Мръсни номера в бизнеса с бързи кредити

Ако сте гледали великолепната поредица на Найъл Фъргюсън «Възходът на парите» вероятно си спомняте шотландския епизод, в който се разказва за местния лихвар, осигуряващ заеми до заплата. «Даваш на някой 10 паунда и се очаква да ти се платят 12,5 паунда до края на седмицата. Ефективната лихва в този случай е почти 11 млн. процента… И все пак трябва да си луд, за да не платиш, защото нараняванията не са непознати», разказваше историкът.

Примерът изглежда далечен и невероятен, защото у нас, на свръхрегулирания финансов пазар, действат строги правила и всеки, който е сключвал договор за кредит, знае колко много формалности има. Най-малкото е, че задължително ви уведомяват за Годишния процент на разходите (ГПР) – този показател, който привежда заеми с различен срок, погасителен план и различни такси във вид, удобен за сравняване. Трябва да си луд или зависим, за да вземеш заем с астрономическа лихва, ако това число се вижда в договора за бърз кредит.

Но обявяването на ГПР на практика не се отнася за кредитите до заплата. На тях не само удобно са им спестени много от изискванията към банките, но и поредица пропуски и сложната координация между законите ги превърнаха в идеалната мишена за мошеници от всякакъв калибър. Веднъж попаднал в омагьосания кръг, човек трудно може да се отърве.

Възход…

Допреди пет години бързите кредити бяха територия за дъщерните дружества на банките и други големи компании. Беше почти невъзможно да си купите пералня или телевизор и да не ви предложат покупката да е на изплащане. После тази дейност замря, както и потребителското кредитиране. През последните месеци обаче бързите кредити растат много по-бързо от обикновените. Те са убежището на хората, които банките не искат да кредитират – било защото нямат официални приходи, било защото са свръхзадлъжнели. Кризата увеличи този контингент.

Днес с такава дейност се занимават над 150 компании, регистрирани от БНБ (допълнение – 117 дружества формират над 50% от приходите си от бързи кредити по данни на БНБ; виж още статистика). Сред тях има утвърдени институции, които работят почти като банки, но и множество фирми със странни условия.

Активите им надхвърлят 2.6 млрд. лева  – твърде големи са, за да бъдат пренебрегнати.

Все по-често не само безработни лица, но и хора с бизнес прибягват до услугите на кредиторите „от последния ред“. „Търговците на плодове и зеленчуци имат нужда от оборотни средства. След това продават двойно и тройно по-скъпо по пазарите в София”, обяснява служител на една от компаниите в отговор на учудването ни от високите лихви. Този разговор водихме, докато economix.bg проучваше условията за финансиране на стартиращ бизнес, тоест точно в разгара на правителствената атака срещу високите цени на доматите.

Няма статистика за лихвените проценти, които въпросните компании прилагат – нито една институция в България не се интересува от тези данни.

В големите дружества за бързи пари има ясна диференциация според кредитоспособността на длъжника и за сериозните кредитополучатели лихвите не са много по-високи отколкото в банките. Но за проблемните клиенти неустойките надвишават в пъти главницата. Множество нови играчи на пазара са се прицелили именно към рисковите клиенти.

Видно от статистиката на БНБ, 30% от вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са необслужвани (почти двойно повече от банковите заеми). При проста месечна лихва от над 30%, каквато преобладава при малките онлайн заеми, те биха могли да си позволят и по-голям дял необслужвани кредити.

Дупки в законите

От първата страница на сайтовете им или в рамка в офисите им «греят» разрешенията на БНБ, представени като «лиценз» (всъщност този тип фирми само се регистрират от БНБ при не особено тежки изисквания). Нито една друга финансова институция не рекламира толкова много централната банка, както компаниите за бързи кредити. Има защо. «Лицензът» приспива бдителността на потребителя и той тегли заеми, без да се задълбочава в общи условия, договори и прочие. Особено, ако става дума за малко пари, човек е склонен да се довери на институциите и да подцени вероятността за неприятни изненади. Но се оказва, че правомощията на регулаторите са парцелирани и ограничени.

На пръв поглед у нас съществува стройна система от закони, които пазят интересите на потребителите на бързи финансови услуги. Според закона за кредитните институции дружествата са подотчетни на БНБ, която води техния  регистър и има грижата да се увери, че хората, които се занимават с бързооборотните кредити, не са осъждани и имат подходящото образование. По-големи правомощия от това централната банка, общо взето, няма.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е основната организация, която се грижи за интересите на клиентите на кредитните институции. Причината тя, а не БНБ да е основният контролен орган, се крие във факта, че небанковите кредитори не привличат пари на влог и се предполага, че не представляват системен риск.

