Перспективата най-голямото пенсионно дружество у нас – ПОК „Доверие“, да бъде придобито от компания с неясни собственици изглежда ще ускори работата по анти-офшорното законодателство. Пенсионни фондове няма да бъдат приватизирани, камо ли от офшорни фирми, бе категорична вчера Корнелия Нинова от БСП. Както и останалите значими промени в законодателството, които бяха приети или се подготвят от новата власт, и тази тръгва от депутати, а правителството има предпазлива поддържаща роля.

Поводът

През седмицата КНСБ предупреди, че пенсионните вноски на 1.25 милиона българи, които са избрали ПОК „Доверие“, може да попаднат в ръцете на компания с неясен краен собственик. Причина за тяхната реакция е, че офшорката United Capital от Есекс, Великобритания, се оказа най-вероятният купувач на фонда, към който интерес проявяваше и „Бромак“ на Цветан Василев. По информация на „Капитал“ сред основните акционери е българското дружество „Риджънт кепитал“, управлявано от Румен Нанов. Най-големият акционер е Asia Trade Management Ltd. С по-малки дялове са били Claton Group SA (Панама), Nord Investment Inc (това трябва да е щатската офшорка, която кандидатства за ски зоната в Добринище, отново представлявана от Нанов), Regent Pacific Foundation и Гюнтер Рор. Рор и Камелия Здравкова представляват офшорката, която се кани да купи „Доверие“.
На същия адрес в Грей, Есекс е регистрирано и United Capital (Austria), управлявано от Ивайло Петров (заменил Рор) и собственост на Константин Нушков. И двамата са участвали в много прехвърляния на фирми. Петров например е бил за кратко собственик на „Норд Алианс Асет Мениджмънт“ ЕАД“ и все още е в борда му; в СД на това дружество са участвали Стоян Стайков и Кирил Димитров – партньори в много инициативи на Нанов. Периметърът на потенциалните собственици включва дейности от търговия и фармация до соларни паркове, както и сътрудничество с фирми от Австрия, Швейцария и САЩ (предимно от Уайоминг).

Офшорката е свързана с неособено голямата руска банка Инвестбанк (чрез Asia Trade Management, което държи 51%. Справка в руските публични регистри показва, че тази банка е сменила собствениците си през миналата година. Сред най-големите нейни акционери е Сергей Мастюгин – консултант и финансист, който вероятно стои зад Asia Trade Management. Другият по-известен човек в тази банка е Макс Щербаков, бивш служител на Морган Стенли, който е бил управител на инвестиционен фонд в партньорство в ЕБВР.

Накратко, това съзвездие от бизнесмени може да бъде свързано с много други хора. Вариантът подставено лице не може да се изключи. „Капитал“ е категоричен, че зад офшорката се крие Корпоративна банка, като най-силното доказателство за това е връзка между Стайков и Димитър Въртигов, един от бившите брокери на банката и директор на „Хелт енд Уелнес“.

Освен името на фактическия купувач, притеснения будят и неговите намерения. КНСБ, която притежава 1% от „Доверие“ заяви, че има „сериозни опасения за разклащане на най-голямата пенсионно-осигурителна компания, а от там и сриване на националния пенсионно-осигурителен пазар и да настоява категорично за ангажимент на отговорните институции и стриктно спазване на всички законови норми“. Според „Капитал“ има опасност новият собственик да пренасочи инвестициите към свързани дружества (нещо, което групата около Корпоративна – ако тя е купувачът, вече умее да прави) и да увеличи рисковете на пазара, които вече съществуват заради инвестициите на фондовете на ТИМ, Христо Ковачки и „Еврохолд“ в близки компании.

„Доверие“ разполага с активи за 1.9 млрд. лева и 1.25 милиона осигурени лица. Големият брой клиенти създава още един риск при сделка с неясен собственик, който обикновено забравяме – търговията с лични данни. Тези 1.25 млн. души сами по себе си са много ценен актив, тъй като информацията в записите съдържа не само имена, демографски данни и адреси, но и доходи.

Блокираща квота

Вероятността най-големият пенсионен фонд да попадне в ръцете на неясни собственици може за първи път да доведе до сериозни мерки срещу прикритите собственици.

Офшорките имат запазено място в историята на българския капитализъм. Въпреки стремежът към стратегически инвеститори много големи сделки – от БТК до „Химко“ донесоха офшорни собственици.

Ако се проследят данните на БНБ, ще се види, че над 12% от чуждестранните инвестиции към края на 2012 г. идват от офшорни фирми. Ако към тях се добавят и финансовите центрове като Нидерландия, Швейцария и Люксембург с техните преференции за холдинговите компании и (в последния случай) за банковата тайна, процентът достига 38 на сто.

Атака срещу офшорките

Ограничения за офшорните компании бяха залегнали в първия вариант на т. нар. „План Орешарски“ – предвиждаше се те да не бъдат допускани до обществени поръчки. Впоследствие идеята бе изоставена, но премиерът обясни, че мерки ще има, но ще се прецизират.

