Следващата седмица ще се състои референдумът за отделяне на Шотландия от Обединеното кралство. Последните проучвания сочат, че привържениците на независимостта печелят предимство.Ако на референдума се гласува с „Да“, това означава територията да напусне ЕС и да изгради свои институции и своя система за отбрана. Решението ще има дългосрочни последици за Европа, където мечтата за независимост се надига от Фландрия до Венеция и Каталуния.

Поради растящата несигурност паундът се понижи до най-ниски нива от ноември спрямо долара във вторник, след като кампанията за независимост взе превес в социологическите проучвания. В Испания облигациите поевтиняха, като доходността на 10-годишните книжа се повиши до най-високи нива от май.
Lloyds съобщи, че в случай на гласуване за отделяне на Шотландия е разработил планове за откриване на нов юридически адрес в Англия , а RBS, тоест Кралската банка на Шотландия, обяви, че ще премести седалището си в Лондон.

Какво следва

Ако шотландският референдум потвърди отделянето, следват най-малко 18 месеца на преговори за обособяването на институции от Обединеното кралство, включително и преместване на британския флот ядрени подводници, дислоциран на 50 км западно от Глазгоу.

Правителствата на Великобритания и Шотландия имат споразумение, че дори малко мнозинство в подкрепа на независимостта на 18 септември ще доведе до преговори за условията на разделяне на кралството. Шотландското правителство предлага независимостта да влезе в сила от 24 март 2016 г. Ключовите въпроси са валутата, ЕС и монархията.

Лондон се опита да укроти страстите с обещания за по-голямо самоуправление. Те включват по-голяма самостоятелност по данъчната и социалната политика, като консерваторите и либералдемократите дори обещаха на Шотландия сама да определя ставките на подоходния данък.
Шотландските партии, настояващи за отделяне от Великобритания, отхвърлиха обещанията, тъй като няма гаранции за тяхното изпълнение.

Валутна дилема

Според някои анализатори несигурността за валутния режим в Шотландия може да доведе до отлив на капитали. Английската централна банка обяви, че е изготвило планове за действие при извънредни ситуации и ще „изпълни своите отговорности“ за гарантиране на стабилността на финансовата система. Нейният управител Марк Карни предупреди Шотландия, че ще й се наложи да задели огромни валутни резерви, ако иска да запази паунда.
ШНП настоява независима Шотландия да продължи да използва паунда при условията на валутен съюз с Великобритания. Всички три основни партии в Лондон отхвърлят формално споразумение за валутен съюз, но националистическите лидери твърдят, че предимствата на общата валута ще ги накарат да променят позицията си при гласуване „За” независимостта. Според FT Шотландия може да продължи да използва паунда и без формално споразумение, подход, известен като стерлингизация. Или могат да въведат своя валута, която да е фиксирана спрямо паунда.

Пол Кругман предупреждава, че рисковете от този вот са много големи. „Може да си мислите, че Шотландия може да стане като Канада, но е твърде вероятно да се окаже, че се е превърнала в Испания, само че без слънце”, предупреди той в „Ню Йорк Таймс”. Сравнението с Канада е привлекателно, тъй като и тя търгува предимно с по-големия си съсед и политически стои по-наляво от този съсед. Канада е просперираща и стабилна държава, с щедра социална политика и по-високи данъци, припомня Кругман. Той обаче допуска, че страната е платила цена за незамисимостта си. Производителността на труда е около три четвърти от тази в САЩ и разликата отчасти се дължи на по-малкия размер на пазара. Но Канада има своя валута, което означава, че държавата не може да остане без пари и че може да спасява банки, ако е необходимо. Независима Шотландия не би могла, според Кругман. Тъй като икономиката е по-интегрирана с Великобритания, поддържането на отделна валута ще е трудно. Това е важен въпрос и шотландското движение за независимост твърди, че ще се стреми да запази паунда като национална валута. Но комбинацията от политическа независимост и обща валута е рецепта за бедствие, твърди Кругман. Той прави паралел между жилищния балон в Испания и Флорида от 2000 до 2007 г. Във Флорида по-голямата част от фискалната тежест на последвалия срив падна върху Вашингтон, който продължи да плаща пенсионни и здравни обезщетения, както и помощи за безработица. Вложителите на фалирали банки бяха защитени на федерално ниво. Испания трябваше да се бори с фискална и банкова криза, като разходите за финансиране на бюджета се повишиха рязко и правителството бе принудено да приеме брутални мерки за икономии. Резултатът бе ужасна депресия, от която страната едва започва да се съвзема. Всичко, което се случи в Европа след 2009 г. ни демонстрира, че споделянето на една валута без общо управление е много опасно, според професора.

Ще запази ли Шотландия членството в ЕС и монархията?

Няма прецедент с отделяне на независима държава, която желае да остане член на ЕС. Шотландия обаче иска точно това и твърди, че може да се договори с ЕС преди 2016 г. Някои европейски лидери, включително досегашният президент на ЕК Жозе Мануел Барозу заявиха, че независимостта означава напускане на ЕС и започване на нови преговори за присъединяване. Но други експерти смятат, че ЕС вероятно няма да поиска да хвърли 5.3 милиона европейски граждани в правен вакуум и да се хвърли под съмнение сложната мрежа на икономическите и социални връзкимежду Шотландия и Съюза. Не е ясно обаче колко време ще отнемат преговорите и какви временни мерки и условия ще бъдат наложени.
ШНП заяви, че Кралица Елизабет ще продължи да бъде шотландска кралица според новата конституция, както е за много други страни от бившата Британска империя. Проучванията показват подкрепа за Короната. Все пак някои поддръжници на независимостта се надяват, че страната може да се превърне в република и този въпрос ще бъде поставен след референдума.

300 години по-късно

Ако политическият дух на 18 и 19 век бе посветен на създаването на по-големи суверенни държави, референдумът откроява алтернативното виждане на 21 век, при което по-малки национални групи ги разглобяват. Това прекрояване на картата има последици за правителствата, финансите, международните отношения и инвеститорите.
Символичното значение на това, което ще се случи в Шотландия, е много важно, коментира за Bloomberg Геролф Анеманс, президент на Vlaams Belang, фламандска партия, настояваща за отделяне на Фландрия от Белгия. „Движението към независимост и разместването на по-старите национални държави е логична еволюция, и Шотландия, Каталония и Фландрия са парчета от тази нова Европа.“
Вотът в Шотландия изостри разделението между две конкуриращи се теории. Едните казват, че глобализацията и хиперсвързаният свят означават, че Европа трябва да предаде на историята културните и етническите напрежения. Според други ЕС е рамка, в която регионите и провинциите да отстояват своята идентичност и да се развиват.

Последователните вълни на европейска интеграция през последния половин век вече промениха дефиницията на държавата, обяснява Робърт Линейра, изследовател в Университета на Единбург. „Нацията, държавата и пазарът трябва да бъдат едно и също, но в ЕС това вече не е вярно. Държавата не означава това, което е била преди. Независимостта, която шотландските националисти предлагат, не изглежда като традиционна държава”, казвая ученият, който до януари е работил в Барселона.

Великобритания досега бе модел за интеграция. Актът от 1707 г., с която Англия и Шотландия се обединяват, сля валутите им, бюджетите, митническите тарифи и мерните единици и даде началото на изграждане на нацията като имперска сила.
Формирането на Обединеното кралство е следствие от провала на заселническата колония в Панама – събитие, което довежда Шотландия до фалит. То накара привържениците на независимостта да потърсят брак по сметка с Англия. (През 1698 г. Шотландия изпраща два кораба със заселници в Панама. Първите са покосени от малария и жълта треска, а когато вторият кораб пристига, открива, че колонията е завзета от испанците. Начинанието е финансирано с публично набиране на средства – от държавата, компании и местни аристократи.)
Испания консолидира контрола си над Каталония след превземането на Барселона преди 300 години. Германия, Италия и по-малките страни като Белгия пък се формират чрез обединяване на малки градове и провинции през 19 век.

Шотландските националисти, водени от Алекс Салмънд, който ръководи полуавтономния парламент в Единбург, казват, че Обединеното кралство е изпълнило целта си и отново е време за по-малки страни. То получават тласък от създаването на нови държави като Естония, Латвия и Литва. Салмънд посочва, че в ООН има 193 държави спрямо първоначалните 55 членки през 1945 г.