Българската икономика навлезе в низходяща фаза, при което забавянето на световната икономика се засилва от намаляването на потенциалния растеж – такъв е изводът от Годишния доклад на Икономическия институт на БАН. Натрупват се структурни дисбаланси, които пораждат рискове, чието материализиране се засилва от силната зависимост на българската икономика от влошаващата се външна среда през 2018 г., смятат икономистите.
Като основни слабости на икономиката ИИ на БАН посочва: недостатъчни инвестиции и насочването им към нетъргуемия сектор, слабата и рискова кредитна активност в нефинансовия сектор, намаляването на заетите лица, задълженията на държавните предприятия.
Синхронизирано забавяне
През 2019 г. ще продължи да се наблюдава забавяне на икономическия растеж и постепенно навлизане в низходяща фаза на икономическия цикъл. Основните предпоставки за тези процеси, които се изтъкват, са по-слабото глобално търсене на стоки и услуги поради неяснотите около търговските конфликти и политиката на търговски протекционизъм, непостоянните цени на петрола, вече започналото поетапно повишаване на лихвените проценти в САЩ, все още високите правителствени дългове на развитите страни, сътресенията на
фондовите борси в някои от тях и дори екологични рискове. Според МВФ, световната икономика е навлязла в „синхронизирано забавяне”. Към момента водещите международни институции прогнозират забавяне, но не и изпадане в рецесия.
Спадът на инвестициите в ЕС и еврозоната продължава да е водещ фактор за това забавяне, докато устойчивият растеж на работните заплати поддържа сравнително високо ниво на вътрешното търсене, което засега успява да предпази ЕС и еврозоната от рецесия.
Опитът на еврозоната показа, че подценяването на структурните фактори и реформи не може да се компенсира от експанзионистична фискална и парична политика.
Именно на секторно равнище, както показват и процесите в германската икономика, се проявяват определени предпоставки, водещи до обръщане на икономическия цикъл. Такъв пример, според БАН, е свиването на автомобилната индустрия в Германия.
Както президентът на ЕЦБ Марио Драги посочва, от 1970 г. насам в ЕС е имало 50 случая на забавяния на икономическия растеж в среда на висока икономическа активност като цяло (soft patch), но само четири рецесии.
Същевременно, макар и конкретните причини за забавянето на европейската икономика през 2018 г. да изглеждат като еднократни ефекти, материализирането на други рискове със структурен характер показва, че забавянето ще продължи.
Американската икономика, въпреки възходящото си развитие през 2018 г. при 2.9% икономически растеж и 3.9% безработица, се прогнозира да забави темповете си на прираст през 2019 г. до 2.3%, припомня БАН.
В регионален аспект икономиката на еврозоната, с която българската е свързана по линия на реализирания над 2/3 от българския износ на стоки и услуги и финансови отношения, е изправена пред нови предизвикателства, включително нестабилността на Балканите като цяло. Икономическият растеж в Турция от 7.44% през 2017 г. се сви до 2.57% през 2018 г., при средногодишна инфлация над 16%, задълбочаващ се бюджетен дефицит от -3.6% от БВП през 2018 г. и рязкото обезценяване на турската лира. Според МВФ, през 2019 г. се очаква спад на турската икономика с 2.6% при растяща инфлация и безработица.
Специално се отбелязват проблемите на автомобилната индустрия, които се дължат и на новите стандарти за емисиите на въглероден диоксид и забраната на дизеловите двигатели в някои части на страната, както и на възможността от налагане на митнически ограничения от САЩ и Обединеното кралство. Значението на автомобилната индустрия, особено във външнотърговски план, е голямо, тъй като износът в този сектор формира 18% от общия износ на Германия, съставлява над 36% от общия износ на автомобили в ЕС.
Силна зависимост
Според БАН като едно от най-значимите предизвикателства пред българската икономика понастоящем се очертава именно силната й зависимост от външната среда.
