Швейцарската национална банка (SNB) неочаквано реши да отмени тавана на обменния курс на франка към единната европейска валута от 1,2 евро. Решението предизвика буря на валутните и капиталовите пазари.

То идва дни преди очакваното обявяване на програма за количествени облекчения от Европейската централна банка на 22 януари. Ако ЕЦБ гласува за изкупуване на облигации, то швейцарската банка може да е принудена да продаде значителни количества франкове, за да запази тавана, въведен през 2011 г., когато инвеститорите купуваха франкове като убежище.

Резултатът бе понижение със 100 милиарда долара на стойността на първокласните швейцарски акции, които се насочват към най-силния си дневен спад от 25 години, информира Ройтерс. Франкът скочи с 30 на сто спрямо еврото.
Водещият швейцарски индекс SMI се срина с над 12 на сто до 8093,81 пункта, като акциите на редица компании като производителя на часовници Суоч (Swatch) и на цимент Холсим (Holcim) поевтиняха с 12 до 14 на сто, предаде БТА. Ръководителят на Суоч Ник Хейек определи решението като цунами за швейцарската икономика.

Институцията въведе ограничението преди три години с цел да предпази швейцарската икономика от дълговата криза в еврозоната, съпътствано със силно поскъпване на валутата.

Изненадващият ход бе съпроводен и с ново понижение на лихвените проценти по сметки в централната банка – с 0,5 процентни пункта до  минус 0,75%. Швейцарската банка въведе отрицателни лихвени проценти през декември.

„Докато швейцарският франк остава скъп, надценяването му като цяло е значително по-малко в сравнение с периода на въвеждане на прага. Икономиката успя да се възползва от него, за да се пригоди към новата ситуация”, коментира банката. „Напоследък разликите между монетарните политики на основните държави значително се увеличават, и е най-вероятно тази тенденция да се задълбочи. Еврото отстъпи значително срещу щатския долар и това от своя страна понижи и курса на франка срещу долара. При тези обстоятелства централната банка реши, че вече не е оправдано да се защитава швейцарския франк срещу еврото.“

Относно лихвените равнища тя заявява, че понижението е, за да гарантира, „че премахването на лимита при търговията на франка няма да доведе до нежелано затягане на монетарните условия.“