В меморандума между България и Русия за „Южен поток“ има неясноти, заяви  икономическият и енергиен министър Драгомир Стойнев. Той посочи за пример лихвата от 8% по заема, който трябва да получим от руската страна за изграждането на проекта. Стойнев заяви още, че всички действия по проекта ще бъдат съгласувани с Европейската комисия.

„Няма да направим прибързани стъпки преди да е ясен финансовият модел и начинът на финансиране на проекта“, заяви Стойнев. Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправи обвинения за забавяне на първата копка по проекта за газопровод. Проектът „Южен поток“ върви към провал, защото БСП и ДПС не са се разбрали „коя фирма да открадне парите“, коментира бившият премиер, влизайки в ролята на защитник на проекта.

До края на годината е възможно забавянето да бъде преодоляно и строителството на „Южен поток“ да започне, заяви още Драгомир Стойнев, цитиран от Агенция Фокус.

Още преди три години бе решено българското задължение за осигуряването на средства за тръбата да се покрие от „Газпром“, а после „Българският енергиен холдинг“ да връща сумата от транзитните такси. Това означава 15 години в БЕХ да няма никакви постъпление от експлоатацията на газопровода. С годините обаче тези параметри и най-вече цената на финансирането през българска територия претърпяха леки корекции.

През 2008 г. тогавашният премиер Сергей Станишев заяви, че строежът на газопровода на наша територия ще струва около 1.4 млрд. евро. Още тогава се появяват митичните 15 години се появяват като единица мярка за цената и ефективността на проекта. Очакванията са нормата на печалбата да бъде такава, че газопроводът на наша територия да се изплати за 15 години, коментира например бившият икономически министър Петър Димитров.

Компанията „Южен поток България“ е създадена през 2010 г., а в нея акционери са „Българският енергиен холдинг“(БЕХ) и „Газпром“ с равни дялове.

През август 2012 г. беше подписан протокол между БЕХ и „Газпром“, според който 30% от изграждането на българската част от „Южен поток“ ще се финансира със собствени средства, а за останалите 70% ще се търсят външни финансови източници. „Газпром“ ще финансира частта на БЕХ, бе казано тогава.

През ноември 2012 г., малко преди първата копка в Русия, тогавашният икономически министър Делян Добрев коментира параметрите пред Нова телевизия. Един от поводите за това бе реакция на президента Росен Плевнелиев, който отбеляза (очевидно не без основания), че няма достатъчно информация за проекта. Добрев тогава припомни, че при подписването на споразумението е било договорено, че тръбата ще се финансира със 70% привлечени и 30% собствени средства. Добрев прави сметките си на база увеличена стойност на проекта – до 3,3 млрд. евро. Тъй като Русия и България имат равни дялове в „Южен поток България“, означава, че по груби изчисления, страната ни трябва да инвестира около 500 млн. евро в проекта, пресмята Добрев (половината от 30% собствено финансиране).

През юни 2013 г. на конференция в София стана ясно защо българският участък ще струва 3,3 милиарда евро. Стойността му е почти половината от общата сума, необходима за изграждането на целия сухопътен участък, тъй като у нас трябва да се изгради и терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции. Общо за цялото трасе 10 млрд евро ще струва изграждането на подводната част, а наземната ще излезе около 6,5 млрд. евро.

През юли на посещение в София бе шефът на „Газпром“ Алексей Милер, който бе повече от лаконичен. Той заяви, че участъкът, който се намира в сухопътната част на България ще струва 3.1 млрд. евро, като 50% от тях ще бъдат осигурени от българска страна, а останалите 50% от руска. Не стана ясно дали има предвид половината от 30-те процента собствени средства, а и никой не го пита. Но отново бива повторено, че България ще изплати инвестицията от транзитни такси. Не е публикувана официална информация за финансовите параметри.

Наскоро обаче смесеното дружество „Южен поток България” обяви финансовите си резултати за миналата година. То е натрупало загуба от над 4.5 млн. лева, което не е изненада, при положение, че няма приходи. През 2011 г. загубата е била над 1.5 млн. лева. Вероятно за да покрие тази загуба, капиталът е бил увеличен от 7.8 на 15.6 млн. лева.

Увеличаването на разходите и на загубата (което е едно и също, тъй като дружеството има само 7 хил. лева приходи от лихви) не се дължи на плащания към изпълнители по договорите за ОВОС, предпроектните проучвания, геоложки проучвания и прочие. За тази основна дейност са били платени 2.7 млн. лева и те не се признават като разход, а са отчетени като актив . Разходите за заплати и други възнагражданение обаче нарастват до 3.1 млн. лева. Като се има предвид, че върху тях е начислена сума за осигуровки под 3%, може да се предполага, че голяма част възнагражденията не са плащани в България или че таванът на осигурителния доход е бил надхвърлен значително. Съгласно отчета през миналата година в „Южен поток България” са работили 14 души. Отчетът показва и твърде големи представителни разходи, а разходите за реклама на още неработещото дружество са достигнали 112 хил. лева.

[badge style=“3″]Досие на проекта[/badge]