Изчисленията на БАН (не се посочва източник, но се посочва накратко как е направено иконометричното изследване) показват, че приблизително 1 пр.п. промяна в производствения разрив (output gap) в Германия би се отразил в 0.58 пр.п. промяна в производствения разрив в България. Ефектът на състоянието на германската икономика върху българската, освен по линия на износа, се реализира и чрез германските инвестиции в страната, които за периода 2014-2018 г. възлизат на средно 7% от общия приток на капитали към страната по данни на БНБ.
Към края на 2018 г. няма ясни сигнали за окончателно обръщане на фазата на икономическия цикъл и навлизане на българската икономика в спад, а се наблюдава забавяне на темповете. Това се отнася и до темповете на растеж на потенциалния БВП, което показва, че към настоящия момент в българската икономика не са налични предпоставки за постигане на по-висок растеж от текущо наблюдавания. Факторите в тази насока могат да се търсят по линия на почти постигнатата пълна заетост при безработица от 5.2% за 2018 г., забавянето на темпа на
прираст на преките чуждестранни инвестиции дори спрямо първите години на кризата (4.9% прираст на ПЧИ в страната през 2010 г., при 1.1% прираст през 2018 г.) и реализираната емиграция от близо 2% от населението на страната за периода след 2007 г., по официални данни на ОИСР.
Измамна стабилност
Не само промените във външната среда биха оказали негативен ефект върху българската икономика, но са налице и вътрешно обусловени фактори, които водят до обръщане на фазата на икономическия цикъл. В тази насока свидетелства и наблюдаваното сближаване между темпа на прираст на реалния и потенциалния БВП през 2018 г., подобно на 2008 г., но с разликата, че тогава са налице много по-високи темпове на прираст и на реалния БВП (7.3% през 2017 г. и 6% през 2008 г.), и на потенциалния БВП (респективно 5.6 и 5.2%), ясно демонстриращи прегряване на икономиката, сигнали за което към момента категорично липсват, според ИИ на БАН.
Данните не показват и сериозни макроикономически рискове, които биха могли да доведат до рецесия и криза в краткосрочен период.
Стабилната макрорамка е необходимо, но не и достатъчно условие за превенция на циклични спадове и кризи в икономиката, според БАН.
Но механизмите, по които се предава външна нестабилност, се променят след 2008 г. Каналите, по които могат да протекат външните шокове към българската икономика, най-общо могат да се сведат до следните:
• Свиване на външното търсене, което и към момента е риск за запазване на възходящото икономическо развитие в страната не само по линия на забавянето в еврозоната, но и на региона като цяло. Турбуленциите в турската икономика доведоха до спад на износа на стоки с 13% през 2018 г. като за същата година почти наполовина намаля износът на стоки към Русия (381 млн. евро, при 741 млн. евро през 2017 г.) 1/. Аутсорсингът, който се разрасна след кризата , като България се нарежда на 15-то място сред най-привлекателните аутсорсинг локации в света, според A.T. Kearney Global Service Location Index, също реагира на външното търсене. Аутсорсингът прави българската икономика още по-уязвима при външна нестабилност.
• Специфичен канал за пренос на външни колебания като следствие от забавянето на глобалния растеж е дейността на глобалните компании в България, които формират над 45% от БВП. Докато при предходната криза външните шокове се предадоха главно чрез финансовите трансмисионни механизми, настоящото забавяне на глобалната, европейската и регионалната икономика протича и чрез веригите на стойността, в които българската икономика все по-активно участва. По данни на Световната търговска организация от 2016 г., България е сред страните с най-висок дял на външната добавена стойност, чиито стокообмен е силно обвързан с участието им в стойностните вериги.
• Свиване на външните инвестиционни потоци, което продължава да се проявява като устойчива характеристика на следкризисното икономическо развитие на страната. Притокът на преки чуждестранни инвестиции към страната в абсолютна стойност е намалял 3 пъти след 2008 г., като на годишна база през 2018 г. дори спада с 9.3%, достигайки 2.1% от БВП, при 28% от БВП през 2007 г. Намалява и реинвестираната печалба на чуждестранни инвеститори в страната, която само за 2018 г. се свива 2.7 пъти на годишна база.
