Спасяването на Monte dei Paschi – трудна мисия

Монте Паски

Спасяването на италианските банки може да се нуждае от повече средства.
ЕЦБ настоя Monte Paschi, която е най-старата банка в света, да набере 8.8 млрд. евро, двойно повече от търсената сума при проваления опит за рекапитализация, който разчиташе на суверенния фонд на Катар. След стрес тестовете се предполагаше, че банката ще има нужда от 5 млрд. евро, но отливът на депозити през месеците на несигурност засили проблемите.

Рекапитализацията допълва усилията банката да се отърве от лоши кредити за 28 млрд. евро. Твърди се, че при провал на този план банката ще изчерпа ликвидността си до четири месеца, повече от официалните оценки, според които тя има на разположение 11 месеца.

Това е най-голямата национализация на банка в Италия от 30-те години и тя идва като първо изпитание за Паоло Гентилиони, новият премиер на страната, който замени Марио Ренци. До 20 млрд. евро са на разположение на Monte Paschi и други нуждаещи се банки, при условия, че инвеститорите също понесат загуби.
Двете камари на парламента в Рим одобриха спасителния план за 20 млрд. евро на 21 декември. Първата задача е увеличаването на държавния дял от 4% в Monte dei Paschi di Siena SpA.
Една от основните цели на правителствената операция по спасяване на банката е да се гарантират интересите 40 000 дребни облигационери.
Публично-частният спасителен фонд Atlante се очаква да поеме част от лошите кредити след държавната помощ.

Има опасения, че пакетът от 20 млрд. евро няма да е достатъчен да покрие капиталовия недостиг на италианските банки, които са тормозени от лоши кредити за 360 млрд. евро. Италианското правителство, чиито задължения надхвърлят 130% от БВП, има свои собствени финансови проблеми.

Европейските правила са насочени към това да запазят наливането на пари на данъкоплатците в закъсалите банки, без техните акционери и облигационери да понесат загуби. По силата на т. нар. споделяне на бремето, притежателите на второстепенни (по-рискови) облигации са изправени пред загуби в случай на държавна помощ. Но докато облигациите от първо ниво ще бъдат конвертирани в акции при 75% от номинала им (25% подстрижка), останалите няма да понесат загуби.
Около 30 млрд. евро от тези по-рискови облигации на Monte dei Paschi са притежание на дребни спестители.

Първоначално се смяташе, че фондът ще осигури 3 млрд. евро за рекапитализацията на банката, а останалите ще дойдат от орязването на задълженията към облигационерите. Но последната оценка на ЕЦБ повишава сумата, която държавният фонд трябва да задели само за Monte dei Paschi на 6.5 млрд. евро.

Това означава, че средствата в спасителния фонд може да не са достатъчни за останалите банки.

Остава неясно какво накара ЕЦБ да изиска по-голяма рекапитализация. Едно от обясненията е свързано с очертаващи се ликвидни проблеми. Едномесечната ликвидност на банката се понижи от 12.1 млрд. евро или 7.6% до 7.7 млрд. евро или 4.78% от общата й дейност. Банката загуби 20 млрд. евро депозити през първите девет месеца и 2 млрд. евро само в началото на декември.

Според коментар на Института Брьогел е възможно да има и други фактори, които са накарали ЕЦБ да преосмисли оценката си за капиталовия недостиг на банката. Те припомнят, че банката отчете капиталов недостиг ( CET1) от -2.2% при неблагоприятния сценарий по време на стрес тестовете през юли. Очевидно сега ЕЦБ преразглежда допусканията на стрес тестовете, но не разкрива по какъв начин. Икономистите предполагат, че промяната може да засяга параметрите на неблагоприятния сценарий или пък да е повишен капиталовият праг. По подобен начин например бяха проведени стрес тестовете на гръцките банки при прегледа на качеството на активите им през 2015 г., като праговете бяха вдигнати от 8% при базовия и 5% при неблагоприятния сценарий (валидни при големите стрес тестове от 2014 г.) до 9.5% и 8%. Фактът, че ЕЦБ не разкрива причината за тази промяна също поражда спекулации и за останалите банки.

Защо референдумът в Италия е толкова важен?

Ренци

Италианците гласуват на референдум, чиито последици може да доближат по важност Брекзит. Не, това не е преувеличение. От референдума зависи не само промяната на Конституцията на Италия, но и съдбата на нейния премиер Матео Ренци. Първо, този референдум, ако се окаже неуспешен, може задълго да охлади желанието за реформи на континента. Второ, референдумът засилва опасенията за италианските банки, което заплашва с пълномащабна криза, особено с оглед на множеството дребни инвеститори в техни облигации.

Интригата се заплете поради особеностите на италианското изборно законодателство, което забранява социологически проучвания две седмици преди вота. Последните данни сочеха превес на противниците на конституционната реформа, но 25% от италианците не бяха взели своето решение.

Избирателите трябва да се произнесат по въпроси, които ограничават законодателната роля на Сената, за намаляване броя на депутатите, ограничаване разходите на институциите, отмяна на Националния икономически и трудов съвет.

Сенатът ще се преобразува в Камара на регионите и няма да  гласува доверие на правителството. Той ще приема само ограничен брой закони за разлика от Камарата на депутатите, която ще  има повече правомощия. Сега законите минават и през двете камари, което води до протяжни дискусии и множество поправки. Предвижда се намаляване броя на сенаторите от 315 на 100 души. Общо двете камери имат 952 члена и това е третият най-голям парламент в света – след този на Китай и Великобритания.

Освен това се предвижда промяна на избирателната система – по подобие на Гърция, политическата сила, която получи най-много, но над 40% от гласовете на изборите, получава и бонус места в парламента. Ако това условие не е изпълнено, бонусните места се разпределят между първата и втората политическа сила. По този начин Ренци се надява да реши нестабилността, произтичаща от това, че при многото партии в парламента няма възможност за стабилни мнозинства.

Освен това част от решенията ще се централизират в централното правителство, като се предвижда  преустройство на областните ведомства и др. Застъпването на правомощия на местните власти и централното правителство са част от обяснението за фамозната италианска бюрокрация. Това е мярка, която се очаква да насърчи бизнеса.

Залогът е голям, тъй като премиерът Матео Ренци прибързано обвърза референдума със своята оставка, така както направи премиерът Бойко Борисов по отношение на президентските избори. В резултат много италианци са изкушени да последват призивите на партията „Пет звезди” и да гласуват срещу реформата, само за да накажат Ренци, с когото свързват икономическите неблагополучия на Италия.

Въпреки несръчните реформи, никой не отрича усилията на Ренци да промени склерозиралите институции в страната. Той е последният европейски лидер, който говори директно за свободната търговия. Ако отрицателен вот сложи край на мандата му, останалите политици ще решат, че подобни политики означават електорално самоубийство и малцина ще опитват да ги приложат, коментира FT.

Референдумът също така изнервя пазарите, тъй като внася нови дози несигурност в еврозоната. Той засилва опасенията за италианските банки, които имат лоши кредити за 360 млрд. евро при капитал от 225 млрд. евро. Досегашните усилия дадоха половинчат резултат. Противниците на Ренци обичат да подчертавата, че италианските банки не са имали проблеми с рискови кредити по време на финансовата криза и не се е наложило спасяване с парите на данъкоплатците, а проблемите са се натрупали по-късно. Има страхове, че политическа криза ще попречи на рекапитализацията на Monte dei Paschi, а FT написа, че осем банки са проблемни.

А като добавим съвпадението с изборите в Австрия*, евентуално поражение на Ренци ще даде нови сили на популистките партии в Европа, много от които отхвърлят както свободното движение на хора, така и еврото.

Матео Салвини, лидерът на крайнодясната Северната лига, например, твърди в статия за FT, че реформите на Ренци не засягат основните проблеми на слабата италианска икономика. Италианските фабрики и малкият бизнес фалират, според него, поради нефункционалната обща валута. Икономиката е в застой заради самоубийствената политика на икономии в ЕС, която прави невъзможна контрацикличната политика. А сигурността на италианските граждани е заплашена от безсмислената политика на отворени граници, подчертава той.

И партията „Пет звезди” твърди, че тези реформи не са достатъчни. Популисткото движение, което е в подем, се застъпва за отхвърляне на наложените от ЕС бюджетни рестрикци, за гарантиран доход за италианците и за въвеждане на паралелна валута.

Младият италиански премиер среща съпротива и в своята Демократическа партия заради усилията си да ограничи старите брокери на власт. Масимо Д’Алема, предишният лидер, призова да се гласува с „Не“.

Ренци проведе някои трудни реформи, например, на трудовото законодателство и увеличаване на възрастта за пенсиониране с надеждата да тласне напред икономиката. Безработицата обаче остава упорито висока и надеждите за ръст на икономиката се изпариха тази година. След три години на спад, Италия приключи миналата година със символичен ръст от 0.8% и се движи с подобен темп и тази година. Това обаче е крайно недостатъчно, за да компенсира спада, натрупан след кризата (8.5% спрямо 2007 г.).

Мащабът на кризата в Италия е съпоставим с този в Източна Европа след 1989 г. и в някои райони на Южна Италия, БВП на човек от населението е по-нисък от този в Полша (по паритет на покупателната способност), пише WSJ.

Ако загуби референдума, Ренци вероятно няма да послуша призивите да остане на поста и ще подаде оставка. Президентът Серджио Матарела може да помоли друг – вероятно икономическия министър Пиер Карло Падоан или председателя на Сената Пиетро Грасо, да оглави служебно правителство.

По график нови избори трябва да се проведат през пролетта на 2018 г. Но ако служебно правителство поеме управлението ,това ще стане следващата година. Засега движението на  Бепе Грило събира 30% от гласовете и има шансове да стане първа политическа сила, ако получи силен тласък от референдума.

Иронията е, че ако референдумът мине, Грило пак може да се окаже победител дори на редовните избори – заради бонуса.

* Лидерът на крайнодясната Партия на свободата Норберт Хофер загуби президентските избори в Австрия. Новият президент е либералният кандидат Александер ван дер Белен