Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри актуализацията на бюджета. Водещият заседанието – вицепремиерът Зинаида Златанова заяви, че единствено от КРИБ са изразили резерви към актуализацията, поради липса на яснота за разход на предвидените средства. Заседанието продължи повече от два часа.

[textblock style=“1″]

При актуализацията дефицитът се увеличава с 493 млн. лева до 2% от БВП, за сметка на увеличаване на разходите с 200 млн. лева и намаляване на планираните приходи, предимно от ДДС и акцизи, но ръст на неданъчните приходи (основно дивиденти). Предвидено е и увеличаване на приходите от квоти парникови газове, които обаче минават транзитно през бюджета и не влияят на дефицита.

[/textblock]

КНСБ настоя за още 100 милиона лева за социални разходи, предаде БНР. Не ни удовлетворява социалната част на актуализацията на бюджета, заяви Ася Гонева от КНСБ. Сметките предвиждат увеличаване на социалните разходи с 40 млн. лева, като основната част е за добавки за инвалиди. „Остават 40 млн. лв. за ваучерите. Те попълват дупката до септември, но не дават възможност да се изпълни ваучерната програма до края на годината”, заяви Гонева. Около 9 млн. лв. са необходими като допълнителни усилия за пазара на труда, каза тя.

„Има кървящи рани, за които бюджетът не бива да си затваря очите, тъй като те ще продължат да загниват. Говорим за държавната подкрепа, свързана с дълговете на НЕК и БДЖ. КНСБ многократно поставя този въпрос. Смятаме, че НЕК няма никаква вина за това състояние и държавата трябва да обърне внимание”, посочи Гонева.

КНСБ и „Подкрепа“ настояват за увеличение на минималната работна заплата от октомври.

„Наложително е да се увеличи минималният размер за обезщетение за безработица – да е 60% от минималната работна заплата, която сега е 310 лв. Защото сегашният минимален месечен размер на обезщетението е с около 100 лева по-малко от определената от правителството линия на бедност 247 лв.”, обясни Константин Тренчев.

Бизнесът поиска повече прозрачност на разходите. „Не е ли по-добре неотложните и непредвидени разходи да бъдат в голямата си част разписани по-ясно. Сумата от 85,6 млн. лв. за компенсиране на зелената енергия биха могли да бъдат отделени в отделно перо”, заяви Васил Велев от АИКБ. „Преди повече от три години тристранният съвет предложи, а правителството прие 60 антикризисни мерки, една от тях беше държавата да поддържа регистър на задълженията си към бизнеса – по ДДС и по неизплатени обществени поръчки”, припомни Велев.

От БТПП обявиха, че макар първоначално да са били против поемането на нов държавен дълг, състоянието на резерва и задълженията към бизнеса са променили позицията им.

От КРИБ също подчертаха, че е необходима по-голяма яснота за това на кой бизнес и как ще се разплаща държавата. Според организацията, оглавявана от Огнян Донев, е важна информираността и прозрачността. Необходимо е да има официална статистика за дължимото ДДС, смятат от КРИБ (тя бе публикувана вчера – бел. ред.)

Търсят се начини за събиране на 450 млн. лв. неплатено от фирмите към държавата ДДС, каза финансовият министър Петър Чобанов на брифинг след заседанието, предаде  „Фокус”. „Някои суми в последните седмици вече събрахме. Има идея новодекларираното да се поема от фирмите, като се плаща и част от старите задължения на съответните компании”, заяви Чобанов.