Не беше трудно да се досетим, че ромският проблем ще гръмне преди изборите, разпръсвайки осколките на нетърпимост, отчаяние и … дребни сметки във всички посоки на политическия спектър. Новината е, че това се случи в Гърмен.

Партиите говориха много, но не казаха нищо.

МВР обяви, че ще възстановява диалога. Това остави възможност функцията по поддържане на реда да бъде превъзложена на футболни агитки.

ДПС зае обичайната си поза, за да заяви, че проблемът не е етнически, а социален.

Други казаха, че ДПС и националистите прибягват до традиционните си инструменти за мобилизиране на вота преди изборите.

Татяна Дончева заподозря опит да се легитимира сътрудничество с ДПС заради заплаха за етническия мир.

На по-конкретно ниво наблюдателите видяха конфликт между сегашния – Минка Капитанска, и предишния кмет – небезизвестния Ахмед Башев, сега депутат (и двамата от ДПС). И още – неприлагане на решенията за събаряне на незаконни постройки (хубав репортаж по темата по БНТ).

Във всичко това има истини, но голямата истина остава по-приглушена. Независимо дали слагаме етикета етнически конфликт, ромският въпрос и антиромските настроения имат общ корен – изолирането на една общност, превръщането й в зависима прослойка и интересът на политиците да се възползват от това.

Миналата година имах възможността да изложа подробно позицията си за ромския проблем и възможните решения. Според мен тези решения са преди всичко в  икономическата политика. Плюс, разбира се, прилагане на закона, такъв какъвто е.

Правозащитниците (моите извинения към искрените усилия на мнозина от тях да облекчат проблема, сред тях има мои приятели) не могат да допринесат особено. Първо, защото те се борят със симптомите. И второ – защото елементът на етническата нетърпимост в антиромските нагласи у обществото се надценява. По този начин обществената енергия се отклонява в непродуктивни спорове.

Дали ромският проблем е етнически? Говорим за проблем на една ясно отличима група, дължащ се на нейната затвореност и социалните практики в циганската общност. Този проблем не се дължи на цвета на кожата, а на начина на живот. Да, българите се отнасят към циганите с предубеждение, но това е едната страна на проблема. Другата е вътре в общността.

Заложници чрез малки отстъпки

Българската политическа класа през последните години направи и невъзможното да поддържа ромите в зависимо положение. Партиите, които разчитат на ромски гласове, нямат интерес да развалят статуквото, нямат интерес от образовани, богати и спазващи закона цигани.

Това е тактиката, позната ни от филмите за мафията – насърчаваш някого да прави прегрешения и после му предлагаш закрила. Схемата е проста – ако не гласуваш за кмета, той ще ти събори къщата.

Лесно може да се пресметне, че мобилни групи от цигани могат да дадат решителни изборни предимства на различни места в страната. Колкото по-фрагментирана става политическата сцена и колкото повече са общините (в България има твърде много общини), толкова повече натежават подобни предимства по места.

Трябва да излезем от сферата на клишетата и конспирациите и да поискаме от политиците ясни отговори и мерки за решаване на ромския проблем. Да сте чули например премиерът Бойко Борисов да се изказва по темата? Не сте.

„Нашите“ цигани и останалите

Българите в Гърмен правят разлика между цигани, които живеят по правилата и тези, които правят золумите. Искаме си нашите цигани – това се чу ясно в репортажите.

Цигани в с. Марчево има от десетилетия. Проблемът е усвояването на нерегулирани терени и новите цигани, тези, които са се заселили през последните години. На много места в страната, включително в моя край, проблемът с прииждащите цигани е от последните 10-15 години. Това е нещо, което елитът в София изглежда не знае или се прави, че не забелязва. Парадоксално на пръв поглед, тези, които не се интегрират, са прехождащите цигани, а не уседналите. Точно те се ползват и с негласна политическа протекция.

Ромската общност не е монолитна и в това се крие шансът за решаване на проблема. „Нашите“ цигани имат по-малко предубеждения от българите към сънародниците си и имат по-голям шанс да им повлияят. Те имат и мотив, защото са жертва на предразсъдъци наравно с циганите, които крадат.

Алтернативата – препитание

Безспорно изпълнителната и съдебната власт трябва да осигурят реда, това е тяхно  задължение по Конституция.

По-големият и трудният въпрос е да се намери препитание за ромите. Това е трудна задача, защото немалко от тях нямат образование или нямат трудов опит, понякога и двете.

Решение може да се търси в целенасочени политики в областта на земеделието и това е много по-реалистично от пожеланията, залегнали в правителствените програми. НПО вместо да провеждат агитация и кампании биха били изключително полезни, ако помогнат на ромите, търсещи по-добра реализация, да се справят с бюрократични пречки (един чудесен пример за интеграция на бежанците показва, че това е възможно дори за хора, които не знаят български).
Ще отнеме време преди ромите да започнат да ценят това, което изработват и да стигнат сами до извода, че трябва да се погрижат за образованието на децата си. Но това е естественият ход на нещата, другото е усвояване на пари.