• Намаляване на приходите от туризъм в страната и намаляване на международните транспортни услуги при свиващи се обеми на международната търговия. Към 2018 г. международните транспортни услуги от страната отбелязват нарастващ темп на растеж (6.7%, при 6.1% през 2017 г.), но рискове произтичат от промените в европейското законодателство и т.нар. законодателен пакет „Мобилност”. Темпът на растеж на пътуванията в страната започва да се забавя още през 2017 г., като към 2018 г. обаче се регистрира най-висока стойност от 3.8 млрд. евро приходи от туристически пътувания след 2007 г.
Слабости
Направеният анализ на текущото състояние на външните трансмисионни канали за пренос на икономически колебания показва, че значението на притока на финансови потоци към страната, като една от предпоставките за пренасяне на световната финансова и икономическа криза от 2008 г. в българската икономика, намалява при наблюдаваното свиване на чуждестранните инвестиции
Според БАН българското производство е предимно концентрирано в нетъргуемия сектор, който въпреки че първоначално беше най-сериозно засегнат от кризата през 2008 г., бързо се възстановява и продължава да определя динамиката на българската икономика. Така предприятията с най-голям принос в производствената дейност и след кризата от 2008 г. остават тези, при които се разчита основно на екстензивно разширяване на дейността, малки са по своя обем и, с изключение на финансовия сектор и високите технологии, средната работна заплата в тях е под средната за страната, като това са производства, силно зависими от чуждестранно финансиране.
Съществена слабост на българската икономика са недостатъчните вътрешни и чуждестранни инвестиции и влошаването на тяхната структура. Размерът на инвестициите във физически капитал (придобити ДМА) застрашително намалява от около над 29.4 млрд. лв. през 2008 г. на 18 млрд. лв. през 2018 г. Най-значителен спад се наблюдава в строителството (-76.5%), операциите с недвижими имоти (-61.5%), и индустрията, където инвестициите през 2018 г. са с 36% по-ниски спрямо 2008 г. Концентрирането на ПЧИ в нетъргуемия сектор преди кризата не спомогна за формирането на стабилна и с устойчив растеж икономика, допринасяйки за изграждане на отраслова структура с ниска добавена стойност.
Специфичен и фактор за секторна нестабилност е забавянето на темповете на растеж на брутния опериращ излишък (измерител на фирмената печалба), особено в строителството. Това е свързано с увеличаването на заплащането на труда в страната.
БАН отбелязва и ниският кредитен растеж за нефинансовия сектор дори при исторически най-ниски лихви.
Натрупването на задължения на държавните предприятия е също един от основните проблеми на българската икономика, който ще се задълбочи при обръщане на икономическия цикъл. Съотнесени към БВП, тези задължения се колебаят между 13.07% през 2016 г. и 10.4% от БВП през 2017 г.
В своя Задълбочен преглед за България относно предотвратяването и коригирането на макроикономически дисбаланси от март 2019 г., ЕК продължава да оценява високата междуфирмена задлъжнялост, все още високите нива на необслужвани кредити и проблемите, свързани със застрахователния пазар в страната, като сериозни предизвикателства във финансовата сфера. Тези обстоятелства създават допълнителен риск при неблагоприятна оценка за готовността на страната за присъединяване към банковия съюз и Валутен механизъм II (ERM 2 ) да се мултиплицират вътрешни фактори, които биха довели до допълнително забавяне на икономическия растеж, а в най-лошия сценарий (на стрес тестовете – б.р.) и за използване на фискални средства за подпомагане на финансови институции.
В случай на отлагане или поставяне на допълнителни условия при члеството в ERM2, икономиката ще бъде негативно засегната и ще се изострят идентифицираните дисбаланси, което би могло да доведе до значимо забавяне и възможна рецесия.
