До 2 юли или три месеца след обнародване на правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания работодателите, задължени да изпълняват квота по чл. 38, ал. 1 от закона трябва да предприемат действия за назначаване на съответните лица.

Съгласно неговия чл. 38 работодателите назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва:
1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания;
2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав.
Работодателите се освобождават от това задължение при:
1. наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания;
2. липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“ или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Това обстоятелство се удостоверява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Обстоятелствата по чл. 38, ал. 3, т. 1 от Закона за хората с увреждания се обосновават писмено от работодателя съвместно със службата по трудова медицина съгласно заложените функции по чл. 25, ал. 2 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд.

Наличието на специфични фактори в работната среда подлежи на удостоверяване и от ГИТ. Такива фактори се предполага, че са налице при предпирятия, чиито работници са заети при условията на първа и втора категория труд и са налице специфични неблагоприятни фактори. Към обосновката трябва да се приложат документирани измервания, резултати от изследвания или други документи, издадени от лечебни заведения или лаборатории.

Също така задължението за попълване на квотите не се отнася и до работодатели, които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с правилника за прилагането на закона.

Работодателите, извън тези по чл. 38, ал. 3 от Закона за хората с увреждания, се освобождават от задълженията по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, когато прилагат алтернативни мерки по чл. 30, 31 и 32.

Посочените членове предвиждат работодателят да закупува от специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, директно от хора с увреждания или от социални предприятия група А техните стоки или услуги. Месечният размер на средствата за закупуване на стоките или услугите не следва да бъде по-малък от двукратния месечен размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответната календарна година, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане, до момента на изпълнение на квотата.

Регистърът на предприятията на хора с увреждания е тук – https://ahu.mlsp.government.bg/portal/se/

Тези работодатели, които не изпълнят квотата или алтернативните мерки дължат ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. Предвидена е и административно-наказателна отговорност за работодателите, нарушили законовите разпоредби, като санкциите в някои случаи могат да достигнат до 10 000 лева.

Невнесените компенсационни вноски се събират по реда на ДОПК.

Компенсационните вноска не отменя залъжението за назначаване на хора с увреждания или изпълнение на алтернативни мерки. Работодател, който не изпълнява задължението си за компенсационна вноска, дължи глоба до 2000 лева или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева. За повторно нарушение глобата и имуществената санкция са от 4000 до 10 000 лева.

При определяне на средносписъчния брой не се включват лицата в неплатен отпуск за повече от 3 месеца, лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, наетите по трудов договор за допълнителен труд при друг работодатели по чл. 111 от КТ. В средносписъчния брой на персонала се включват отсъстващите поради отпуск за временна неработоспособност и отпуск по майчинство.

При наличие на лица на непълно работно време, те се преизчисляват в еквиваленти на пълна заетост (чрез коефициент, равен на отношението между работното време на наето лице на непълен работен ден и нормалната продължителност на работното време при пълен работен ден).

Съгласно правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 ежегодно до 31 март работодателят уведомява съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта, на чиято територия е неговото седалище, ако желае да използва посредничество за наемане на хора с трайни увреждания. В уведомлението се посочва брой на свободните работни места, които желае да заяви за наемане на хора с трайни увреждания. В срок 3 месеца от предприетите действия по ал. 1 работодателят следва да назначи на работа човек с трайно увреждане, който отговаря на изискванията за съответното работно място.

Контролът по чл. 38, ал. 1, 3, 5 и 6 от Закона за хората с увреждания се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Именно ГИТ преценява за наличието или за липсата на съответните специфични фактори в работната среда, посочени в обосновката, които не позволяват наемане на хора с трайни увреждания.

Освен това работодателите са длъжни да пригодят работното място към нуждите на човека с увреждане при неговото наемане, при необходимост, в зависимост от вида и степента на увреждането. За оборудване на такива работни места, както и за квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие на лица с увреждане може да се ползва финансиране от Агенцията по заетостта.

Важно е да се знае, че работните места, подходящи за трудоустрояване на хора с намалена работоспособност от 4 до 10% от общия брой на работниците в зависимост от икономическата дейност, не се вземат предвид при отчитане на изпълнението на квотата по чл. 38. Вземат се предвид назначените служители с трайни увреждания. Те не трябва да заемат места за хора с намалена работоспособност по чл. 315 от КТ.

Работодател, който създаде производствено звено или сектор, в който работят 5 и повече хора с увреждания, може да ползва правата по чл. 49 и чл. 50, ал. 1 от закона за тези производствени структури и за работещите в тях хора с увреждания. Това означава, че те могат да ползват целево финансиране или възстановяване на 50 на сто от дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване на работещите по трудово правоотношение лица.