Дискусията за необходимостта да се емитира нов държавен дълг за близо 16 млрд. лева прерасна в поредната партизанска размяна на реплики и взаимни обвинения. След като избърза с насаждането на страхове вчера, днес БСП смекчи тона и предложи по-фокусирана критика. Финансовият министър Владислав Горанов нарече атаките демагогия. Чуха се гласове, че правителството е принудено да плати дълговете на кабинета Орешарски и обичайните политизирани аргументи. Всъщност опозицията пропусна златния си шанс (което е показателно единствено за нейната слабост).
Въпросът, който е наистина важен, е откъде идва новият дълг и дали размерът му е обоснован. Според правителството по-голямата част от новите задължения – почти 12 млрд. лева, заместват стар дълг, останалото е заради предвидените бюджетни дефицити през тригодишния период.
Economix.bg обобщи данните на МФ, за да верифицира сумата на предстоящите падежи и да хвърли още светлина върху натрупването на задълженията. Както се вижда от таблицата, дългът е натрупван от всички правителства*. Но трябва да се има предвид, че всяко правителство е вземало заеми, за да плати книжа на предшествениците си (фактът, че най-старият дълг е относително по-малък, се дължи на това, че краткосрочната част от него е заместена с нови емисии). По тази причина задълженията не са събрани по правителства, за да не дават поводи за спекулации и лесни обобщения.
Вчера и аз написах, реагирайки на твърденията на БСП, че този нов дълг не е страшен. Още когато се обсъждаше актуализацията на бюджета, бе казано, че 4.5 млрд. лева, които се емитират извънредно заради банковата криза и допълнителния дефицит, трябва да се рефинансират. Знаехме, че трябва да платим тази сметка рано или късно, но тя май се оказва по-голяма. В таблицата по-горе, тези извънредни емисии се виждат ясно – това са двете емисии от 400 млн. евро и мостовия заем от 1.5 млрд. евро. Но при по-внимателно вглеждане се вижда, че сметката е раздута.
Погашенията по вътрешния дълг за периода 2015-2017 г. са 4.18 млрд. лева, в това число ЗУНК-ове, които покриха лоши кредити през 90-те години. Тук нямаме разминаване с данните на МФ, но трябва да отбележим, че това включва и вече погасени 150 млн. лева през януари по вътрешния дълг.
Погашенията по външния дълг през трите години са 4.79 млрд. лева. Това са две емисии – петгодишните книжа, емитирани от първия кабинет на Бойко Борисов и мостовия заем от 1.5 млрд. евро, емитиран в края на миналата година. По справката на МФ предстоящите падежи на външен дълг са значително повече – 7.54 млрд. лева. Това вероятно е защото МФ включва в сметката и вече погасената емисия глобални облигации в долари, (оцветени в тъмно на таблицата) и вероятно падежи към официални кредитори. Именно заради този падеж правителството на Пламен Орешарски емитира през лятото на 2014 г. планираната още преди банковата криза еврооблигационна емисия. Парите бяха запазени във фискалния резерв и когато правеше сметки за необходимия нов държавен дълг Владислав Горанов винаги слагаше тези пари настрана. Ето защо сметката за необходимите нови емисии е малко преувеличена.
Друго основание за твърдението, че сметката за необходимия нов дълг е преувеличена, е, че правителството все пак трябва да си върне парите, дадени на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и депозита в ПИБ – общо 2.9 млрд. лева.
По последни данни – към 31 януари, фискалният резерв в БНБ е 4.56 млрд. лева (това е след изплащането на глобалните облигации). Общият фискален резерв включва още парите в други банки и вземанията от еврофондове. При това ниво фискалният резерв може дори да посрещне част от погашенията тази година (минимумът е 4.5 млн. лева, текущо в банки има около 400-500 млн. лева без ПИБ). Правителството планира почти 150 млн. лева от приватизация тази година.
Бюджетният дефицит според средносрочната бюджетна прогноза, представена на депутатите като част от бюджета (тя бе актуализирана после, но не бе публикувана) е 6.4 млрд. лева за трите години. Според справката на МФ от вчера – 6.5 млрд. лева, което е сравнително малка разлика.
