Дейв Брукс, един от добрите коментатори на “Ню Йорк Таймс”, споделя наблюдения върху презентационните умения на капиталистите и модата на конференциите. “Моето основно впечатление през последните пет години е, че капиталистите от кръга на конференциите, които изнасят фантастични презентации, имат маргинално значение от гледна точка на историята, докато хората, които са твърде досадни и старомодни, за да бъдат поканени на конференции наистина променят света под носа ни.” Има и примери. Независимо какво пише във “Венити Фейр”, големите победители в днешната икономика са “Материалните момчета” – хората, които отглеждат зърно, дупчат за нефт и строят тръбопроводи. Растящата част от световната икономика често са суровинните пояси, богатите на ресурси места с добри законови правила като Канада, Норвегия и Австралия, пише авторът. Има повод за размисъл.

Статията на Брукс като че ли е отговор на специалния доклад на The Economist тази седмица, посветен на американската икономика. Списанието отговаря положително на мрачния въпрос “Това ли е страната, която все още може да постигне големи неща”, но уточнява, че намира поводи за оптимизъм далеч от Вашингтон.

Следващия епизод от валутната война разглежда тази статия от “Форбс“.

Анатол Калецки разглежда за Ройтерс историята на борсовите подеми и спадове, за да успокои, че сегашният рекорд на Дау Джоунс не е повод за притеснение.Бяха нужни 25 години, за да се надмине върха от 1929 г. и когато това най-накрая се случи през 1954 г., индексът “Стандард енд Пуърс” нарасна с 36% за 12 месеца или общо със 121%, преди следващия голям спад през декември 1961 г., припомня той.