На 1 юли (поради неработния ден) изтича срокът, в който печатните медии, радиостанции, телевизии и интернет сайтове, трябва да обявят действителните си собственици, получено финансиране и договорите с държавни и общински предприятия, както и рекламни договори с регулирани компании.
Това е задължение по Закона за депозиране на печатни производения и съответната наредба. Текстовете са коварни и неясни. На много места е използван разговорен език и липсват легални дефиниции. Предвидено е задължение за деклариране на действителен собственик на медиите и в Агенция по вписвания. ЗМИП, към който законът препраща, не изисква да се декларират действителни собственици в случаите, когато те са вписани по партидите на юридическите лица, например, когато дружеството е ООД.
Лесно се вижда, че законодателят е създал трудно за изпълнение изискване, ако все пак се направи опит да се подаде заявление B7 в Търговския регистър. Затова повечето дружества подават декларацията като друг документ (Г1).
Според закона за депозиране на печатни произведения и Изборния кодекс, на който той се позовава, доставчик на медийна услуга е всяка печатна и електронна медия, с изключение на личните блогове. Всички медии са длъжни ежегодно до 30 юни да подават в Министерството на културата декларация по образец, която идентифицира действителния собственик и съдържа информация дали действителният собственик заема публична длъжност, както и за всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането. Когато доставчикът на медийнa услугa е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството. Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика, е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията.
Когато една фирма има няколко сайта или няколко вида медии, се подава една декларация.
В декларацията се посочва както източникът на финансиране, така и някои сключени договори.
Финансиране е всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми и банкови кредити. В закона не се съдържа дефиниция на понятието приходи от обичайната дейност.
Трябва да бъдат разкрити освен това всички договори и тяхната стойност, сключени от доставчика на медийна услуга през предходната календарна година с държавни или местни органи или дружества с държавно или общинско участие в капитала, включително в резултат на обществени поръчки, с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори. Когато рекламният договор е сключен с агенция, медиата може да си спести разкриването на информация за клиента, става ясно от разяснения на МК. Изискването за разкриване на сумите по договори с клиенти противоречи на добрата търговска практика – особено с оглед на обстоятелството, че липсва дефиниция на дейност, подлежаща на регулация (на практика всяко дружество подлежи на регулация по силата на секторен закон, по Закона за защита на личните данни) и липсата на минимален праг на държавно или общинско участие.
Декларация, която не съдържа информацията, описана по-горе, се смята за неподадена.
Декларацията се подава чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата с електронен подпис. Самата система е направена набързо, което се вижда и от късното публикуване на указанията от МК. Образецът на декларация се сваля, след като лицето влезе в системата с електронния си подпис. Той е във формат docx и трябва да бъде подписан самият документ, който след това се подава като електронен файл.
За неподаване на декларация по чл. 7а, ал. 3 – 8 или по чл. 7б, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 10 000 до 15 000 лв. При повторно нарушение глобата е двойна. За сравнение неподаването на декларация за действителен собственик и други нарушения по ЗМИП е от 1000 до 10 000 лева (за финансови институции – от 2000 до 20 000 лева), тоест медиите са заплашени от непропорционално по-големи санкции за нарушения, които могат да се приемат за маловажни.
