Едва ли има икономист, който да не е споделил оценки и препоръки за коронакризата. Някои от тези мнения се предубедени, други са тривиални, трети – радикални. Докато през първите дни на епидемията имаше мнения, че сме изправени пред шок, свързан с предлагането, сега все по-често се коментират вторичните ефекти върху доходите, заетостта и готовността на потребителите да харчат.  Отстъпиха назад надеждите, че кризата ще е краткотрайна. Но са налице значителни разногласия между икономистите за това кои от мерки (увеличени ликвидност, данъчни намаления, субсидии и т.н.) са най-подходящи.

По-долу са събрани оригиналните позиции на някои от най-влиятелните съвременни икономисти:

Едмънд Фелпс и Роман Фридман: Държавите трябва да реорганизират икономиките

Нобеловият лауреат Едмънд Фелпс и Роман Фридмън, роденият в Полша професор от NYU, защитават в PS тезата, че икономиката се нуждае не само от увеличени държавни разходи (фискални стимули), но и от държавна интервенция, за да преодолее кризата в здравеопазването. Те предупреждават, че е грешно да се залага, че фискалните стимули ще помогнат за отслабване на карантината и други ограничения до Великден. В краткосрочен план е необходим подход на системно застраховане, за да се осигурят животът и поминъкът на хората, дори на екстравагантно висока цена. Това системно застраховане изисква усилия, инициирани от държавата, в следните четири сфери:
– Насочване на съществуващия производствевн капацитет на икономиката към преодоляване на дефицита на оборудване и услуги, необходими за ограничаване на пандемията;
– Подкрепа за фирмите, които не са включени пряко в борбата с кризата, за да продължат да доставят важни стоки и услуги;
– Гарантиране на покупателната способност на населението, за да купува тези стоки и услуги;
– създаване на финансов механизъм за подкрепа на тези, които не са в състояние на изплащат ипотеките си или да посрещнат други задължения, като по този начин се намалят рисковете за финансовия сектор.
Сегашните инициативи почиват на грешна дигноза на кризата като резултат от обикновен шок, свързан с предлагането или дължаща се на недостатъчно съвкупно търсене. Фелпс и Фридман критикуват спасяването на бизнеси без ясни условия. Те поставят два критерия – прецизно насочване на разходи към преодоляване на кризата на общественото здраве и, второ, поддържане на поминъка на населението.
Като се има предвид втория критерий, хеликоптерните пари трябва да бъдат периодични, а не едно или две плащания, които се обсъждат в САЩ. Те се застъпват за разширени обезщетения за безработица и хранителни помощи, но смятат, че намалението на корпоративните данъци или данъци върху заплатите ще помогне.
Преоборудването на икономиката е свързано със значителни разходи. Според Фелпс и Фридман държавата трябва да осигури подкрепа за всяко частно предприятие при ангажимент на фирмата да произвежда жизненоважно оборудване или консумативи (посочени от орган от медицински експерти). Вместо да бездействат, авиокомпаниите могат да получават помощи, ако се ангажират да превозват болни или доставки на медицинско оборудване и консумативи.

Марио Драги: Безлихвени заеми с държавна гаранция

В статия за FT бившият президент на ЕЦБ е категоричен, че загубата на доходи в частния сектор трябва и ще бъде поета от държавата, както е ставало винаги по време на война. Свиването на производствения капацитет унищожава заетостта и основата за плащане на данъци. Защитата на производствения капацитет изисква осигуряване на ликвидност. Драги призовава банките да отпускат заеми с нулеви разходи за компании, които са готови да спасят работни места. Но тъй като този начин те се превръщат в инструмент на публичната политика, капиталът трябва да бъде осигурен от правителството под формата на държавни гаранции за всички допълнителни овърдрафти или заеми. Бившият президент на ЕЦБ допуска, че държавната гаранция ще бъде активирана за много компании, които ще бъдат засегнати най-силно от коронакризата, или правителствата компенсират компаниите за разходите им.

Стивън Роуч: Голямата базука няма да сработи

Стивън Роуч, преподавател в Йейлския университет и бивш директор в азиатското подразделение на Morgan Stanley, традиционно има съмнения, че наливането на пари от централните пари е универсално лекарство. В статия за Project Syndicate той заявява: „По време на световната финансова криза (от 2008 г.) безпрецедентните действия на Фед бяха необходими и изиграха решаваща роля за отстраняване на първичния източник на шок7 мощния удар по финансовата система. По време на кризата, предизвикана от Covid-19, Федералният резерв не може да изиграе такава роля, тъй като реагира на вторичен шок: финансовите последици на първичния шок в реалната икономика (предизвикан от мерките за сдържане – б.р.).“ Според Роуч глобализацията е довела до фиксация върху темповете на икономически растеж, за сметка на игнориране на качеството на този растеж. Проявление на последното е недостигът на инвестиции в борба със заболяванията и в здравна инфраструктура.

