване на проекта означава да се връщат пари – такива са европейските правила. Това е ужасът на всеки усвоител на еврофондове, затова и често се подбират проекти не според тяхната полезност и важност, а според готовността да се приключат в срок.

Самото министерство на културата, вместо да бъде коректив, вдъхнови част от бутафорните проекти, по които е било бенефициент  – като ИАР Плиска или дострояването на хълма „Трапезица“, срещу което има и подписка.

10 са обектите, които това министерство е финансирало, но именно при тях има най-голяма повтаряемост на изпълнителите, показва справка в публичния регистър на еврофондовете. Например, за осем от десетте проекта рекламните дейности са спечелени от МАГ Адвъртайзинг. Рекламната агенция доскоро бе собственост на Красен Кралев (сега министър на спорта). „Студио Златен век“ на актьора Калин Сърменов също има внушително присъствие в рекламните прояви около крепостите и културния туризъм. Боженишки урвич, Дяволския мост, „Никополис ад Нестум“ са част от проектите му.

Голяма част от извършените реконструкции са по проекти на ЕКСА АД – фасадата на Централна баня, Калето край Мездра, остров Св. Анастасия, Перперикон, наградената като Сграда на годината Перистера (край Пещера), „Никополис ад Нестум“. Фирмата е собственост на архитекти и е реставрирала доста фасади и на частни сгради.

Чрез обединението „Дяволски мост Ардино“  ЕТ „Металика – Иван Михайлов“ и „Пи Ес Пи“ на Юлиан Димов реконстриураха едноименния обект в един проект за 3 млн. лв. Според публикация на „Банкерь” Михайлов е близък до ГЕРБ. Освен това Пи Ес Пи  изгражда комплекс Абритус и възстановката на Добрич (заедно с Холдинг Пътища, който строи и Боженишки Урвич край Ботевград).

Зад проекта на печално известната атракция в Леденика стоят архитектите от Дезарх и консултантската фирма Вескконсулт (собственост на Веска Ковачева, която е на 83 години). Другият участник с опит в еврофондовете тук е Фактор-ТС ЕООД. Веск Консулт обаче е зад много повече обекти за реставрации, както и зад някои фестивали, подкрепени от Министерството на културата (Фестивалите са отделна тема на специален интерес.)

Работата по другия скандален проект – реконструкцията (всъщност вдигането на петметрови стени върху останките) на крепостта Яйлата, която попада в защитена територия все още не е приключила по документи, въпреки че крепостта бе открита на фона на протести. Тук е намесена  „ЮРОПИЪН ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД с общо 23 туристически проекта (едва ли не всеки трети проект) и още няколко други инициативи за усвояване на еврофондове. Строителните работи са на Евробилд България, която има добър опит в строителство на жилищни сгради и изглежда го е приложила. Основната заслуга обаче е на кмета Цонко Цонев, който до последно настояваше, че е необходима стена не от шест, а от 13 метра, за да се привлекат повече туристи.

Сред списъка с изпълнители можем да видим и други повтарящи се имена. Някои са почти неизвестни.

Например, Модул Н ЕООД е извършило строителния надзор на голяма част от възстановките – както по проекти на МК, също и на крепости, изградени по инициатива на общини. Заедно с Билдконсулт (участва и във Велики Преслав, Русе) това дружество стои зад втория най-скъп проект „Античен комплекс Абритус” край Разград. Той е на стойност над 6 млн. лева и е спрян след като са изплатени 3.8 млн. лева.

Варненската „Кейбъл Тех“ е изпълнител на 27 проекта, финансирани с европари. Сред тях са както културни събития (например „иновативно събитие – фестивал на сливата в Троян“), така и множество туристически атракции.

БИМ Консултинг е консултантска фирма, свързана с някои от големите проекти, вкл. В. Търново, Антично селище на нос Св. Атанас, Бяла, Балчик. Нормално е, разбира се, такива проекти да имат консултант с опит. Но БИМ Консултинг привлича вниманието и с това, че ще оценява административния капацитет на институциите, отговорни за еврофондовете, съгласно договор, сключен в края на 2014 г.

Този списък не е изчерпатeлен. Все пак целта не е да се посочват определени фирми с пръст (не е престъпление да се спечели глупав проект), а да се илюстрира моделът. Концентрирането на много от поръчките в сравнително ограничен кръг от изпълнители, особено консултанти, навежда на мисълта, че надграждането на крепости не е само по собствена  инициатива на кметовете на различни места в страната. Още един повод да се замислим дали подходът за подбор на проекти по еврофондовете не дава дефекти.

Този въпрос е не по-малко важен от спора в гилдията за начините на реставрация. На масата за следващия програмен период са 1 млрд. евро за туризъм. Обсъждат се проекти за масивни възстановки на Небет тепе в Пловдив (осемметрова кула!), за реставрация на Голямата базилика в Плиска и Златната църква в Преслав и за строителство в Несебър. Това означава, че ако не се въведе ред, досегашният кич ще ни се стори детска играчка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *