„Каца без дъно“ не е много стилен израз, но се опасявам, че ако парламентът гласува окончателно промените в Наказателния кодекс, предвиждащи затвор за журналисти, „банка“ ще стане забранена дума и вместо това ще трябва да се използват други.  Една от тях ни подсказа именно БНБ в изявлението от 11 юли. (С извинение към добрите българските банки, а те са мнозинство.)

Медиите може би трябва да измислят таен език, като в гангстерските общности, за да избегнат суровите санкции. Тъй като КФН също се е активизирала да преследва пазарните манипулации и да изисква данни за източници на информация, ще е подходящо да се измислят алтернативни наименования и на някои дружества.

Атаката срещу медиите, която БНБ предприе чрез Йордан Цонев, обаче е нож с две остриета.

С одобрените промени в НК законодателят приема, че разпространяването на лоша информация за банка (според текстовете, приети на първо четене – без значение дали е вярна)  е престъпление, тъй като подкопава доверието на хората в банковия сектор.

Следващата логична стъпка е да приеме, че разпространяването на добра информация за банка, ако се е оказала невярна, също е престъпление, тъй като подвежда хората да вярвата на банковия сектор, в резултат на което те губят пари.

Впрочем и сега Законът за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани, дава възможност да се насочат претенциите към регулаторите – заради бездействие. Законът, макар и не особено детайлен, допуска санкциите да се прехвърлят от институциите към отговорните лица. А в регламента, уреждащ единния банков надзор (виж темата за банковия съюз), е записано, че „ЕЦБ следва да възстановява, в съответствие с основните принципи, общи за правото на държавите членки, всички вреди, причинени от нея или от нейни служители при изпълнението на задълженията им.“ Щом се отнася за ЕЦБ, защо не важи за нашите регулатори?