Павлина Калчева, АССА, управляващ съдружник в „Хроника“ ООД

На 28 януари 2016 г. Европейската комисия предложи на Европейския парламент пакет от мерки за борба с избягването на данъци. Пакетът е част от програмата на Комисията за по-справедливо, по-просто и по-ефективно корпоративно данъчно облагане. Една от основните причини за приемане на пакета е агресивното данъчно планиране, което подкопава функционирането на единния пазар и дава несправедливи конкурентни предимства на дружествата, които го прилагат. Мерките, които една държава-членка може да приеме срещу агресивното данъчно планиране, биха могли да засегнат правилата в други държави-членки. В отговор на този проблем, Комисията предлага координиран подход и единни усилия на всички държави в съюза.

Предложеният пакет съдържа проект на директива срещу избягване от данъчно облагане, препоръки към държавите членки срещу злоупотреби с двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, проект на промени в директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, комуникация относно външната стратегия на съюза за ефективно данъчно облагане. Тези документи се придружават и от работен документ, съдържащ допълнителен анализ в подкрепа на поетите инициативи.

Проектът на директива срещу избягване на данъчното облагане предвижда шест основни механизма, които всяка държава-членка трябва да въведе като противодействие на най-често срещаните форми на избягване от данъчно облагане, ако директивата бъде приета от ЕП в този вид:

1. Ограничаване на разходите за лихви за данъчни цели. Тази мярка е насочена към дружества, установени в ЕС, които регистрират контролирани от тях предприятия (дъщерни дружества, или controlled foreign companies – CFC) в юрисдикции с ниско данъчно облагане, когато тези контролирани дружества предоставят заеми на дружества в ЕС, което води до начисляване на разходи за лихви, признати за данъчни цели и намаляване на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Проектът на директива предвижда да се признават до 30 % от печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) или до 1 млн.евро (което е по-голямо) разходи за лихви при определяне на облагаемата печалба. Такава мярка в България съществува отдавна – ЗКПО ограничава размера на разходите за лихви от свързани лица до 75 % от печалбата преди лихви и данъци, ако трикратния размер на собствения капитал е по-нисък от размера на задълженията. Ако директивата бъде приета в този вид, това би довело до промяна и на правилото, по което до момента се признават данъчно признатите разходи за лихви.
2. Облагане при напускане (exit taxation). Мярката е насочена основно срещу прехвърляне на интелектуална собственост, макар че обхваща всички видове активи, когато правото да се облагат резултатите (продуктите) от тези активи преминава от една държава-членка в друга или в трета страна, без активът реално да напуска контрола на дружеството, което го контролира. Проектът на директива предвижда данъчно облагане върху разликата между пазарната стойност и данъчната стойност на актива, когато такъв актив се трансферира към място на стопанска дейност, когато лицето прехвърля място на стопанска дейност или когато променя седалището си за данъчни цели. През 2010 г. в българското данъчно законодателство бяха направени промени, които имат за цел да обложат печалби, когато лицето се разпореди с активи на място на стопанска дейност в страната.
3. Облагане на необложени дивиденти в трети държави (Switchover rule). Мярката е насочена срещу получаване на дивиденти от контролирани дружества, регистрирани в държави с ниски данъчни ставки, които дивиденти са освободени от облагане в държавата, от която произхождате и в държавата, в която се получават. Проектът на директива предвижда държавата-членка да обложи прихода от дивидент, ако той не е бил обложен с определен минимален процент в държавата, от която произхожда. Макар че в България приходите от дивиденти от държави извън ЕС и извън Споразумението за европейското икономическо пространство, се облагат с корпоративен данък, правилото може да измени някои от съществуващите национални норми, свързани с облагането на дивиденти, с признаването за данъчни цели на загуби от продажба на акции на дружества, установени в трети държави и други подобни.
4. Облагане на печалби на контролирани чуждестранни дружества (CFC). Мярката е насочена срещу дружества от ЕС, които прехвърлят дейности (и печалбите от тях) в трети страни с ниски данъчни ставки, като по този начин намаляват облагаемата си печалба в държавата-членка. Разпоредбите в проекта на директивата предвиждат в държавата-членка на лицето да се облагат също и печалбите на дъщерни (контролирани) дружества, като се поставят три условия за това: (а) лицето да притежава пряко или непряко 50 % от капитала или правата на глас, или притежава договорено право да получава повече от 50 % от печалбите в дъщерното дружество, (б) ефективната данъчна ставка в държавата на дъщерното предприятие е над 40 % по-ниска от ефективната данъчна ставка в държавата-членка на лицето и (в) повече от 50 % от печалбите на дъщерното предприятие са от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, доходи от недвижими имоти при определени условия, банкова, застрахователна или друга финансова дейност или от услуги, предоставени от дъщерното предприятие на други предприятия от групата. Към момента, националното ин законодателство не предвижда данъчно облагане на печалби на дъщерни предприятия.
5. Хибридни несъответствия. Мярката е насочена към несъответствия в данъчното облагане в две държави-членки, което води до необлагане на разходи или загуби и в двете държави. Проектът на директивата предвижда в случаите когато две държави-членки дават различни определения на едно и също плащане (хибриден инструмент), което води до ситуация, при която намалението на данъчната основа в едната държава-членка от където произхожда плащането, без да има съответстващо включване на това плащане в данъчната основа в другата държава-членка, характеристиките на инструмента, които дава първата държава-членка да се прилагат от втората държава-членка. Пример за това са заеми между две дружества от две държави-членки, върху които не се начисляват лихви, а се дължи дял от печалбата. Първата държава може да третира изплатените възнаграждения по заема като разходи от лихви, които намаляват данъчната основа за облагане, а втората държава да третира тези приходи като дивиденти, които по принцип са освободени от данъчно облагане в държавите от ЕС. Макар че в тази насока бяха измененията в директивата за предприятия-майки и дъщерните предприятия, в сила от 01.01.2016, проектът на директива има за цел да включи мерки срещу други случаи на несъответствия.
6. Общо правила за отклонение от облагане. Целта на тази мярки е да предотврати отклонението от данъчно облагане в други случаи, които не са покрити от останалите мерки. За целите на данъчното облагане, една или повече сделки могат да бъдат елиминирани, когато имат за цел да се получи данъчно предимство и когато не са извършени въз основа на валидни бизнес причини, отразяващи икономическите реалности. Съществуващите разпоредби в националното ни законодателство в момента са значително обширни и противоречиви за прилагане и на практика могат да доведат до облагане, дори и когато лицето не е целяло да постигне данъчно предимство. Общите правила за отклонение от облагане обаче поставят условие сделката или серията от сделки да са направени с основната цел да се постигне данъчно предимство.

Освен мерките, предвидени в проекта на директивата, Комисията предлага и промяна в директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, което предвижда отчитане „страна по страна“ на данъчните администрации на държавите-членки по определени показатели, свързани с мултинационалните компании, опериращи на тяхна територия.

Пакетът за координирани действия, предложен от Комисията, въвежда и утвърждава някои от мерките, предложени от ОИСР в проекта BEPS (Base erosion and profit shifting, или Намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалбите). Макар че някои държави-членки направиха вече изменения на данъчното си законодателство и въведоха мерки срещу избягване на данъчно облагане в съответствие с проекта BEPS на ОИСР, все още няма официална позиция на България по тези проекта. Очаква се обаче, след приемане на Пакета на Комисията, да има изменения в корпоративното облагане, ефектът от които тепърва трябва да се оценява.