Проблемът с откриването на сметки на дружества с чуждестранни собственици, както и на чуждестранни граждани след влизането в сила на изискванията на новия Закон за мерките срещу изпиране на пари отново на застана на дневен ред. Обединението на свободните адвокати (ОСА) настоява в отворено писмо за решаване на този проблем, който засяга чуждестранните инвестиции. За трудностите при откриване на сметки, които се дължат на сложните изисквания за комплексна проверка на  клиентите, сигнализираха по-рано и счетоводни къщи и консултанти, които представляват чуждестранните инвеститори у нас. Проверка сред най-големите банки показа, че таксата за проверка на документите при откриване на сметка на чуждестранни юридически лица и български компании с чуждестранен собственик варира от 100 до 1000 лева, като последната сума се отнася за компании, регистрирани в офшорни зони. В някои случаи не се прави разлика между компании, регистрирани в страни от ЕС и трети страни. Една от банките прилага вместо еднократна, годишна такса за преглед на документи във връзка с актуалното състояние на клиенти с място на регистрация или основна дейност в чувствителните по отношение на регулационен риск зони и в зависимост от характера на бизнеса (250 евро). В писмото си адвокатите твърдят, че законът е поставил банките под огромен натиск. „Резултатът е изключително негативен – банките, в частност техните дирекции „сигурност“, преустановиха откриването на сметки на български дружества с чуждестранно участие, респективно на чуждестранни юридически лица. В резултат на това, инвестиционният процес в страната е частично блокиран – невъзможно е да се реализира каквато и да е инвестиция на територията на България, ако инвеститорът не разполага с банкова сметка в българска банка“. Според тях към март 2019 г. на практика всички банки са въвели специални условия за откриване на банкови сметки на ЮЛ със собственици чужденци, които са различни от условията за ЮЛ със собственици български граждани. В някои случаи има директни откази, освен въведените високи такси за проучване. Според писмото на ОСА почти всички банки поставят като изискване чужденецът да има статут на пребиваващ в България, но има откази, дори когато те разполагат с разрешение за постоянно пребиваване.

Какво предвижда законът?

Преди установяване на делови взаимоотношения, каквото е откриването на сметка, банката трябва да направи т. нар. комплексна проверка. Комплексна проверка Тя включва: – идентифициране и проверка на клиенти – идентифициране и проверка на действителния собственик – събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения (въпросник) – проверка на произхода на средствата – текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, актуализация Съгласно чл. 15 ЗМИП мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 (идентифициране на клиент и ДСК) се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения, откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 – 4 (извършване на случайна операция или превод на средства над праговете от 15000, 5000 или 1000 евро). С промени в чл. 16 от 2019 г. се задължават банките и останалите задължени лица по чл. 4 да въведат система от мерки, които да поддържат актуални досиетата на клиентите. Ако банка, счетоводна къща, търговец на едро и т.н. не може да извърши комплексна проверка, те са длъжни да откажат извършването на операцията или сделката. При встъпване в делови взаимоотношения и сделки с физически лица, ЮЛ и други правни образувания, установени във високорискови трети държави по чл. 46 от ЗМИП, задължително се прави разширена комплексна проверка. За целите на комплексната проверка задължените лица идентифицират и оценяват рисковете, които произтичат от установяването на делово взаимоотношение с клиента или извършване на случайна сделка с него. Оценка на риска При оценка на рисковете се отчитат най-малко следните категории рискови фактори, свързани със: 1. клиента и действителния собственик на клиента ; 2. държавата или географската зона, в която е установен, регистриран или пребивава клиентът или действитеният собственик, в която извършва дейност или с която е свързан; 3. предлаганите продукти и услуги, както и с вида на извършваните сделки или операции; 4. механизмите за доставка, използвани за продуктите, услугите, сделките и операциите по т. 3. При оценката на риска, свързан с клиента, се вземат предвид сектора, неговата стопанска или професионална дейност, неговото поведение, репутация, включително негативна информация в медиите и други фактори, посочени в ППЗМИП. Тази проверка е скъпа и голяма част от нея се извършва чрез справки в международни бази данни или чрез наемане на специализирани компании. Един от факторите, които правилникът посочва специално е: дали клиентът е гражданин на трета държава, който е подал заявление за получаване на право на пребиваване или гражданство в България в замяна на капиталови трансфери, на покупка на имущество или държавни облигации или на инвестиции в корпоративни образувания в България. Това е така, тъй като според Националната оценка на риска и редица документи на ЕК, критикуващи схемата за паспорти срещу инвестиции, в този случай се приема, че е налице висок риск Също така следва да се оцени рискът, свързан с географското положение и т.н. Съгласно Приложение ІІ към Четвъртата директива срещу изпиране на пари, страните от ЕС са с нисък риск. С висок риск са инвеститори от:
  • държави, за които според информация от надеждни източници, като взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки, е установено, че не разполагат с ефективни системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
  • държави, чиито равнища на корупция или друга престъпна дейност са определени от надеждни източници като значителни;
  • държави, по отношение на които са наложени санкции, ембарго или подобни мерки, взети например от ЕС или ООН;
  • държави, които предоставят финансиране или подкрепа за терористични дейности или на чиято територия действат известни терористични организации.
За целта се ползват различни списъци, които следва да се публикуват на сайтовете на БНБ и ДАНС. Те следват списъците на ЕК и FATF. Списъкът на FATF е тук –раздел High-risk and other monitored jurisdictions. В отговор на запитване за трудностите по откриване на сметки от дирекция Финансово разузнаване на ДАНС посочват, че контрол за спазване на изискванията на чл. 7 – 9, глава втора, глава трета, раздел I, глава седма, раздел II и глава осма от ЗМИП от май 2019 г. се осъществява и от БНБ. На сайта на БНБ липсват актуални указания. Повече подробности – в доклада ЗМИП на практика