Темата бе съживена през юни, в разгара на кампанията срещу президента Росен Плевнелиев, който бе свързан с офшорки в Кипър. „По непотвърдени данни около 36 трилиона изтичат към офшорните зони от държавите от ЕС. За България се споменава, че тази сума около 16 милиарда. Ние сме подготвили специален пакет от мерки за пресичане на този трансфер на капитали”, заяви тогава депутатът Цонев.

По-късно работодателските организации лансираха идеята за облагане на преводите към офшорки с данък от 15%. Адвокат Тодор Табаков, който е член на УС на БТПП, дори пресметна, че данъкът ще донесе 100 млн. лв. в бюджета. Точно какво включва предложението (формулирано така „Въвеждане на данък в размер 15% върху брутната сума на всички плащания към офшорни зони“) не се знае.

„Ако облагането бъде въведено и се намалят щетите от пране на пари и укриване на данъци чрез офшорки, ефектът би надхвърлил 1 млрд. лв. годишно“, твърди обаче пред „Преса“ Янаки Стоилов от БСП. Той е един от най-големите привърженици на мерки срещу офшорките и още преди седмица обеща, че правителството ще представи списък на фирмите с офшорни собственици. Правителството още не го е направило, но такъв списък на 6000 фирми излезе преди няколко месеца в „Банкеръ“ и не предизвика революция.

Идеята за нов данък бързо бе възприета от депутати от БСП и ДПС, но проектозакон и яснота все още няма. Предлага се данъкът да е еднократен и да засегне всеки банков превод към офшорна зона. Ако данъкът се удържа от банките, трябва да се уточни какво става с данъка при изночника, удържан от платена примерно на възнаграждения за технически услуги.
Мярката е малко неясна, тъй като от 2011 г. изплатените възнаграждения към компании, регистрирани на островите (виж списъка) или в държави, с които нямаме СИДДО и които имат много по-ниска данъчна ставка от нашата, се облагат с 10% данък при източника. Този текст се отнася само за “ възнаграждения за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени“, доста странна формулировка.
Списъкът изключва Кипър, Малта, Люксембург и други популярни дестинации.

Депутатите обсъждат още ограничение за фирмите с офошорна регистрация да участват както в приватизацията, така и в обществени поръчки. Йордан Цонев дори предлага това да важи и за регистрирани в България фирми, които имат офшорни собственици.

С оглед на казаното по-горе основен въпрос е дали правилата, когато бъдат въведени ще се отнасят само до островите в посочения списък или ще включат примерно Кипър и новата данъчна „звезда“ Латвия (вижте защо). Другият въпрос, който депутатите трябва да си изяснят, е дали ще се борят само с избягването на данъци (вероятно не толкова съществен мотив, тъй като ставките у нас са достатъчно ниски) или искат да ограничат влиянието на бизнесмени, които обичат да се крият зад офшорни регистрации.

Практиката показа също, че когато регулаторните органи имат желание да регулират, не е необходимо политиците да се намесват и да се прави извънредно законодателство, за да бъде свършена работата. Това направи например БНБ по времето на Емилия Миланова, когато повечето български акционери в банките бяха скрити зад офшорки.

Сега на ход е Комисията за финансов надзор. Може би не знаете, но нейният закон и Кодексът за социално осигуряване й дават много големи правомощия. Най-малкото, което тя може да направи е да спре сделката, ако тя е съмнителна. Според Кодекса при придобиване дори на 10% от пенсионно дружество, трябва да се иска одобрение на комисията. Тя има право да откаже, ако „лицето, което възнамерява да придобие акции, или акционерът, който възнамерява да увеличи акционерното си участие, може да застраши финансовата стабилност на дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване.“ Освен това комисията има право да иска всякаква информация и – забележете, „може да откаже издаване на разрешение, ако не може да идентифицира действителните собственици на лицето.“

[textblock style=“1″]Офшорни зони според ЗКПО
Американски Вирджински острови, Андора, Ангила, Англо-нормандските острови, Антигуа и Барбуда, Аруба, Бахамите, Барбадос, Белиз, Бермудските острови, Британски Вирджински острови, Вануату, Гибралтар, Гренада, Гуам, Гаяна, Доминика, Каймановите острови, Коледни острови, Либерия, Лихтенщайн, Малдивските острови, Маршаловите острови, Мавриций, Монако, Монсерат, Науру, Ниуе, Палау, Островите Кук, Остров Ман, остров Санта Лучия, островите Сейнт Китс и Невис, Острови Търкс и Кайкос, островите Фиджи, Панама, Самоа, Сан Марино, Сейшелските острови,Соломонови острови, Сейнт Висент и Гренадини, Тонга, Тринидад и Тобаго, Тувалу, Фолклендските острови, Холандски Антили и Хонг Конг[/textblock]