Рекордно ниските лихви, бавният растеж и опасенията, последвали Брекзит създават отровен коктейл за европейските банки.

Тест на банковите правила в ЕС

След 23 юни – деня на референдума, индексът на европейските банки се понижи със 17%, което прави понижение с около 30% от началото на годината.
Най-силно засегнати са южните страни. В Италия лошите заеми заемат 17% от банковите активи. В Португалия финансовият сектор също е под натиска на лошите кредити и ниската рентабилност, което поставя на дневен ред идеята за „лоша банка”.
Испания, за разлика от Италия, приложи програма за спасяване на банките си, които пострадаха острона от срива на недвижимите имоти. През юни Banco Popular Español SA набра 2.5 млрд. евро, които й позволяват да покрие недостига, причинен от имотни заеми.
Макар нито една италианска банка, с изключение на Уникредит, да не е глобално значима, тяхното състояние представява заплаха за финансовата стабилност в страната и еврозоната.
Напрежението идва в политически тежък момент – преди референдума в Италия и на фона на набиращото преднина популистко движение „Пет звезди”.

След финансовата криза италианските банки предоговаряха лошите кредити, като се надяваха на по-добри времена. През това време други страни рекапитализираха банките създадоха лоша банка. Рим реши да предприеме действия твърде късно.

През 2014 г. ЕЦБ пое надзора над големите банки в еврозоната и приложи по-строги критерии, включително за лошите кредити, от италианската централна банка. Една банка бе принудена да отпише значителни лоши кредити, преди да получи одобрение за сливане с друга банка през април.
Сега на италианските банки се пада да тестват правилата за преструктуриране на банки, които бяха одобрени преди две години.

Италианското правителство обаче не е съгласно да наложи загуби на големите вложители и облигационерите и вместо това тества реакцията на идеята си да налее 40 млрд. евро публични средства.

Но останалите страни в ЕС и най-първо място Германия не смятат, че Брекзит е достатъчен повод да се откажат от европейската банкова директива.

Засега Брюксел разреши единствено ликвидна подкрепа. Но италианските банки страдат от недостиг на капитал, не на ликвидност.
Решението на комисията идва преди няколко важни надзорни съобщения. Европейският банков орган ще публикува резултатите от последните стрес тестове до края на юли, което може да доведе да изисквания за увеличеване на капитала на някои банки. По-късно ЕЦБ ще публикува проектонасоки за уреждане на проблема с лошите кредити.

Италианският пациент

Положението се усложнява поради раздути административни разходи (твърде много клонове и персонал). Според WSJ италианските банки са особено уязвими в среда на ниски лихви, тъй като са фокусирани върху обикновеното кредитиране и имат относително малко дейности, генериращи такси като управление на активи и инвестиционно банкиране.
Балансовата стойност на лошите заеми е около 40%, докато пазарът ги оценява на 20%. Банката на Италия – централната банка, няма официална оценка за капиталовия недостиг, но според Goldman Sachs общиата капиталова дупка в най-лошия сценарий е 38 млрд. евро.

Един от проблемите, които обусляват необходимостта от по-голямо отписване на лоши кредити, е неефективната съдебна система. В Италия са нужни средно осем години за процедурите по несъстоятелност. Една четвърт от делата се точат 12 години.
В много случаи обезпечение по заемите са жилищата на собствениците и като цяло обезпеченията не са ликвидни. През миналата година правителството се опита, но без особен успех, да намери решение. Сред мерките бяха съкращаване на процедурите за фалит, създаване на пазар за лоши кредити и и правила, които биха насърчили сливането на кооперативните банки.
Уникредит – най-голямата банка по активи вече отписа заеми за 74 млрд. евро след 2008 г. С необслужвани кредити на стойност 80 млрд. евро нейният капитал едва покрива изискванията на ЕЦБ. Акциите се понижават с 62.7% от началото на годината и преди дни банката назначи нов изпълнителен директор Жан-Пиер Мустие, който трябва да осигури в спешен порядък допълнителен капитал в размер на 9-10 млрд. евро.
Италианското правителство обаче търси по-широко решение, като настоява да рекапитализира сектора. Ако не спрем епидемията, тя ще стане всеобщ проблем, коемнтира Пиерпаоло Барета от италианското икономическо министерство пред WSJ. По думите му Брекзит прави тази задача по-спешна.

Според FT не само най-затруднената банка Monte Paschi се нуждае от допълнителен капитал. UniCredit и малките банки Cesena и Rimini също имат нужда от рекапитализация, като не е ясно дали това не се отнася за Vicenza и Veneto Banca. Има опасения, че нито една от тях, включително UniCredit, няма да може да намери финансиране, пише вестникът. Спасителният фондов на стойност 4.25 млрд. евро, капитализиран от самите банки не само е твърде малък, но и влошава нещата, като обвързва здравите банки с най-слабите звена.

