Решението на БНБ да допусне отрицателна лихва по свръхрезервите – излишните пари, които банките депозират при нея, остана някак незабелязано от широката публика. Това обаче е прецедент, който заслужава сериозен анализ.

Наистина, при 6 млрд. лева свръхрезерви, сумата, която банките трябва да платят за това, че депозират излишните си пари при БНБ, няма да изяде печалбите им. Нито пък ще доведе до много голям натиск върху лихвите за клиенти.

Въпреки това мярката е ясен знак, че БНБ не желае да я ползват като резервния трезор на Европа на фона на увеличаваща се вероятност ЕЦБ да навлезе още по-дълбоко в отрицателната територия. И то още следващата седмица.

Ключовият въпрос тук е дали БНБ иска просто да синхронизира политиката си с тази на ЕЦБ, с която мярката вероятно е била съгласувана. Или преследва свои цели, различни от целите на ЕЦБ.

Няма как да знаем отговора, преди централната банка да публикува наредбата и да обясни решението. Липсата на мотиви към решението прави впечатление.

Ключовият въпрос е и дали в документа просто се предвижда възможност да има има отрицателна лихва, по усмотрение на УС на БНБ (дискреция) или е въведен някакъв автоматичен механизъм, при който решенията на ЕЦБ автоматично се пренасят у нас. Това е много важно.

Ако няма автоматично правило, това ще означава, че се връща правото на централната банка  да води дискреционна парична политика. Това е нещо, което тя не е правила през последните години, като изключим някои мерки по време на кредитния бум, включително свързани с размера на минималните резерви.

Валутният борд е изграден върху презумпцията за автоматични правила. Ако БНБ въвежда отрицателната лихва с идеята за стимулира кредитирането (така твърди „Капитал“, самата БНБ не твърди нищо), това е много сериозно предизвикателство спрямо принципите на този паричен режим. БНБ трябва да обясни защо се налага това и дали е взела мерки да осигури аналитично и кадрово решения, които представляват елементи на парична политика.