Да обобщим:
МФ иска да емитира дълг за 8 млрд. евро (15.64 млрд. лева), за да рефинансира дългове с настъпващ падеж и да покрие бюджетния дефицит.
Падежите на дългове през оставащия период до края на 2017 г. са общо 9 млрд. лв. (без вече погасения дълг през януари, той вече е изваден от фискалния резерв.) Да добавим предвидения от МФ бюджетен дефицит от 6.5 млрд. лева за периода.
От това трябва да се приспаднат 2.9 млрд. лева (заема за ФГВБ и депозита в ПИБ, които трябва да се върнат). Може да се извадят спокойно и още около 400 млн. лева (пари във фискалния резерв, приходи от приватизация). Следователно нуждата от нови заеми, изчислена на база на официални отчети на МФ за дълга и Средносрочната бюджетна прогноза) е 12 млрд. лева. Това е с около 4 млрд. лева по-малко от исканата от МФ сума.
Дотук изобщо не се предвижда каквото и да е финансиране от вътрешния пазар, което е невъзможно. Държавата трябва да поддържа бенчмарковата емисия ДЦК със срок 10 години и шест месеца. Освен това е предвидено с ДЦК да се обезпечават задължения на бюджетни организации, пенсионните фондове трябва да инвестират в ДЦК и т. н. Тези емисии не могат да секнат. Така че смело прибавете поне още един-два милиарда лева. Според емисионната политика за 2015 г., например, на вътрешния пазар ще бъдат емитирани лихвоносни ДЦК за 0.95 млрд. лева.
Твърдя, че размерът на дълга, необходим през следващите три години е преувеличен с близо 5 млрд. лева и министърът на финансите дължи по-подробно обяснение от таблицата, която МФ пусна вчера.
* Понеже ме питаха, а съм забравила да поясня – една и съща емисия е разпределена на различни правителства, тъй като повечето редовни емисии се пласират на траншове, през няколко месеца.
Важно допълнение:
Данните от СЕБРА показват, че в края на януари са разплатени 938 млн. лева земеделски субсидии. Тези пари ще бъдат възстановени от Европейската комисия, което ще повиши нивото на фискалния резерв.
11 коментара
Това е парично заробване!! А ние искаме смяна на валутни
я борд и БНБ да си печата левовете ,...и ./...
Браво, Иве! Най-после някой да направи сметката и да каже как стоят нещата
И защо не смятате емисията с падеж 15.01.2015 която така или иначе сте обявила по външния дълг? Или за вас рамка 2015-2017 не трябва да го обхваща. По същество дори тази дребна на пръв поглед манипулация на данните показва че не може да се разчита и на останалите ви сметки .... Да не говорим че не виждам и дума да казвате за обслужването на дълговете, а ги изчислявате по номинал ...
Бих била по-предпазлива в обвиненията, Красимир.
Ежедневен пример: Да допуснем, че навръх Нова година в банковата Ви сметка има 1000 лева (получили сте коледен бонус). Имате да погасите 3000 лв. дълг през следващите три месеца и на 15 януари си казвате "Я да взема да платя част от дълга с тия пари". През декември - преди бонуса, сте говорил с друга банка да Ви отпусне заем за 3000 лева, за да рефинансирате стария дълг при по-добри условия. Но какъв заем ще изтеглите от нея на 16 януари предвид това, че вече сте погасили дълг на 15 януари за сметка на този малък резерв. Нали няма да изтеглите 3000 лева?
Можем да приемем за начална дата 1 януари 2015 г., както предлагате, и да включим вече погасения дълг в сметката на необходимото бъдещо финансиране. Тогава трябва да върнем часовника назад и за парите, с които е разполагала държавата към тази дата. Защото към 31 декември тя имаше фискален резерв (това е аналогът на парите по разплащателната ви сметка в горния пример) от 9.17 млрд. лева. Доста пари, нали? Но вече не са толкова и това, което е останало, почти не може да се ползва, за да се посрещат падежи и бъдещи бюджетни дефицити.
Обслужването на дълговете (предполагам имате предвид лихвите за разлика от главницата, не номинала) не е споменато, защото то е разход на бюджета. В статията има достатъчно думи за бюджетния дефицит и той е отчетен. Ако броим и лихвите, и дефицита, се получава двойно броене. Затова и МФ също не отчита лихвите.