Рим не иска да прибегне до т. нар. вътрешно преструктуриране (bail-in) поради особеностите на италианската банкова система. Дребни инвеститори държат банкови облигации на стойност 187 млрд. евро. Миналата година над 100 000 инвеститора в четири малки банки загубиха вложенията си. Има най-малко две самоубийства на разорени спестители.
Има изкушение да се използват бедните баба и дядо като оправдание за спасяване на богати семейства и други кредитори, които всъщност не се нуждаят от защита, коментира Никола Верон от Брьогел пред „Файненшъл таймс”.

Източник на зараза

Според МВФ обаче, Италия не е сред страните потенциален източник на зараза. Опасността идва от Германия, Франция, Великобритания и САЩ, смята МВФ на база на средния процент на капиталови загуби в останалите банкови системи, предизивкан от шок в страната – източник на заразата.
От най-големите банки Deutsche Bank е най-серизният носител на системен риск, следвана от HSBC и Credit Suisse, посочва доклад на международната, публикуван на 30 юни. Преди това Федералният резерв на САЩ обяви, че подразделения на Deutsche Bank и испанската Banco Santander SA не издържат стрес тестовете, проведени сред 33 банки.
Акциите на Deutsche Bank се понижиха наполовина от началото на годината. Конвертируемите (CoCo) облигации – форма на условен капитал, особено остро отразяват риска. Deutsche Bank е най-големият губещ сред 50-те основни емитента на CoCo облигации, посочва индексът на Bank of America Merrill Lynch. Останалите са Allied Irish Banks, UniCredit и Royal Bank of Scotland и Banco Santander.
Тези облигации са особено чувствителни към риска поради това, че предназначението им е да поемат загуби. Ако банката не покрива изискванията за капиталова адекватност, тя може да спре лихвените плащания и дори да спре плащанията по главницата. Фактът, че CoCo облигациите на най-голямата германска банка се понижават, означава, че пазарът оценява капиталът й като нисък спрямо рисково претеглените активи. Банката трябва да осигури допълнителен капитал от още 2.5 млрд. долара до 2019 г.
Притисната от ниските лихви, Deutsche Bank залага на разширяване на операциите по управление на активи, и то в Азия. Нейният изпълнителен директор Джон Краян смята, че Deutsche Bank ще покрие капиталовите изисквания оранично, без да се налага да емитира капитал. В интервю за „Шпигел” през юли той прогнозира, че банката ще има стабилен коефициент на капиталова адекватност от първи ред от 11.1% тази година и ще достигне изискваните 12.25 % до края на 2019 г. Той също разкритикува политиката на ниски лихви на ЕЦБ.

Под натиска на ниските лихви

В САЩ, където JPMorgan Chase ще даде старт на сезона на отчетите, положението не е по-розово. Само една от големите шест банки – Wells Fargo, се очаква да отчете двуцифрена възвращаемост на капитала.
Анализаторите орязват прогнозите поради опасения за Федералният резерв ще забави вдигането на лихвите. Това се отразява на печалбите на финансовите институции.
След Брекзит анализаторите от Credit Suisse премахнаха очакванията за повишаване на лихвите от оценката си за банковите печалби през тази и следващата година. Barclays и Morgan Stanley също орязаха прогнозите, като отбелязват, че шансът за вдигане на лихвите през 2016 г.е 20% при 75% преди британския референдум.
Дори след неочаквано добрия отчет за заетостта в САЩ, публикуван в петък, доходността на облигациите се повиши слабо.

Освен ниските лихви, по-високите капиталови изисквания, наложени след кризата също намаляват възвращаемостта за инвеститорите.
Предварителните очаквания за второто тримесечие в САЩ показват, че спадът на нелихвените приходи от търговия и инвестиционното банкиране компенсира ползите от увеличаване на приходите от ипотеки.

Анализаторите Morgan Stanley очакват спад на тримесечните нетни приходи на акция на годишна база за Bank of America (-27 %), Citigroup (-23 %), JPMorgan Chase (-8 %) и Wells Fargo (-2 %). Само Goldman Sachs, която имаше големи разходи за съдебни дела миналата година, ще има ръст на печалбите.

Ниските лихви намаляват лихвения марж на банките, поради психологическия праг на лихвите по депозити. Освен това увеличаването на лихвите може да увеличи доходността на портфейла ценни книжа, особено ако е съставен предимно от краткосрочни бонове, които да се реинвестират при по-висока лихва. От друга страна, ръстът на облигации през последните седмици означава, че нетният лихвен марж – разликата между цената на финансиране и доходността на активите, ще остане под натиск.