Основните правомощия на КЗП са разписани със Закона за потребителските кредити (ЗПК) и комисията може да налага санкции, започващи от 3000 лева. Според него потребителите трябва да бъдат информирани предварително за условията на заема, вкл. за ГПР, така че да могат да сравняват. Но законът не се прилага за заеми под 400 лв., за заеми със срок под 3 месеца и незначителни разходи по тях, както и заеми, които не предвиждат лихва или «други разходи» за потребителя.

Супербързите кредити, предлагани онлайн, много често са ограничени до 399 лева и са със срок до 1 месец. Сходството в бизнес модела на различните фирми  е удивително – като се започне от  параметрите на заема и близките разходи по него и се стигне до начина на визуализация на информацията (чрез плъзгачи).

Бърз кредитПо правило тези заеми не предвиждат лихва, а такса, която се плаща на падежа. Обикновено за едномесечен заем на стойност 200 лева, таксата е 64-66 лева (или лихва 1% на ден, както обясняват някои от т. нар. консултанти), но има изключения (виж факсимилето). По-големите компании, предлагат и заеми над 400 лева, но част от тях също се придържат към модата да обявяват месечна такса, вместо лихва.

Отсъствието на лихва обаче не е основание да не се казва колко е ГПР и да се избягват другите изисквания на ЗПК, коментира Илиана Цолова, началник отдел «Правни дейности» в Комисията за защита на потребителите. Точната формулировка на изключението в чл. 4, ал.1, т. 5 е «договори за кредит, по които не се начисляват лихва или други разходи за потребителя”, но таксата е очевиден разход за потребителя. Така че компаниите, които не обявяват ГПР, трябва да бъдат глобявани, стига сумата да е над 400 лева.

Но е съмнително, че това ще спре натоварването на потребителите с прекомерни разходи. Много от тези фирми разчитат основно на наказателните такси за просрочие. Обикновено те са 30 лева при забавяне на кредита до 3 дни и 90 лева над тази сума. ГПР се изчислява при условие, че потребителят плаща навреме, тоест неустойките не участват в сметките.

Много от фирмите за бързи кредити обаче градят бизнеса си именно върху презумпцията, че кредитът няма да бъде платен навреме. Затова и част от тях предвидливо са се снабдили със сателитни колекторски фирми (за разлика от кредитните компании, колекторските не подлежат на контрол). Една друга компания за бързи кредити например предлага «безлихвен» заем, в чиито условия се съдържа зле прикрита надежда, че той няма да бъде платен навреме: Теглите заем за 15 дни, който е без оскъпяване, уловката е под формата на възможност за удължаване на срока. Ако и след удължения период не можеш да погасиш заема, плащаш «само» оскъпяването, успокоява кредитната институция. Можеш да удължаваш заема безкрайно много пъти, твърди рекламата, който грабва вниманието с възклицанието „Нечувано!“. Наистина е нечувано. Работата е там, че оскъпяването е 18% само за две седмици, следователно кредиторът може да си позволи да забрави за главницата още на третия месец. ГПР по сегашната формула няма как да «хване» подобни практики.

Друга опасност за потребителите са револвиращите кредити, разказва Цолова. Повечето длъжници си мислят, че след първия транш отношенията им с кредитора са приключили, но това не е така – те продължават да трупат задължения и наказателни такси. В повечето случаи договорите са добре изпипани и дори се наричат договори за револвиращ кредит, тоест клиентите са били информирани, макар че невинаги разбират какво се крие зад това заглавие (вижте предупреждение на КЗП за револвиращите кредити тук).

Комисията следи дали на потребителя е предоставена цялата информация и дали в договорите има неравноправни клаузи, но на практика няма правомощия спрямо неизгодните договори. Казано по-грубо, ефективна лихва примерно от 15000% е безумие, но ако човек е бил информиран за разходите и се е съгласил, няма земна сила, която да го предпази.

Досега са проверени общите условия на около 30 от най-големите компании за бързи кредити и са им направени препоръки за промяна. Някои са отстранили пропуските, за други са заведени искове или предстои да бъде поискано от съда да разпореди промяна на общите условия. Освен неравноправните клаузи, най-често срещаният проблем са неустойките, които надхвърлят законовата лихва. Имало е и случаи на други прекомерни разходи – например, всяко съобщение до длъжника за забава се таксува по 10 лева, което очевидно надхвърля разходите. Едно нарушение, което вече е отстранено, е практиката едновременно да се начисляват лихва и неустойка за забава, казва още Цолова.

Тя обаче признава, че комисията не разполага с достатъчен административен капацитет и само двама души се занимават със следенето на общите условия на банките, мобилните оператори, ВиК операторите и други институции, в това число компаниите за бързи кредити.

