Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват спад от 5.2% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година, съобщи НСИ. Въпреки че е налице възстановяване на икономическата активност спрямо второто тримесечие, то не е достатъчно, за да подобри очакванията за цялата година. По същото време премиерът Бойко Борисов цитира избирателно данни само за промишлеността и само на месечна база, за да обяви: „Европа и светът са в криза, а българското производство расте. През септември Евростат отчита увеличение с 2,3% на промишленото производство у нас в сравнение с август 2020 г. „
Спрямо второто тримесечие, когато икономиката бе затворена заради мерките, свързани с Covid-19, e налице ръст с 4.3% на база сезонно изгладени данни. Все пак трябва да се помни, че през второто тримесечие имаше спад с 8.6% на годишна база. Принос за ръста на тримесечна база имат увеличението на крайното потребление с 9.8% и инвестициите в основен капитал с 4.3%.
През третото тримесечие на 2020 г. Брутната добавена стойност – основният компонент на БВП намалява по-малко – с 4.4% спрямо същия период на 2019 г. Корективите (данъци и косвено измерени услуги на финансови посредници) обаче спадат със 7.4%, което допринася до по-големия спад на БВП на годишна база (5.2%).
Крайното потребление регистрира положителен икономически ръст от 9.3%, докато бруто
образуването на основен капитал отчита спад от 5.7% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо
съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и
услуги през тримесечието намалява с 22.3%, което се дължи до голяма степен на спада с около 40% в туризма, а вносът на стоки и услуги се понижава – с 3.4%.
В експресните оценки НСИ не представя данни по отрасли. Някои изводи могат да се направят от конюнктурната статистика с уговорката, това са данни за продукция, а не добавена стойност. Например, индексът на промишленото производство регистрира спад от 6% през юли на годишна база, респективно – 5.7% през август и с 2.3 % през септември (съответно ръст на месечна база, спрямо август, за което говори премиерът). Строителството отчита спадове на годишна база с 3.9% през юли, съответно – с 4.9% през авгст и с 1.7% през септември.
Данните правят по-вероятна прогнозата на ЕК за спад от 5% през тази година (или близка стойност), в сравнение със заложената от правителството прогноза за спад от 3%. (Това са проценти в реално изражение, следователно и дефлаторът има значение.) Данните за първото и второто тримесечие са коригирани надолу с 0.1 процентни пункта, показват още експресните оценки.
В номинално изражение, прогнозата за БВП през 2020 г., върху която стъпва предложената актуализация на бюджета, вече е „пробита“. През първите 9 месеца е произведен БВП за по-малко от 85 млрд. лева. За да надхвърли той 119 млрд. лева, както предвижда МФ, би трябвало през последното тримесечие на годината, да има лек ръст спрямо същия период на миналата година (без отчитане на инфлацията). Тъй като това е слабо вероятно, то е необходимо да преразгледат поисканите допълнителни разходи, които да бъдат извършени до края на годината.
