Европейската комисия постави България под наблюдение заради „Прекомерни дисбаланси“. Решението е заради банковата криза от 2014 г., която е предизвикала загриженост за наличието на не добри практики в банките с български собственици.
България е поставена в най-тежката пета категория (от общо шест, но в последната няма нито една страна все още), където са още Франция, Италия, Португалия и Хърватска. Решението за Франция също бе взето вчера и то е заради бюджетния дефицит.

Според решението страната ще бъде подложена на специален мониторинг, а правителството трябва да предприеме действия, за преодоляване на несъответствията със заложените от ЕК макроикономически критерии.
Освен сътресенията във финансовия сектор и цялостната макроикономическа нестабилност, решението е предизвикано от корпоративната задлъжнялост и слабостите на пазара на труда, за което и преди сме получавали критики.
Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси отбеляза, че досега България е била в процедура за несъответствия в дадената област, а сега се налага цялостно по-задълбочено наблюдение на страната.

„България изпитва прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват решителни политически действия и специално наблюдение. По-специално, сътресенията на финансовия сектор през 2014 г. предизвикаха съмнения за наличието на подходящи банкови практики на местните банки, което има значителни последици за финансовия сектор и цялостната макроикономическа стабилност. Освен това външната позиция (платежният баланс – б.р.), корпоративното свръхкредитиране и слабото адаптиране на пазара на труда продължават да поставят макроикономическите рискове и заслужават специално внимание.“

По-късно МФ разпространи още подробности за препоръките:

• За трайно възстановяване на доверието в банковата система и финансовия сектор като цяло е необходимо да се проведе задълбочен преглед на стабилността на финансовата система от трета, независима институция/страна. Трябва да се предприемат решителни действия за подобряване качеството на надзора над финансовите институции, като се повиши доверието и прозрачността.
• Следва да се подобри качеството и обхвата на активните политики на пазара на труда, като специално внимание се обърне върху въвеждането на стабилен и икономически обоснован институционален механизъм за определяне на минималната работна заплата (с който да не се ограничават възможностите за заетост преди всичко на неквалифицираните и ниско квалифицираните работници). Усилия следва да се положат и за реформата на образованието и обучението с акцент върху нуждите на пазара на труда.
• Необходимо е да се установи устойчива и предвидима бизнес среда за привличане на така необходимите инвестиции, като за тази цел трябва да се обърне специално внимание върху редуцирането на бюрократичните препятствия, ниското качество на инфраструктурата, липсата на конкуренция и ефективност в енергетиката, както и върху ефективността на съдебната система.

През март комисия ще организира двустранни срещи, за да се дискутират докладите за всяка от страните. След това българското правителство трябва да представи програма за реформи и конвергентна програма до средата на април.
Ако мерките за коригиране на дисбалансите, предложени от българското правителство, бъдат одобрени се установява график за наблюдение.

Ако бъде преценено, че представеният план е недостатъчен, Съветът приема препоръка, според която държавата членка представя след два месеца нов план за корективни действия. На държавите членки от еврозоната, които на два пъти не успеят да представят задоволителен план, може да бъде наложена годишна глоба, равностойна на 0,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавата (82 млн. лева).

Вчера е имало извънредно заседание при премиера с участието на вицепремиерите и финансовия министър, което е продължило пет часа. За него се разбра от съобщение на президента Росен Плевнелиев на бизнес форум.