Адеър Търнър: Централните банки могат да покрият временен дефицит

Адеър Търнър, бившият шеф на финансовия регулатор във Великобритания, е един от най-влиятелните привърженици на т. нар. хеликоптерни пари. В статия за FT той пише, че както и през 2008 г. трябва да осъзнаем баланса между ликвидност, платежоспособност и недостатъчно търсене. Действията на централните банки няма да са достатъчни, за да се избегнат фалитите на ресторанти, хотели и авиокомпании, останали без клиенти. Ако много работници останат без работа, дори сектори като онлайн търговията ще пострадат. В такава ситуация могат да помогнат фискалните стимули (включително автоматичните стабилизатори – б.р.). Търнър обаче отбелязва, че дори служители със сигурна (например, надомна) работа ще ограничат разходите, поради физически ограничения.
Време е за субсидии за заетост, които поддържат служителите, както и директна финансова подкрепа за секторите, изложени на най-голям стрес, смята той. Отмяна на данъци или грантове в помощ на наемните плащания може да помогнат временно, а, след като пандемията премине, са необходими дългосрочни инвестиции в инфраструктура. Това ще доведе до увеличен дълг. За страни с национална валута (но не за еврозоната) парично финансиране на временно увеличения дефицит от централната банка е възможна опция според Търнър.

Нуриел Рубини: Силен спад и висока инфлация
Известният с песимизма си професор Нуриел Рубини коментира пред PS, че предизвиканият от Covid-19 шок се развива по-бързо от финансовата криза през 2008 г. и дори Голямата деплесия. При тези две кризи фондовите борси се понижиха с 50%, а БВП се сви с 10% или повече – но за около три години. Тази рецесия няма да е нито V (пропадане за едно тримесечие – б.р.), нито U, нито L-образна (рязък спад, последван от стагнация). Това ще е I- рецесия (вертикална линия). В най-добрия случай, че видим по-голям спад, отколкото преди 12 години, но той ще е краткотраен. За целта е необходимо широко тестване и проследяване на заразените, карантина и пълно затваряне от типа, който бе наложен в Китай. Другите условия за това са разширени парични стимули (включително изкупуване на частни книжа) и масивни фискални стимули (включително хеликоптерни пари). Бюджетните дефицити в развитите страни ще нараснат от 2-3% от БВП до над 10%. Но тези фискални интервенции трябва да бъдат монетизирани (тоест да бъдат покрити от централните банки, а не с емисия на дълг). Рубини смята, че дори в най-добрия сценарий икономиката ще остане слаба до края на 2020 г. Освен това фискалните стимули може да се сблъскат с ограничения, ако монетизацията на дефицита доведе до висока инфлация, особено ако в резултат на ограниченията в предлагането се стигне до понижение на потенциала на икономиката.
Много страни не могат да си позволят да заемат в своята собствена валута. Кой тогава ще спаси правителствата, корпорациите, банките и домакинствата в развиващите се страни, пита Рубини.

Кармен Райнхарт: Банките са по-капитализирани, но не и бизнесът

В статия за Project Syndicate, озаглавена „Този път наистина е различно“ (препратка към ироничното заглавие на популярната й книга с Кенет Рогоф „Този път е различно“), Кармен Райнхарт пише, че пандемията изисква мащабни фискални и монетарни мерки от типа whatever-it-takes. Тя допуска, че първоначалните ефекти от коронакризата върху реалната икономика ще надминат тези от световната финансова криза от 2007-09 г. За разлика от тогава банките са по-добре капитализирани, но корпоративните баланси са по-проблемни. Търсенето на доходност в среда на ниски лихви подхрани кредити с по-ниски качество (като CLO). Крахът на фондовите борси направи видими високата задлъжнялост и повишените рискове от необслужване на задълженията. Тя се концентрира върху проблемите на развиващите се страни, които се възстановиха бързо от предишната криза, но сега ще се срещнат с трудности поради забавянето на Китай, срива в световната търговия, понижените глобални цени на суровините.

VoxEU: Covid кредитна линия

В статия за VoxEU група европейски икономисти, включително Клеменс Фьост, Лукреция Райчлин, Жан Писани-Фери и др., препоръчват създаване на кредитна линия към Европейския стабилизационен механизъм (ESM). В интерес на всяка страна от ЕС е най-засегнатите държави да вземат необходимите мерки за контрол над пандемията. Провалът на сътрудничеството ще бъде фатален за европейското начинание, пишат икономистите от Франция, Германия, Испания, Италия, Холандия и Португалия.
Според тях Covid кредитна линия може да е алтернатива на емисията на съвместни облигации от членовете на еврозоната. Това би позволило да се преодолеят съществуващите ограничения, например, бюджетът на ЕС не може да задлъжнява извън програмите за финансова помощ, разрешени от Договора на ЕС; няма бюджет на еврозоната; ESM може да дава заеми само на отделни държави-членки; емисия коронаоблигации ще изисква разпределяне на данъчните приходи за погасяване на дълга и т.н. Кредитната линия би дала достъп на страните от ЕС до заеми от спасителния фонд, който разполага с 410 млрд. евро и би отворила пътя за активиране на схемата за директни парични транзакции на ЕЦБ, като допълнително засили способността на ЕЦБ да контролира спреда на облигациите. Заемите ще се разпределят според степента на щетите за отделните страни и ще бъдат дългосрочни. Страните-получателите трябва да осигурят прозрачност и да не допускат изразходване на средствата за разходи и данъчни намаления, които не са свързани с кризата.