В края на мандата си правителството премина точката, която може да се определи като управленски провал. Неумелото управление на пандемията, подпомагано от безотговорно поведение на търсачи на слава, доведоха до нов пик на заразените, критична ситуация в болниците, и стотици загубени човешки животи, които можеха да бъдат спасени.

Вместо да остави ограниченията през зимните месеци, които не са силни за развлекателната индустрия, за да даде шанс на ваксинацията и на затоплянето, сега правителството поставя под риск и летния сезон. Импровизираните „спирания“ и „пускания“ на най-високо ниво объркаха лекарите, предприемачите и хората. Хаотични решения за ваксинация и импровизирани зелени коридори, лошо прогнозиране и разпределение на ресурсите, сбъркани приоритети – всичко това доведе страната до хуманитарна криза. Това бе напълно предвидимо и можеше да се избегне. Фактът, че правителството не го направи, извиква у мнозина съмненията, че то нарочно планира събитията така, че да се достигне пик на епидемията около изборите, за да спечели с гласовете на твърдия си електорат. Ако това твърдение не е валидно, то единствената друга възможност да се обясни необяснимото е престъпна небрежност и некомпетентност.

Кабинетът и неговите клиенти са единствените, който не осъзнават провала. Премиерът се държи сякаш е заслепен от собствената си пропаганда, а когато реалността опровергае постиженията на „българския модел“, той просто удължава първоначалните мерки или сменя позицията.

Управляващите реагират след събитията, като удължават или поправят тук-там първоначално обявените мерки. Те не дават никакъв forward guidance, нямат отговор докога смятат да продължават мерките – напълно очаквано следствие от липсата на какъвто и да е план за управление на кризата. Премиерът Бойко Борисов пребивава в състояние на постоянна изненада от факта, че епидемията не си отива в поръчаните срокове, а периодичното преразглеждане на мерките води до резултатите, предвидени от критиците му. На всичко отгоре хората са изнервени и недоволни, а приятелите в Брюксел не са му свършили работата и не са го застраховали срещу грешки.

Икономическите мерки се движат по инерция вместо да се променят така, че да направят възможно преструктурирането на бизнеса и да компенсират само пряко засегнатите. Това, от една страна, води до зомбификация на икономиката, за която предупредихме още в началото на годината. От друга страна, пречи на ограничителните мерки, защото липсата на социална сигурност също кара хората да поемат здравни рискове. Ако все пак се наложат корекции в програмите, това се случва само поради настояванията на бизнес организациите.

Действията на кабинета почти винаги са от днес за утре, най-много вдругиден. Той не се интересува докога ще издържи икономиката и дали е възможно по-добро решение. Дългосрочни сценарии се пишат само ако трябва да се усвоят допълнителни средства от ЕС. Това води до неефективност и несправедливост, като ограничените бюджетни средства често не достигат до най-засегнатите, но достигат до странни организации. При това са налице индикации, че бюджетът изчерпва резервите си и няма да издържи на безобразното харчане заради Covid-19.

Резултатите са видими. България върви към втори черен рекорд:

Ковид заразени

Брой новозаразени на 1 милион души – 7-дневна плъзгаща се средна. Данните ясно покават ускоряване на новите случаи след 4 март. Гърция, където мерките останаха строги, не е така поразена от новите щамове.

Ковид

Брой починали на 1 милион души – 7-дневна плъзгаща се средна. Благодарение на ваксинацията страни като САЩ, Великобритания и Израел загърбиха най-лошото, докато България с бясна скорост се връща към черния рекорд.

След няколко седмици спад за малко повече от месец, т. нар. свръхсмъртност отново нараства и в първата седмица на март ръстът на починалите спрямо средните стойности достигна 500 души седмично. С тенденция към стръмно нарастване.

смъртност

Свръхсмъртност – показателят, който измерва провала. Данните на НСИ са интересни с това, че показват ръст на смъртността, респ. свръхсмъртността още преди Св. Валентин (това предполага влияние на отварянето на училища и детски градини, за съжаление). Последните данни са за седмицата до 7 март и показват, че отклонението от средните стойности достига 500 души седмично. То със сигурност ще расте.

На 2 март вицепремиерът Екатерина Захариева каза пред БНТ: „Със сигурност сме доста по-добре подготвени и вече говорим за възстановяване и светът говори за българския модел за управление на кризата. Балансът, който българското правителство намира между това да има мерки – да опазва живота на хората, но също така да запази работните места и икономиката“. Българският модел работи, защото с най-хлабавите мерки постигаме най-добри резултати, заяви преди две седмици и здравният министър Костадин Ангелов. Но животът се оказа по-силен и резултатът от българския модел е „от два стола – на земята“. Не може да има работеща икономика, когато хората се страхуват за живота си. Бедата е, че политиците приеха на доверие хипотезата, че по-хлабавите мерки носят само здравни щети, но са благоприятни за икономиката. Една по-комплексна оценка на влиянието на „българския модел“ върху бизнеса следваше да оцени и:

  • загубите в човешки капитал. Изчисленията показват, че ако няма четвърта вълна случаите на свръхсмъртност за 2020 и 2021 г. ще надхвърлят 38 хиляди (консервативна оценка). Не знаем колко от тези хора ще са в работоспособна възраст, но ако приемем, че са 25%, само това носи загуба на БВП от 0.2-0.3% ежегодно, без да се отчитат косвените ефекти. В някои сектори, в които недостигът на персонал е тясно място, включително здравеопазването, тези загуби ще бъдат по-изразени. И това е минимумът.
  • загубите за бизнеса в резултат на самоограничения на хората или това, което наричаме неформален локдаун;
  • загубите за бизнеса в резултат на липсата на сигурност. Ръстът на смъртните случаи в крайна сметка ще доведе до нов локдаун, така че току-що отворените заведения и магазини трябва да изхвърлят продукция и да сменят колекции. За инвестиции и дългосрочни планове в такава среда не може да се говори.

Ако се обобщи,  и бизнесът губи от удължаването на агонията в резултат на непоследователната политика на правителството. Липсата на план струва човешки животи и съсипва потенциала на икономиката. Българският модел се превърна в пример за назидание.