Проследете и дискусията във фейсбук от миналата седмица, там обяснявам същото.
Показах ви нагледно как с цифрите които показвате реално извършвате манипулация, а в отговор ми показвате някакви разсъждения касаещи не фактите, а личните ви намерения ... Как да ви обясня по-подробно че е несериозно писането ви?
Опитайте. Ще ми бъде интересно.
Така и не ви сртана явно ясно какво искам да ви кажа - търсите проблемите на грешните места. Както много често се случва подробностите са в това ковто не се казва, а не това което се изнася като информация. С други думи истинските въпроси които трябва да се задават са:
Какво ще се случи с фискалния резверв в края на периода (освен че плана е да е над минимум от 4.5 млрд лева)?
Как ще се оползотварят възстановените средства на държавата от заема за ПИБ, както и заделените за нуждите на ФГВБ?
Как ще се оползвотворят възтановените от ЕС средства по европрограмите след като в края на година все още ЕС изостава повече от нормалното състояние с плащанияте към България (процентно) спрямо плащанията на България към изпълнителите?
............................
Изобщо манипулативното представяне на цифрите което правите е несериозно дори и за един наблюдател и може би лаик като мен
Мда. Въпросите и предходната дискусия надхвърлят възможностите ми да формулирам смислен отговор. Ще се въздържа. До няколко дни ще стане ясно дали представянето на цифрите е било манипулативно. Надявам се тогава да коментирате отново. Със здраве.
Случайно попаднах на статията, но се радвам, че стигате до почти същите изводи, като мен. Онзи ден в спор в оффнюз твърдях на база на груби сметки, че заемът е около 2.5-3 милиарда над нужното, при липса на вътрешни емисии (бенчмарковите емисии не са съвсем задължителни, но това е по скоро технически въпрос, тъй като ще има вътрешни емисии на ДЦК). Но отчитах и някои други плащания, парижки клуб, СБ, ЕИБ и т.н.
Щеше да е полезно да споменете по-ясно и нивата на резерва към края на декември и към края на януари.
Може само да се съжалява, че в бюлетина на МФ вече не се публикува календара на плащанията по дълга през годината (преди беше в ноемврийския брой на всяка година), както и че в него не е включва общинския дълг (също до 2010 публикуван), както и дълга на други държави, организации и лица към страната ни (полезно за изчисляване на нетния дълг.
Фискалният резерв към края на 2014 г. е споменат в другата статия - 8.12 млрд. лева, като са изключени вземанията от ЕС, които не важат в случая. Между другото, на mouse over на графиката се виждат числата.
Към 31 януари няма официална информация, ще излезе като публикуват бюджета на 28 февруари. Но се знае размерът му в БНБ - 4 557 464 хил. лева. Намалението в БНБ е с 2.16 млрд. лева спрямо края на годината и се формира основно от погасяването на т. нар. облигации на Велчев (1.8 млрд. лв.) и преките плащания на фермерите (938 млн. лв. на 27-ми) плюс емитирани ДЦК. Има някаква разлика, която не можах да се сетя откъде е (получен заем?). Вероятнно има обяснение, но ще почакаме до края на месеца. Освен това има 900 млн. лева в ПИБ и около 500 млн. лева (съдейки по последните месеци) в други банки. Общо - около 6 млрд. лева, но това е грубо предположение.
.
Ясно е, че МФ се презастрахова като тегли повече заеми от необходимото. Едно възможно обяснение е българското "да има", че сега парите са евтини. Друго обяснение е, че не ни казват какво става реално в икономиката и финансите. Какво гарантира, че ПИБ ще си върнат заема? Кои са другите гнили банкови ябълки, на които правителството бие финансови инжекции за да ги крепи над водата и на какви суми? Какво ще стане ако бомбира още някоя банка при положение че гаранционният фонд е изчерпан? Смята ли държавата да реже разходи, да пресича контрабанда, да повиши данъчната събираемост или се ориентира към гръцкия сценарии на повишаваща се задлъжнялост и стимулиране на икономиката със заеми? Отговорите са потънали в мъгла.