Министерският съвет прие на извънредно заседание актуализацията на бюджета за тази година. Обясненията за необходимостта от ремонт на бюджета се увеличиха днес, като растат подозренията за скрити мотиви. Намерението за нов заем до 1 млрд. лева и увеличаването на дефицита от 1.3 на 2% предизвика недоволството на протестиращите, макар и 20 дни след обявяването на плановете за ремонт на бюджета. ГЕРБ наруши позицията си на опозиционен неутралитет и обяви, че ще връща в парламента за бюджета. Растат призивите за президентско вето, което ще е голямо изпитание за управляващите.

„Ние ще влезем в парламента на точката за бюджета, която е в пъти по-важна от избирателния закон. Той няма да има никакво значение, ако приемат бюджета”, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който през последните дни е под натиск да се върне в парламента. „Ще се опитаме по всякакъв начин да ги разубедим. Бихме се съгласили, което е популистко, да се извади един пакет – 150 млн. лв., да се даде на най-слабите, да се знае, че работещите хора са солидарни и хората да изкарат зимата”, посочи Борисов. Според него с решението на Министерски съвет за актуализация на бюджета в следващите три години България ще премине в процедури по свръхдефицит и гръцки сценарий.

Преди това на първата пресконференция на Антиправителствената информационна служба икономистът Георги Ганев призова президента Росен Плевнелиев да наложи вето. За отхвърлянето на евентуално вето са нужни 121 гласа – БСП и ДПС нямат толкова. „Има достатъчно резерви в бюджета, така че да може да се довърши годината спокойно, без да е необходима актуализация”, каза още Ганев. Според него оправдано е само увеличаването на социалните разходи с около 100 милиона лева, но за това също биха могли да се намерят резерви в бюджета. Ганев видя връзка на актуализацията с ДДС каналите.

Икономистът Любомир Христов даде подобно обяснение в интервю за БНР. Според него „министърът на финансите е принуден да поиска заем, защото парите, които са дължими на държавата, не се събират от фирми, подкрепяни и защитавани от ДПС“.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира пред БНР, че късното уведомяване за тристранката не е нормално. Димитров обясни, че позицията на КНСБ по актуализацията на бюджета ще зависи от това дали кабинетът е готов да финансира пакета от мерки, предлаган от синдиката, в размер на 200 млн. лв.

По думите му в акцизите и ДДС има резерви, които могат да бъдат събрани допълнително, особено върху горивата и върху алкохола, с които могат да бъдат финансирани допълнително разходи.

От КТ „Подкрепа“ заявиха по-рано, че в момента няма легитимен тристранен съвет, а материалите за срещата с министрите са получени едва в 10 часа тази сутрин, което, според синдиката, е недопустимо и противоречи на закона.

Работодателите не участваха в свикания Тристранен съвет. Те напуснаха Съвета още през април заради задължението да декларират имотното си състояние. Бизнесът ще се върне в Тристранния съвет след отпадане на това изискване, което преди седмица бе гласувано на първо четене.

Вицепремиерът Даниела Бобева свърза по-рано актуализацията с февруарските протести и финансовите проблеми на държавните дружества: „Основното е неплащането, което доведе до масови фалити на предприятия и свързани с тях доставчици на стоки и услуги. Министърът на финансите вече изложи причините. Аз бих добавила още много други към тези причини. Критично е състоянието в повечето държавни предприятия, огромна финансова задлъжнялост. Критично е положението и в някои общини“, каза вицепремиерът в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.

Към петмесечието има повече приходи от миналата година с 1,8%, а трябва да бъде със 7,8%. Има 6% изоставане на темпа за повишаване на приходите, съобщи пред БНТ Йордан Цонев, депутат от ДПС. Относно заема от 1 млрд. лв. Цонев обясни, че с него ще се рефинансира извънредната емисия от февруари от 800 млн. лева, чийто падеж настъпва през август.

Искането на вето от Реформаторския блок върху актуализацията на бюджета ме навежда на тъжната мисъл, че Иван Костов наистина се е оттеглил от политиката, защото ако той беше там, едва ли би допуснал такава грешна експертиза, добави бившият депутат от СДС.

Реформаторският блок критикува промените. Димитър Бъчваров от ДСБ коментира пред „Хоризонт“, че актуализацията не е необходима: „Аргументацията е, че в следващите 5 месеца можело да стане нещо, без да се казва какво.“, каза той, подчертавайки, че заемът от 1 млрд. лева е „за всеки случай“. Той допълва: „Направиха се опити да се оправдават със задлъжнялост на държавата към фирмите с ДДС. Оказа се, че тези неща са абсолютно неверни. Фактически неверни! Примерно да се цитира, че се дължало за ДДС 776 милиона лв. Всеки месец държавата връща около 1 млрд. лв. (сумата е 540 млн. лв. средномесечно – бел. ред.) ДДС. Има свръхзадлъжнялост около 300 милиона, но това не е нещо ново, не е повод за актуализация на бюджета. “

„Не може при дефицит 293 милиона, да се взима заем 1 милиард, от който половината да се слага в резерв. Това нещо навежда на мисълта, че се приготвят пари за някакви задкулисни финансови ангажименти. Бюджетът работи с приходни и разходни пера. Къде са разчетени тези пари?“, попита той.

Междувременно стана ясно,че между 50 и 100 милиона лева няма да стигнат на Здравната каса, за да плати за медицинските дейности до края на годината

Владислав Горанов от ГЕРБ коментира, че може да се извади резервът на НЗОК от фискалния резерв и да се върне в сметките на НЗОК. „През 2010-а година натрупаните наличности по сметки на НЗОК в размер на 1,4 млрд. лв. бяха трансферирани към държавния бюджет. В този смисъл да се каже, че са откраднати, би било пресилено.“ Според него актуализацията е опит да се вкара един празен чек в парламента. 200 милиона повече искат да изхарчат, но да решат за какво впоследствие, даде пример той (увеличението на разходите не е разпределено по пера, а е в резерва за непредвидени разходи – бел. ред.)

Той заяви пред БНР – часове преди съобщението, че ГЕРБ се връща в парламента, че дебат в НС за актуализацията е безсмислен, тъй като не са обявени политики в разходната част.