Третата институция, която следва да контролира този бизнес, е Комисията за защита на личните данни. Тя следи да не се злоупотребява с личната ви информация. Компаниите за бързи кредити са регистрирани като администратори на лични данни (така както банките и компаниите за комунални услуги) и вероятно са завели съответните регистри и вътрешни правила. Но какво трябва да направи човек, с чиито лични данни се злоупотребява? Законът не е много обещаващ, но все пак допуска да се подаде жалба срещу администратора на лични данни в Комисията за защита на личните данни.

… и падение

Така стигаме до най-крайните форми на злоупотреба с длъжниците – измамите. Благодарение на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, договорите за кредит може да се сключват онлайн. Нужни са само достъп до интернет и мобилен телефон (не е задължително да е собственост на кандидата), имейл (не е задължително да е на кандидата, стига той да има достъп до него, за да потвърди). Компаниите изискват да се попълнят личните данни, месечния доход (не е задължително той да е верен, както се оказа) и банкова сметка, по която да преведат парите (някои дават възможност сумата да се изтегли на каса в Изи Пей). Одобрението се изпраща чрез sms, а договорът – по имейла.

Това означава, че всяко лице, което има ксерокопие на личната ви карта (помните сигурно как една банка ги изхвърляше в кофата за боклук на улицата) или по друг начин е научило ЕГН, номер на лична карта и адрес, може да изтегли бърз кредит. Стига да не предизвика подозрения в банката, където е разкрита сметката (най-вероятно на името на подставено лице).

Изглежда измамниците успяват да преодолеят това препятствие, след като има случаи на „длъжници”, подгонени от съдия изпълнители за заеми, които не са и подозирали, че имат. Получихме сигнал за такъв кредит, теглен онлайн. Половината данни във формуляра са сгрешени. Въпреки това заемите (става дума за два кредита, като и двата не надхвърлят 300 лв.) са отпуснати, без да се задават въпроси. Сега човекът е заплашен със съдия-изпълнител. За злоупотребата са уведомени органите на реда, но тъй като са минали месеци, следите вече са изстинали и полицията може да не открие нищо.

Дори да разкрият кой стои зад престъпната схема, надеждите за присъди не са големи. Законът не третира измами на стойност под минималната работна заплата като престъпление. Тоест за поредица от фалшиви кредити на стойност 300 лева, извършителят ще получи най-много глоба (ако не се докаже друго престъпление).

Големият проблем е, че самите дружества за бързи кредити нямат мотив да проверяват обстойно кандидатите, тъй като, за разлика от банките, те печелят и когато длъжникът е в просрочие. Така че отговорността за измамните схеми е както тяхна, така и на народните представители, които през годините са приемали законите чрез просто преписване на европейските директиви, без да се замислят за другите последици.

Няколко законодателни промени могат да спрат това. Без претенции за изчерпателност:

– Да се задължат компаниите, които предоставят финансови услуги от разстояние (това засяга и доста други бизнеси) да изпращат договорите на хартиен носител до физическия адрес на клиента, посочен във формуляра. Така той ще бъде информиран навреме в случаите на измама, което ще увеличи възможностите за разследване или поне ще му даде право да се възползва от срока за отказ от договора, предвиден в закона;

– Да се ограничи подаването на онлайн заявления за финансови услуги от непроследими IP адреси (и, ако е технически възможно, да се ограничи подаването на такива заявления чрез обществени WiFi мрежи);

– В ЗПК да се предвиди, че информация за ГПР се предоставя за всички заеми, независимо от срока и размера. Необходима е само малка промяна в начина на изчисляване, която да отчете някои „иновативни“ практики и револвиращите заеми, както и да се покаже алтернативно ефективния процент в случаите на просрочие (грубо казано, да бъдат задължени компаниите да добавят още един плъзгач, който да показва разходите при просрочване на плащането).

– Да бъдат задължени дружествата, специализирани в кредитиране, да не предоставят заеми в случаите, когато установят неверни данни във формуляра за кандидатстване. Трябва да признаем, че въпреки прегледното ни законодателство основните лични данни на хората не са защитени. Но е по-трудно да се откраднат както номера на личната карта и ЕГН, така и информацията за доходите на потенциалната жертва, а последното се установява при справката в НОИ.

– На последно място, в наредбата да се добавят две прости технически изисквания: Когато нарежда превода на средствата към посочената сметка, дружеството за бързи пари да изписва като основание за превода, че става дума за онлайн кредит и трите имена на длъжника. Така банката, в която е сметката, към която се нарежда превод, може да сигнализира при несъвпадение с данните на титуляра.

Прочетете още – За колко се продават личните ви данни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *