„Капитал“ прави тема на броя за българите с кариера в чужбина, които се завръщат да правят бизнес у нас, предимно в ИТ сектора. Цитирани са познатите примери – Телерик, Уолтопия, фондовете по Джереми.
Може би най-интересната статия във вестника разказва за кичозните проекти, финансирани с еврофондове. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма „Регионално развитие“.
„Капитал“ продължава темата за Публичната инвестиционна програма. Ето интересен пример с проекта в Русе: В края на 2013 г. правителството даде 2 млн. на Русе, за да купи 22% от подземните гаражи на спортната зала, която придружава търговския център. Сега дава още 7 млн., с които общината да купи и останалата част от подземния гараж. Идеята е парите, които частният инвеститор „Проект Русе“ получава, да отидат за довършването на спортната зала. Интересната част от сделката е, че навремето общината влиза в съвместно дружество с частния консорциум (в който тогава участват и собствениците на „Приста ойл“ братя Бобокови), като внася земята срещу обещание на частника да завърши спортната зала. Сега се налага държавата да изкупува части от построеното, за да получи обещаното.
„Сега“ цитира данни на ИПИ, според които кметовете на ГЕРБ получават малко над 64 млн. лв., а на БСП – 118 млн. лева.
Кметовете на ГЕРБ са получили най-много пари за своите проекти, пише пък „Стандарт“. Това станало ясно от пълния списък на общините, взимащи средства по програмата на кабинета. Според експерти териториалното разпределение на средствата показва, че общини с кметове на ГЕРБ получават 125 млн. Общо 350 млн. лева е бюджетът, който се полага на общините.
Всъщност по-големият проблем на този списък не е разцветката, а, че част от парите отиват за населени места, които скоро може да се окажат места без население и тенденцията на завръщащи се хай-тек специалисти е много далеч от тях.
„Банкеръ“ пише за намeрението на ДКЕВР да наложи нова такса от 2.45 лв. на мегават час за достъп до мрежата, но само за производителите на електроенергия от слънце и вятър. При това назад във времето – от 18 септември 2012 година. Тази дата съвсем не е подбрана случайно. Точно тогава ДКЕВР, макар и в друг състав, за броени часове измъдри подобна такса за производителите на зелена енергия, която обаче през август 2013-а бе отменена от Върховния административен съд. Затова сега енергийният регулатор вече не нарича таксата – такса, а цена за достъп, която трябва да се събира.
Темата на вестника са промените в Закона за потребителските кредити, спрямо които БНБ изрази резерви, по-конкретно по идеята за отпадане на таксите.
Собствениците на автомобили ще трябва да доказват в общината какъв евростандарт имат двигателите им, ако искат да ползват отстъпка, пише „Труд“. КАТ имал данни само за 16% от 900 000 автомобила.
За 41 българи няма таван на пенсиите, пише „Преса“. Най-високите суми са 4200 лева. Изключението се отнася за хора, които са били президент, вицепрезидент, премиер, председател на парламента, бивши конституционни съдии. Economix.bg припомня, че запазването на тавана миналата година бе аргументирано с единични примери за банкери, които щели да получат огромни пенсии.
Държавата поръчва колко висшисти да учат безплатно, според водещата тема на „Сега“ и „24 часа“.
