Лидерите не ЕС не постигнаха споразумение за следващия бюджет на Съюза за периода до 2027 г. и за възстановителния фонд и ще търсят компромис през юли.
Новият европейски бюджет е на стойност 1.1 млрд. евро, а възстановителният фонд заради Covid-19 се предлага да достигне 750 млрд. евро. Част от средствата ще се наберат чрез емисия на общ дълг – за първи път в историята на ЕС. До този пробив се стигна, след като германският канцлер Ангела Меркел подкрепи инициативата на Франция, зад която стоят и южните страни.

Все пак на срещата на евролидерите на 19 юни, проведена дистанционно, е било постигнато съгласие за общия дълг. Но няма споразумение за размера на възстановителния фонд и неговото разпределение между страните. Спорен момент е и каква част от средствата да се отпускат като грантове. Предложението на ЕК беше за 500 млрд. евро грантове и 250 млрд. евро кредити. Страните също така не са постигнали съгласие за критериите на разпределението, както и за собствените приходи на ЕС под формата на въглероден данък, дигитален данък и т.н. ЕК предвижда налагането на данък върху пластмасовите изделия като стъпка от въвеждането на нови данъци за осигуряване на „собствени“ приходи за европейския бюджет.

Разногласия са предизвикали и отстъпките (рабати) – вид компенсация за страните, които плащат повече в европейския бюджет, отколкото получават. Страните, обединени в Пестеливата четворка (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция) настояват за запазването им.

ЕК предлага отпускането на сумите да бъде обвързано със състоянието на върховенството на закона във всяка от страните в ЕС.

Но се очертават разногласия по настояването на Пестеливата четворка разпределението на средствата от възстановителния фонд да бъде обвързано с данните за разпространение на коронавируса. Това би дало предимство на страни като Италия и Испания за сметка на Източна Европа, която бе по-слабо засегната. Финландската премиерка Санна Мартин, която подкрепя позицията на Пестеливата четворка, е цитирана от EU Observer: „Този пакет не е предназначен да спаси отделните страни членки или да се справи с минали трудности на отделни страни. Със сигурност ще има дебат за бъдещето на устойчивостта на дълга на страните членки и как по-добре да се подготвим за кризи и шокове, но това е тема на отделен дебат“. Президентката на ЕК Урсула фон дер Лайен обаче смята, че е трудно да се разграничат последиците, свързани с Covid-19.

Френският президент Еманюел Макрон даде да се разбере, че е възможно да има компромис по това грантовете да са свързани с условия.
Германската канцлерка Ангела Меркел, чиято страна поема председателството на ЕС от 1 юли, посочи, че средства от фонда биха били достъпни най-рано в началото на 2021 г.

Шведският премиер Стефан Льовен и нидерландският Марк Рюте се изказаха скептично относно възможността да се договори новият бюджет през лятото.

Това увеличава несигурността в момент, когато икономиката на ЕС е поставена пред изпитание. Президентката на ЕЦБ Кристин Лагард представи пред лидерите последните прогнози на институцията, която очаква спад на БВП на еврозоната с 13% през второто тримесечие на 2020 г. и с 8.7% за цялата година.