Идеята на правителството да емитира нов дълг от 8.1 млрд. лева догодина предизвика шок.

До голяма степен това се дължеше на неразбиране и лоша комуникация. Голямото увеличение е поради нагласата на МФ да емитира краткосрочни книжа сега и да ги покрие с нова емисия догодина. Това пък се дължи на банковата криза и на известно презастраховане от страна на МФ, което заложи в актуализацията на бюджета за 2014 г. нови емисии за 4.5 млрд. лева, малко повече от необходимото.

Всъщност нетното увеличение на дълга е с 2 млрд. лева. Това е така, защото догодина има падежи на стари задължения, включително част от сегашните 4.5 млрд. лева, на обща стойност 6 млрд. лева.
Също така увеличението на дълга е по-малко от бюджетния дефицит, от тази гледна точка то е в рамките на очакванията.

И все пак съотношението дълг/БВП се ориентира към 30% от БВП. При това без бюджетът да е натоварен с разходи за структурни реформи и без да има мерки, които да ограничат нарастването на дълга в бъдеще. В края на 2013 г. това съотношение беше 17.9% от БВП. Прогнозираното ниво все още е далеч от Маастрихтския таван от 60%. При очертаващия се период на нисък икономически растеж и ниска инфлация обаче, дори умерени бюджетни дефицити ще доведат дълга до 37-38% след пет години (ако падежиращите емисии се заместват). И това без да се вземат предвид квазифискалните дефицити, които може да се наложи да бъдат поети от бюджета, както и неблагоприятните последици при евентуална загуба на съдебни дела.

Съгласно Закона за държавния дълг, правителството трябва да приема тригодишни стратегии за управление на държавния дълг. Последната такава стратегия е до 2014 г. Така че МФ има повод да представи по-подробна прогноза за дълга в следващия период и за начините на финансирането му, включително като предвиди алтернативи за финансиране на бюджетния дефицит или на книжата с настъпващ падеж.

На първо място такава алтернатива са концесиите*. В бюджета за догодина са заложени 114 млн. лева, което понижение както спрямо приходите през тази година, така и спрямо 2013 г. А бившият министър на икономиката Драгомир Стойнев твърдеше, че там има резерви (не че бяха усвоени). Намалението не е обяснение и прави впечатление на фона на заявленията от предизборната програма на ГЕРБ, поставяща акцент върху търсенето на нефт и газ.

Друга алтернатива е приватизацията. Тази година беше нулева за раздържавяването на активи. Очертава се да е така и с 2015 г. На сайта на АП дори няма актуална информация за текущите процедури, няма текущи отчети. От повече от месец economix.bg се опитва да получи информация от АП за приходите през 2014 г. и за текущите процедури, включително „БДЖ – Товарни превози„, „Кинтекс“, „Международен панаир – Пловдив“, ВМЗ, АДИС, НИТИ, както и за плановете за следващата година. Очевидно не се планира нищо съществено, защото в доклада за бюджета пише: „Прогнозните приходи от приватизация и следприватизационен контрол за периода 2015-2017 г. са съответно 55,1 млн. лв. за 2015 г., 13,7 млн. лв. за 2016 г. и 36,7 млн. лв. за 2017 г.“ (единственото успокоение е, че приватизацията на БДЖ – Товарни превози може би не влиза тук, тъй като е част от холдинг, но и това не е ясно).

Това не отговаря на заявките за реформаторско мнозинство. Очакваше се то да направи крачка към раздържавяване на ключови дружества, включително в енергийния сектор. Обсъждано бе например пускане на миноритарен дял от БЕХ на фондовата борса (въпреки че има и препоръки за закриване на холдинга, но ГЕРБ не вземат отношение към тази дискусия), а защо не и на „Български пощи“. Това не само би подкрепило капиталовия пазар, но и дългосрочната устойчивост на пенсионната система – чрез Сребърния фонд.

* концесиите са приход на бюджета, така че технически те водят до намаляване на дефицита, а не до покриването му.