Когато финансовата криза ескалира през 2008 г., Федералният резерв, ЕЦБ и останалите централни банки започнаха своята кешова терапия. Досега водещите централни банки са раздули балансите си чрез подобни практики до 10 трилиона долара.

Но от май 2013 г. се усеща промяна. За първи път изглежда, че една страна – САЩ, оставя кризата зад гърба си, казва Улрих Катер, главен икономист на DekaBank пред „Шпигел”. За първи път Федералният резерв показа, че мисли за нормализация, тоест за ограничаване на месечните покупки на държавни облигации, чрез които се налива ликвидност.

Засега само САЩ може да си позволи промяна на политиката. Но дори експериментът да успее, завой на Фед може да има последици за Европа и Азия – за банките, правителствата, инвеститорите и вложителите. Цените ще намалеят и доходността по облигациите ще се повиши. Страните, засегнати от кризата, могат да изпитат проблеми с достъпа до финансиране, а банките ще се изправят пред нови отписвания на дълг.

Централните банки карат с пълна скорост в задънена улица и не могат да направят завой. Те могат само бавно да натиснат спирачките, описва ситуацията  Йохен Фелсенмайер, директор на инвестиционната компания Xaia пред „Шпигел”. Колкото по-късно настъпи нормализация, толкова по-болезнена ще бъде тя. Но Джейми Даймън, председателят на JPMorgan Chase, заяви миналата седмица, че макар нормализацията да е добро нещо, тя също така може да бъде плашеща. Само намек за намаляване на количествените облекчения от Фед повиши лихвите по 30-годишните ипотеки в САЩ от 3.35% в началото на май на 4 на сто.

Бернанке е наясно със страховете, затова той заяви при изслушването си през май, че ограничаването на покупките на облигации не значи автоматично край на хлабавата парична политика. Давид Фолтертс-Ландау, главен икономист на Дойче Банк, прогнозира, че американската централна банка ще намали месечните покупки на облигации от 85 млрд. долара на 60 млрд. долара и това ще стане през есента. Освен това Федералният резерв може да повиши основния си лихвен процент през втората половина на 2014 г. Ето защо той смята, че доходността на 10-годишните облигации на САЩ ще се увеличи от 2.2% на 3% в края на годината.

В САЩ, за разлика от Европа, дълговете на банките, бизнеса и домакинствата намаляват, докато държавният дълг се увеличи. Ако лихвите се повишат, за правителството ще стане по-трудно да намали дълга си. За финансовия сектор в САЩ, който сега е по-стабилен, отколкото през 2007 г., ще е по-лесно да се справи с дълга си.

В Европа, където спирането на кешовите инжекции от ЕЦБ рискува проблеми за банките в периферията, това е трудна перспетива. Затова банката ще продължи приспособителната си парична политика поне още една година.

Bank of Japan продължва да наводнява пазарите с пари. Новият управител на централната банка Курода изкупува държавни книжа за 7 трилиона йени (54.5 млрд. евро) всеки месец. Това е 70 на сто от всички нови облигации. Дали Япония ще успее да преодолее продължаващата криза, благодарение на Абеномиката, не зависи само от централната банка, а от реформите. Все пак мнозина се надяват, че евтината йена ще помогне на износа, особено ако в САЩ затегнат паричната политика.

Подобни очаквания имат и в Европа. Според главния икономист на Дойче банк, еврото ще поевтинее и това ще подпомогне износа.

Според Фелсенхаймер, цените, облигациите и недвижимите имоти ще поевтинеят с ръста на лихвите в САЩ. Доходността на държавните книжа на европейските задлъжнели държави, които през последните 10 месеца рязко се понижиха, благодарение на Драги, ще нарасне отново. Пред неприятна изненада са изправени и притежателите на ипотеки, чиито лихви са фиксирани за 5 или 10 години.

Инвеститорите също така ще изтеглят парите си от развиващите се икономики, прогнозира Фелсенхаймер.

През последния месец 19 от 24-те валути на развиващи се страни, които Блумбърг следи, поевтиняха спрямо долара. Най-много, с 9% се обезцени южноафриканският ранд. Причина за това бе именно забележката на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке за забавяне на програмата за количествени облекчения. Заради очакванията за повишаване на доходността на облигациите и на долара инвеститорите се замислят за изтегляне на парите си от развиващите се пазари.

Перспективата за ограничаване на покупките на облигации в САЩ не означава, че доходността ще се повиши в права линия, коментира за The Economist Кит Джукъс от Société Générale. Според него ще има повишена волатилност на пазара, а именно липсата й накара инвеститорите от богатите страни да търсят възможности на развиващите се пазари.

Най-уязвими ще бъдат тези страни, които разчитат на чуждестранния капитал, за да попълнят разликата между потребление и производство. Южна Африка има най-големия дефицит на текущата си сметка (над 6% от БВП). Но рандът бе ударен и от падащите цени на суровините поради слабия ръст в Китай. Друг пример е Турция, която разчита на горещи пари, за да финансира дефицита, а сега е изправена пред протести.

Дали това е паника или нещо по-сериозно? Често се е случвало валутите да развиващите се страни да понесат тежък месец, само за да скочат отново. Но дори бавен ръст в доходността на облигациите в САЩ и плитък ръст на долара ще донесат проблеми. Около 4 трилиона долари са излети в развиващите се страни, казва пред списанието според Стивън Джен от хедж фонда SLJ Macro Partners. Повечето не са били привлечени от перспективата за превъзходна възвращаемост, а са избутани в чужбина от ниската доходност в развитите страни. Ако само част от този капитал се измъкне от паникьосаните инвеститори, това може да се превърне в разгромяващи разпродажби.

Виж още: Как се наливаха лесните пари?