Съдия

В епохата на информационното изобилие най-лесният начин да скриеш някакви факти е да ги потопиш в море от други факти. Най-важни клаузи в договорите, които подписваме ежедневно, често са прикрити с дълги, приспивни изречения, числа и уговорки. Проблемът с дребния шрифт вече е толкова всеобхватен, че тези търговци, които са загрижени за потребителите си, му обръщат специално внимание. Booking.com например, въведе рубрика Fineprints и така вече е по-лесно да се ориентирате дали поемате риска да платите такса за ранно напускане на хотела и подобни изненади.

Много пъти скриването на важната информация се получава дори без да е търсено съзнателно.
Колко пъти е трябвало да подписвате десетки страници, общи условия, анекси и приложения, без да имате време да ги прочетете, докато бързащите служители ви посочват „Подпиши тук… и тук … и тук”. Те едва ли го правят, за да ви заблудят. Но техните юристи със сигурност дават най-доброто от себе си, за да обхванат необхватното многообразие от рискове. В резултат договорите ще стават все по-дълги и по-сложни.

А какво да кажем за по-необразованите работници, които дори не знаят дали изобщо имат трудов договор? Не бива да се позоваваме на това, че образованието е задължително. Правото на труд и на заплащане за положения труд е с по-голям приоритет в случая.
Близо 113 000 са неграмотните по официални данни. И за да нямате никакви съмнения преференциалното гласуване показа, че дори не особено труден текст като изборната бюлетина предизвиква затруднения. Лошото образование е достатъчно наказание за един човек (независимо, че повечето не го съзнават), за да бъде изложен той на риска от подписване на неизгодни договори.

Но проблемът не е само за необразованите. Някои от договорите и техните общи условия са направени така, че се изисква екип от опитен юрист и финансист, инженер или друг тесен специалист, за да бъдат разбрани. Липсата на време е друга пречка.

Особено податливи са възрастните хора. Неотдавна Комисията за защита на потребителите разказа за практиката на „Теленор” да „подвежда възрастните хора да подписват нови срочни договори за нови продукти, без те да разбират, че правят това, какви услуги ще им се предоставят по тези договори и колко ще плащат за тях”. Един пример – потребител на възраст 72 години посочва в жалбата си до КЗП, че е бил подведен да сключи нов договор с обещанието, че ще получи голям брой безплатни минути, които впоследствие не са му предоставени и сметките му са надвишавали 50 лв. Потребителят твърди, че не се е подписал на предоставения му екземпляр от договора и не знае дори какви са условията и за какви услуги трябва да заплаща.
Проверката на КЗП по случая установи, че потребителят е подписал четири документа, сред които още един договор за предоставяне на мобилни услуги, допълнително споразумение и две заявления за смяна на СИМ карта (2 в 1). От представеното становище на търговеца става ясно, че от датата на подписване на новия договор до момента на проверката няма потребление на предоставяните мобилни услуги по него, което потвърждава, че потребителят не е осъзнал, че е подписал още един договор.

Ето защо е необходима регулация за някои от най-чувствителните договори, в това число трудови договори, договори за кредит, за покупко-продажба на активи на значителна стойност, както и за абонамент над определена стойност, както и за някои инвестиционни инструменти, където съществуващите изисквания за преддоговорна информация също са сложни за масовия клиент.
Тази регулация трябва да се изразява в задължението на търговеца или работодателя да представя задължително резюме, което съдържа най-важните характеристики на договора. Мярката въвежда допълнителен реквизит на съществуващите договори и няма да доведе до допълнителна административна тежест, като в същото време ще увеличи доверието на потребителите.

Пример за задължително резюме на трудов договор
1. Срок на договора
2. Изпитателен срок
3. Дата на постъпване
4. Особени условия за влизане в сила
5. Особени условия на прекратяване. Срок на предизвестие: от работодателя …..; от работника ….
6. Работно време: начало, край, задължителни почивки
7. Основна заплата
8. Допълнителни парични плащания, регламентирани в договора (месечно, тримесечно, годишно)
9. Допълнителни плащания в натура
10. Чиста сума за получаване, след приспадане на задължителните данъци и осигуровки през първия месец (на база действащото законодателство към датата на постъпване и пълен брой работни дни)
11. Платен годишен отпуск, в дни