Заради КТБ ли дългът нарасна двойно?

МФ

За четири години – от края на 2011 г., държавният дълг на България е нараснал два пъти.
Дългът на сектор Държавно управление*, изчисляван по Маастрихтските правила, беше 12.3 млрд. лева на 31 декември 2011 г. и е достигнал 24.2 млрд. лева в средата на 2015.
Само държавният дълг се е увеличил с 11.7 млрд. лева от края на 2011 г. до декември 2015 г. , показват данните на МФ*. Само през миналата година увеличението на дълга е сравнително малко – с 600 млн. лева. Като процент от БВП дори дългът остава непроменен – 26.4%, което се дължи на ръста на икономиката.

На пръв поглед изглежда, че държавните финанси катастрофират през 2014 г. Но това не е цялата истина.

Прехвърляйки суми от година в година и жонглирайки с числа и фрази, правителството успя да убеди, че основната причина за влошаването на публичните финанси са КТБ и лошото наследство. Доколко това е вярно?

Нека да започнем с КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете покри депозити за 3.6 млрд. лева. От тях 1.7 млрд. лева са със заем от правителството, според последния отчет, останалото осигуриха самите банки, които с годините бяха захранвали фонда.

Наистина, заради КТБ правителството взе по-голям заем в края на 2014 г. (т. нар. мостов заем от 1.5 млрд. евро и няколко краткосрочни емисии, като те вече са погасени). Част от тези заеми обаче не отидоха във фонда за гарантиране на влоговете, а останаха във фискалния резерв или бяха използване за покриване на бюджетни дефицити. Да припомним още, че имаше предплащане на разходи в края на 2014 г., така че бе отчетен по-голям дефицит за тази бурна година (3 млрд. лева). За него новото правителството можеше да каже, че не носи отговорност и отчасти е така. Но няма да пропуснем и двойното броене на падежиращия дълг, когато се водеше дискусията за това дали наистина е необходим нов външен дълг за периода 2015-2017 г. в размер на 8 млрд. евро.

Всички тези прехвърляния на суми от година в година се изчистват, когато се гледа по-дълъг период. Тогава нарастването на дълга не може да се скрие и надвисват въпроси.

Очевидно една от причините са бюджетните дефицити. През трите години от 2012 г. до 2014 те достигнаха 4.9 млрд. лева (и почти 6 млрд. лева дефицит на сектор Държавно управление*), а миналата година ще добави още 2.5 млрд. лева.

Но ако КТБ е отговорна за 1.7 млрд. лева, а дефицитите са натрупали дълг за още около 7.3 млрд. лева, откъде тогава се взема останалото нарастване на дълга за четири години – до 11.7 млрд. лева.

Отговорът, поне до ноември 2015 г. се виждаше в данните за фискалния резерв. Част от новите заеми не бяха похарчени, а останаха по сметки в БНБ и банките. Фискалният резерв нарасна от почти 5 млрд. лева в края на 2011 г. почти до 7,9 млрд. лв***. Той доближаваше 10 млрд. лева, но през декември намаля заради падежи и ударното харчене на пари. Необходимият минимум на резерва, според закона за бюджета, обаче е доста по-нисък (4.5 млрд. лева).

Следователно над 2.7 млрд. лева от сумите, които държавата е изтеглила като нови заеми през последните четири години, са депозирани във фискалния резерв (трябва да се отчита и връщането на част от парите, дадени на ПИБ). По-голямата част от тях са в БНБ, която трудно успява да постигне положителна доходност по средствата и затова въвежда отрицателни лихви.

Следователно:

1. Основната част за натрупването на нови държавни дългове са бюджетните дефицити. Само дефицитът през 2015 година е по-голям от дълга на Фонда за гарантиране на влоговете към държавата.

2. Има изразен стремеж за преразстраховане и натрупване на по-голям резерв в БНБ, отколкото е необходимо. Създаването на тези буфери може да е свързано с предстоящите стрес тестове на банките или с водените съдебни дела срещу България.

* Дългът на сектор Държавно управление включва освен държавния дълг, още задълженията на общините, осигурителните фондове и предприятия, контролирани от държавата. В този сектор се води и Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Именно неговото класифициране като част от сектор Държавно управление доведе до надхвърляне на дефицита за 2014 г. За да няма объркване, сравнението са за държавния дълг и дефицит на касова основа.

** Без сертифицираните разходи за европрограми, за да има съпоставимост
Актуализиран