Институтът за икономика и политики към УНСС предложи 50 мерки за подпомагане на туризма в обширен доклад, посветен на пандемията от Covid-19. В документа се твърди, че правителството е направило много ненужни разходи през 2020 г., а помощта за бизнеса е недостатъчна.

Докладът предвижда растеж на БВП на България от 3.6% през тази година. Той стъпва на данни към 14 декември, като очакванията (тогава) бяха за ограничителни мерки до края на първото тримесечие на настоящата година.

Прогнозата е спадът на реалния БВП в еврозоната да е около 7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката  е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза. При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло.

Според института фискалните мерки във връзка с пандемията „не се основават на логически обвързан и последователен сценарий за въздействието върху българската икономика“.

“ Недостатъчно бързите действия вероятно са допринесли за първоначалната значителна загуба на работни места и доходи. Отчетеният бюджетен дефицит към края на 2020 г. би могъл да е по-малък. Правителството не предприе мерки за свиване на излишните разходи и дори ги повиши, което наложи допълнителна актуализация на бюджета през ноември. Ненужното повишаване на заплатите в бюджетния сектор можеше да бъде отложено за момент, когато състоянието на фиска го позволява. Според данни на Евростат България е сред държавите с най-голям брой работещи на бюджетна издръжка в ЕС, което изисква оптимизиране. Акцентът трябва да бъде върху текущите разходи, но не трябва да се пропуска ниската ефективност на капиталовите, което означава, че текущите резултати могат да се постигат със значително по-малко средства. „

Според оценки на Института по икономика и политики влошаването на икономическата активност през януари-септември 2020 г. има основно цикличен характер. В средносрочен план въздействието на пандемията зависи от намирането на ефективно медицинско решение и поведението на икономическите агенти. „Поддържането на по-висока норма на предпазни спестявания от страна на икономическите агенти, въздържането от инвестиционни проекти, промяната в структурата на потребителскототърсене, затварянето на бизнеси, които са били производителни преди пандемията, необходимостта от реорганизация на трудовия процес (например поради преминаване от офис среда към дистанционна форма на работа) са все фактори, които биха могли да доведат до неоптималното използване на наличния капитал, излизане на хора извън работната сила, повишаване на естественото равнище на безработица и намаляване на общата факторна производителност.“, пише в документа. Посочва се ограниченията срещу COVID-19 са преустановили положителните тенденции на пазара на труда.

Данните за изпълнението на бюджета, показват, че правителството не провежда точно антициклична политика. Въздействието е единствено върху потреблението, докато капиталовите разходи намаляват с почти 1/3, с което се задълбочава още повече цикъла при инвестициите.

В доклада се прави и по-обща оценка на мерките, като се посочва, че малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата. Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на „Бюджет 2020“. След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.

В туризма, един от най-засегнатите сектори, негативните тенденции само са отложени, пише в документа.

Институтът предлага мерки за устойчиво развитие на туристическата екосистема, които могат да се групират в следните основни категории: (1) стратегически мерки, които правителството да приложи на национално ниво, както и да предлага, и да защитава на ниво ЕС, (2) фискални и финансови мерки, (3) мерки за запазване на работните места и жизнеспособен бизнес, (4) мерки за пазарна информация и изследвания, (5) мерки за устойчиво възстановяване и развитие на туризма.

Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми и директно включване на държавата като акционер

Според института България трябва да предложи на ЕК общи стандарти на ниво ЕС за ограничения за пътуване, хигиенни и санитарни норми в туристическата екосистема, както и здравни протоколи.

Институтът предлага да се създаде Механизъм за управление на кризи в туризма, който да разполага с финансови инструменти за незабавна реакция, с онлайн платформа за споделяне на информация и най-добри практики за оцеляване и рестартиране на компаниите в сектора.

Да се намали наказателната лихва за просрочени задължения към НАП и общините през 2021 г. на 2%, а наказателните лихви за 2020 г. да се опростят.

Да се премахне „данък уикенд“ за сектора, тъй като разделянето на разходите е трудно.

Схемата „80 на 20“ да се трансформира в „80 на 0“ за най-засегнатите в сектора. Тя да се разшири и по посока включването на сезонни работници. Запазването на лоялния персонал е от първостепенно значение, пише в документа.

Друга идея е схема за отлагане на плащането на социални осигуровки (както и за самонаети), първоначално за 6 месеца, за засегнатите от кризата в сектора.

Предлагат се грантове за предприятията (и за самонаетите) в сектора на базата на съществуващи обороти в НАП, като в зависимост от спада и продължителността на кризата се отпускат до 30% от оборота за предходен период. За самонаетите при отсъствие на достатъчна данъчна и осигурителна информация могат да се отпускат на базата на минималната работна заплата. Предлагат се и грантове за туроператори.

Направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея на публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг, който  се е повишил с над 5,5 млрд. лв. през 2020 г. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега.