Европейската комисия очаква забавяне на растежа в България – до 1.5% тази година, поради изчерпването на ефекта от еврофондовете. А оценката й за 2015 г. е по-ниска от тази на повечето анализатори – ЕК очаква ръстът да достигне 2.2%, докато повечето анализатори предвиждат ръст, близък до 3%. Все пак предишната оценка на ЕК предвиждаше още по-малък ръст за миналата година – 1.7%, съответно 1.5% тази година и 2% през 2017 г.

В оценката на ЕК за 2015 г. се казва: „Макар да се възползва от ниската инфлация и цени на горивата, ограниченият ръст на заплатите и по-малко еспанзионистичната фискална позиция, подтиснаха частното потребление през 2015 г.“ През деветте месеца на 2015 г. ръстът на заплатите на годишна база бе 7-8.5%, бележейки трайно ускоряване на темповете. Евростат не дава данни за средни заплати в ЕС, но по отношение на почасовите разходи за труд България е един от първенците в ЕС, показаха още данни, обявени в края на 2015 г.  А бюджетният дефицит е 2.9% от БВП на касова основа.

От текста на доклада се вижда, че комисията се осланя не на отчетената средна работна заплата, а на т. нар. компенсация на натетите (от статистиката на националните сметки), която има доста по-скромен ръст (виж за тези разминавания тук). Също така става ясно, че комисията очаква тази година структурният дефицит да се влоши до 2.75% тази година, което се дължи на инвестиции, подкрепени с еднократна лицензионна такса (вероятно концесията на Летище София). Освен това избягването на риск и неподкрепящата бизнес среда ще ограничат частните инвестиции, въпреки благоприятните условия за финансиране, смята Брюксел.

Ръстът ще се възстанови до 2% през 2017 г., когато ще се засили вътрешното търсене, смята още ЕК.

Прави впечатление, че прогнозата на ЕК за растеж на БВП през 2015 г. от 2,2%, е сравнително ниска, предвид, че отчетните данни на НСИ за деветмесечието на 2015 г. показват реален растеж от 2,7% по сезонно изгладени данни и 3% по сезонно неизгладени данни, коментираха от МФ. Тълкуването на тази оценка от 2,2% е, че от ЕК очакват растежът на БВП за четвъртото тримесечие на 2015 г. да бъде под 1% на годишна база. Това не се потвърждава от разбивката на растежа по тримесечия, публикуван в приложенията на документа. Там се вижда, че от Комисията очакват реален растеж за четвъртото тримесечие на 2015 г. от 2,9% на годишна база. Същото несъответствие между тримесечни оценки на БВП и годишно число се забелязва и в данните по тримесечия за 2016 г. За всяко от четирите тримесечия на 2016 г. растежът на БВП е между 1,8 и 2,4%, а в таблицата за раздела за България, годишното число е 1,5%.

Сравнение между прогнозите на ЕК  и отчетните данни за България

* Отчетни данни за деветмесечието на 2015 г.

Новите й прогнози остават  значително под прогнозата на правителството, което очаква ръстът тази година да бъде 2.1% и да се ускори до 2.7% през 2017 г. А премиерът Бойко Борисов в началото на януари дори пожела ръст от 4.5 на сто.

Инфлацията в България ще остане отрицателна докъм края на 2016 г., предвижда още комисията. В предишната прогноза се предвиждаше тя да се ускори до 1% догодина и 1.6% през 2017 г. Според прогнозата на правителството, изготвена през октомври, инфлацията тази година ще бъде 0.5 на сто.

Дефицитът на сектор Държавно управление се очаква да се понижи постепенно от 2.5% през 2015 г. до 2% през 2017 г.

Според комисията се е повишил рискът растежът да се окаже по-слаб от предвиденото, главно в резултат от външни фактори. Очаква се растежът в еврозоната да се повиши до 1,7 % през тази година спрямо 1,6 % през миналата и до 1,9 % през 2017 г. Според прогнозите през тази година икономическият растеж в ЕС ще остане стабилен на равнище 1,9 %, а през следващата ще се повиши до 2 %.

Очаква се умереното нарастване на заетостта да продължи. Равнищата на безработица ще продължат да се понижават, макар и с по-бавен темп в сравнение с миналата година. Спадът би трябвало да бъде по-силно изразен в страните членки, в които бяха извършени реформи на трудовия пазар. Очаква се равнището на безработица в еврозоната да спадне от 11 % през 2015 г. до 10,5 % през 2016 г. и до 10,2 % през 2017 г. Безработицата в ЕС се очаква да намалее от 9,5 % през 2015 г. до 9 % през тази и 8,7 % през следващата година.

Съвкупният дефицит на сектор „Държавно управление“ в еврозоната се очаква да спадне още повече благодарение на по-силната икономическа активност и, в по-малка степен, на по-ниските лихвени разходи.

Според ЕК общият дефицит на сектор „Държавно управление“ в еврозоната е спаднал до 2,2 % от БВП през 2015 г. (2,5 % в ЕС). Прогнозите са, че понижаването му ще продължи през тази и следващата година — съответно до 1,9 % от БВП (2,2 % в ЕС) и 1,6 % от БВП (1,8 % в ЕС).

Съотношението дълг/БВП в еврозоната също се очаква да се понижи спрямо върховото равнище от 94,5 % през 2014 г. (88,6 % в ЕС) до 91,3 % (85,7 % в ЕС) през 2017 г.