БНБ

В четвъртък БНБ неочаквано обяви готовност да започне да таксува търговските банки за трупането на излишна ликвидност като въведе отрицателна лихва по свръхрезервите им.

Преди това, през миналата седмица Министерството на финансите пласира нов външен дълг в полза на определен инвеститор срещу щедрите 3.99 процента доходност. А в понеделник  то отряза повечето заявки на българските банки и фондове за покупка на ДЦК.

Междувременно лихвената статистика на БНБ показа, че икономическите агенти продължават да трупат парите си в банки, а лихвите по депозитите продължават да се смъкват надолу. Те достигнаха 1.14% по срочни влогове на граждани в лева и 1.03% в евро, което и в двата случая е абсолютен рекорд. Процентите по сметки на фирми също са близо до рекордни нива, достигнати по-рано през годината и са още по-ниски (0.69% и 0.8%)

Тези събития са свързани по повече от един начин и последиците им отиват по-далеч от това да кажем, че заради изобилната ликвидност лихвените проценти по депозитите ще продължат да намаляват.

Замразени спестявания

През последните 12 месеца до октомври 2015 г. депозитите на компаниите и на домакинствата нараснаха с повече от 2.5 млрд. лева.

Този приток не учудва. Макар и бавно, доходите и икономиката нарастват, а ниската инфлация (твърде често преминаваща в дефлация) не пришпорва харченето. Почти липсват инвестиционни алтернативи. БФБ също не успява да се оттласне, регистрирайки понижение с 16% на годишна база (СОФИКС към 26 ноември). Загубите трудно се забравят, а липсата на доверие в регулаторите не дава кураж за участниците.

Доброволните пенсионни фондове имат средна доходност от 2.1% през последните 12 месеца, професионалните – 1.5% и универсалните – 1.8% (изчислено на база стойността на дяловете към 26 ноември). За тях комбинацията от ниски лихви и свит фондов пазар е особено неблагоприятна, тъй като доходността на по-краткосрочните емисии ДЦК е под инвестиционната им такса.

Тези договорни фондове, които доскоро намираха спасение навън, бяха изправени пред загуби заради понижаващите се цени на суровините и свиването на доходността на суверенните облигации.

От другата страна стои слабото търсене на кредит. Кризата не е забравена. Фирмите свикнаха да работят с по-малко заеми, много семейства се страхуват да купят апартамент на изплащане. През последните 12 месеца кредитите за неправителствения сектор намаляват, дори с елиминиране на влиянието на КТБ.

Резултатът е, че паричната наличност и резервите на банките в БНБ надхвърлиха 16% от активите на банките през септември. Година по-рано парите и паричните салда при БНБ имаха дял от 9% от активите.

Това са драматични изменения и тяхната кулминация е, че свръхрезервите се повишиха от 1.15 млрд. лева среднодневно през миналия септември до 5.5 млрд. евро през септември 2015. Под този непознат за широката публика термин се крие сумата на излишните пари, които банките депозират в БНБ в допълнение към задължителните им резерви. Това е именно този компонент, върху който ще се начислява отрицателна лихва.

И тук в играта влиза българското правителство.

Много повече от схема за 1.5 млн. евро

При отсъствие на парична политика, ефектът от действията на правителството, и в частност, на хазната е по-силен от обичайно. Подкрепян от масиран приток на  европейски средства, кабинетът се превърна с основен диспечер на парични фондове. Много голяма част от инвестициите през последните години бяха свързани именно с усвояване на пари по европрограми. Този уклон промени модела на правене на бизнес и като че ли намали нагласата да се поема риск. Възможно е отчасти това да е обяснението за слабото търсене на кредит.

От друга страна правителството бе подкрепяно от относително добро изпълнение на бюджетните приходи, както и от това, че получи правото да прибягва до емисии нов външен дълг. Вероятно си спомняте, че то си издейства това право с един ловък фокус, представяйки преувеличена сметка за предстоящите падежи.

Така сега във фискалния резерв има близо 10 млрд. лева (при необходими 4.5 млрд. лева) и въпреки че властите предвиждат да увеличат рязко дефицитите през последните месеци на годината заради еврофондовете, правителството разполага с достатъчен комфорт.

Поради тази причина на последния аукцион на ДЦК то прие само една пета от поръчките на банките и пенсионните фондове (под 30 млн. лева) и отхвърли останалите. Целта беше да понижи доходността по ДЦК. Това можеше да бъде аплодирано като опит да се поддържат ниски лихви по държавния дълг, ако не бе предхождащата тайна емисия външен дълг за 50 млн. евро при лихва от 3.99%. Книжата бяха емитирани на цена 88% от номинала при положение че пазарната цена на същата емисия (говорим за преотваряне) бе 91% и вече е 92%. От тази разлика някой получи възможността да инкасира почти незабавна печалба от 1.5 млн. евро и МФ все още не е обявило кой е инвеститорът, в чиято полза е направена необявената емисия.

Защо това е важно? Ако изключим очевидните въпроси, остава голяма несигурност в политиката по управление на дълга, която българското МФ следва. До този момент на вътрешния пазар са емитирани книжа за 946.5 млн. лева, плюс 3.1 млрд. евро на външния.

През следващата година се готви емисия на нов дълг за 5.3 млрд. лева, в това число 3.9 млрд. лева външен дълг.

Това са много големи обеми и те не могат да бъдат обяснени само с желание да се използват ниските лихви в световен мащаб, нито с необходимостта да се осигурят ликвидни буфери за банковата система. Няма да е преувеличение да се каже, че кризата в КТБ послужи като оправдание да се трупа по-голям дълг от необходимото. МФ дължи много отговори, но е очевидно, че средата на ниски лихви насърчава едно по-безгрижно поведение на правителствата (а и на  инвеститорите, както показва голямата световна картина).

Тези разминавания нямаше да са чак толкова впечатляващи, ако не беше намерението на БНБ да въведе отрицателна лихви върху свръхрезервите. Това намерение (независимо дали БНБ ще се възползва – очакваме решението през януари) сигнализира за два много остри проблема. Единият е проблемът със свръхликвидността на банките, за който стана дума, другият е проблемът с излишните пари в самата БНБ. Очевидно е, че при спад на цената на златото и отрицателната доходност по много от първокласните ДЦК, БНБ няма много възможности за доходно инвестиране на резервите си. Затова тя прехвърля тежестта на отрицателните лихви по веригата и казва на банките: „След като на мен ми налагат отрицателни лихви, аз ще налагам на вас.”

Досега политиката на ниски и дори отрицателни лихви на ЕЦБ почти не се усещаше у нас, тъй като българските банки разчитаха все повече на местни източници за финансиране. Сега – чрез резервите в БНБ, за първи път ще имаме директен канал на въздействие. За добро или лошо? Централната банка и икономистите мълчат.

Но свръхрезервите на банките не са единствената причина резервите на централната банка да надхвърлят 40 млрд. лева. Освен тях растат и парите в брой – до над 12 млрд. лева. В пасива на управление „Емисионно” (а именно валутните резерви) са още фискалният резерв и депозитът на управление „Банково”. Те също се увеличиха.

Въпросът за съгласуване на посланията и политиките на БНБ и МФ е важен. Наистина, те са отделни институции, но държавата е една. Тази държава взема заеми на 4% лихва, които депозира при БНБ, за да може същата да получи от тях доста по-малък процент. Това не би било проблем в кратък период и при малки разлики (стабилността има цена и целите на една централна банка по отношение на печалбите не са като тези на частните банки). Но отрицателните проценти очевидно задълбочават проблема.

Ако БНБ твърди, че причината да въведе отрицателна лихва за банките, а оттам за вложителите им, е фактът, че тя не може да пласира валутният резерв без загуби, то това може да даде неочаквани аргументи на тези, които настояват да не се емитира нов дълг, а да се намали фискалния резерв. Така настоява, например, БСП. Същата партия преди няколко месеца предложи още да се използва депозитът на управление „Банково” (също част от валутния резерв, който БНБ се чуди как да пласира), за да се капитализира фондът за преструктуриране на банки. Вероятно се води дебат по този въпрос, но той не е публичен. За резултатите от него може да съдим само по това, че новият държавен дълг за догодина е планиран с голям буфер.

Без преувеличение може да се твърди, че изборът на решение по тези въпроси, за които сега ни се поднася откъслечна информация, засяга самата конструкция на валутния борд. Или най-малко два елемента от тази конструкция – декларираният отказ на централната банка да въздейства върху лихвените нива и (хипотетично) буфера на валутния борд, депозита на Банково управление. Ето защо е необходимо да бъдат зададени много въпроси.

Краткосрочни аргументи и стратегически приоритети

Ако това не се прави, има риск да надделеят простите сметки. Следващата седмица предстои дебатът за бюджета. Много е вероятно по време на този дебат да чуем призиви да се инвестират парите, замразени в БНБ, в развитието на българската икономика. Защо да не се допусне активно управление на парите от Сребърния фонд (част от фискалния резерв), защо да не използваме по-добре депозита на Банково управление и така нататък. Но простите сметки невинаги са добър аргумент по стратегически въпроси. Такъв дългосрочен въпрос е валутният режим, за който също не се говори – освен принципното намерение на страната някога да се присъедини към еврозоната.

Вместо да се държи като домакиня, която си купува втора хлебопекарна за Черния петък, само защото е намалена, българското правителство трябва да погледне по-широката картина, и то дългосрочно.

Неговият приоритет не е да се възползва от евтиния ресурс, а да създаде среда на предвидимост, която да насърчи бизнеса да се възползва от него. Това, между другото, включва и мерки за разширяване на приватизацията, и то чрез фондовата борса. Укрепването на капацитета на Комисията на финансов надзор в такава среда е абсолютен приоритет.

Основната задача на БНБ не е да печели от инвестирането на валутния резерв (въпреки че е желателно), а да създаде условия за устойчиви печалби на банките, да ги насърчава да кредитират и да управляват по-добре рисковете си.