Новият кабинет оряза планираното увеличение на бюджетните разходи с 50 млн. лева, но залага голяма емисия на дълг, въпреки че има нови факти, които предполагат намаляване на емисията с поне 1 млрд. лева.
Това става ясно от новия проект за актуализация на бюджета, който бе представен от МФ в понеделник, а кабинетът ще одобри днес, на практика без да даде възможност за дискусия в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Правителството предвижда дефицитът по консолидирания бюджет* да нарасне до 3,7% от прогнозния БВП (2.993 млрд. лв.). Служебното правителство бе подготвило проект за актуализация, който ще го увеличи от 1.472 млрд. лева на 3.152 млрд. лв. (почти 4% от БВП тогава).
Основната причина за намаляването на процента на заложения дефицит до 3.7% е извършената корекция на БВП от НСИ. Принос за по-малкия дефицит има и отхърлянето на предвиденото увеличение на разходи на министерства и фонд „Земеделие” с 50 млн. лева, както и икономия на средства по ПИП (виж по-нататък).

И Горанов, и Порожанов предвиждат намаляване на планираните приходи с 1.061 млрд. лева. Към основанията за неочаквано неизпълнение на приходите от ДДС от внос (670 млн. лева) освен актуализираните данни за цените на петрола, който падна до 83 долара за барел, се добавя и загуба от 24,5 млн. лв. до края на годината в резултат на влошената икономическа обстановка в Украйна. Един от основните икономически оператори за производство на продукти от заготовки на черни метали и ламарина беше в значителна степен засегнат от влошената обстановка в Украйна

Служебният кабинет залагаше 448 млн. лв. допълнителни разходи, включително за МВР – до 125.7 млн. лв.; за социалното министерство – до 50 млн. лв.; за здравното министерство – 24 млн. лв. основно в рамките на спешната помощ и психиатричните и другите болници, които са на директна издръжка на ведомството; за регионалното министерство – 16.4 млн. лв.; земеделското министерство – 16.4 млн. лв.; транспортното министерство – до 14.7 млн. лв.; Министерството на отбраната – до 10 млн. лв.; ВСС – до 10 млн.; Министерство на правосъдието – до 5 млн.; Министерство на културата – до 4 млн. лв.; външно министерство – до 3 млн. лв.; ДФ Земеделие – до 92 млн. лв.
Сега екипът на Горанов залага допълнителни разходи за 397,7 млн. лв. Той потвърждава оценките за очаквания недостиг в МВР, социалното ведомство и т.н. Орязани са парите за министерствата на отбраната и на културата, а разходите на фонд „Земеделие” са съкратени на 70 млн. лева.

Като се отчетат неусвоените пари по ПИП, за която говореше още Петър Чобанов при малката актуализация на бюджета през лятото, увеличението на разходите, без здравната каса е с 278,9 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП).

Кабинетът на Борисов подкрепя изготвения от служебното правителство законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 година, с който се предвижда одобряване на допълнителни разходи за здравноосигурителни плащания в размер на 100 млн. лв.

Всъщност основната разлика в новия проект на бюджета не са въпросните 50 млн. лева, които спокойно можеха да се коригират между двете четения, а текстовете, свързани с емисия на нов дълг и КТБ. Тук проектът е по-неясен от този на служебния кабинет.

Новият държавен дълг е предвиден да възлезе на 4.5 млрд. лева – без промяна спрямо проекта на Порожанов и въпреки слабото намаление на дефицита. И най-вече въпреки твърдението на председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, че е договорен синдикиран заем (за фонда, не за бюджета) от две чужди банки.
Според мотивите на доклада обаче е необходима емисия на нов външен дълг в размер на в размер на равностойността до 3 млрд. лева. Пак там се казва: „Предвиденото ново дългово финансиране включва и предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 млрд. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4 % от прогнозния БВП).”

За да получим 4.5 млрд. лева, трябва да добавим към 2.9 млрд. лева и новия бюджетен дефицит с известно закръгление (1.6 млрд. лева).

В самия проектозакон е записано, че „Министерският съвет може да предоставя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заеми от централния бюджет в общ размер до 2,0 млрд. лв. обезпечени с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски.“ Това означава, че се залага възможност за заем към Фонда, надхвърлящ нуждите му по собствената му оценка, или се предвижда буфер за следващия месец и половина.

Недостигът на средства за изплащане на депозитите в КТБ е 1.7 млрд. лева, като 1 млрд. лева са почти договорени с двете банки. Остават 700 млн. лева. На заседание на бюджетната комисия бе обсъждано тези средства да се вземат от фискалния резерв и да не се бърза с емисия на дълг до края на годината.

Останалите 900 млн. лева до общата сума от 2.9 млрд. лева е остатъкът от ликвидната подкрепа за ПИБ.

Допълнение: Въпреки че МФ избягва да коментира ликвидната подкрепа за банки в интервю за Банкерь Владислав Горанов поясни, че набраните чрез дълговата емисия 4.5 млрд. лева се разпределят, както следва: 900 млн. лв. ще бъдат отделени в случай на нова необходимост за ликвидна подкрепа, 2 млрд. лв. са за ФГВБ, а останалите 1,6 млрд. лв. са за финансиране на предложеното увеличение на бюджетния дефицит.

Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов последователно се застъпваха за голямо увеличение на дълга, още докато бяха опозиция. Горанов включваше в сметката и необходимите плащания през януари 2015 г.

* Консолидираният бюджет включва държавния бюджет, бюджета на НОИ, НЗОК, общините и др.

Актуализирана на 15 ноември