Блокадата на граничните пунктове „Капитан Андреево“ и „Лесово“ за тежкотоварни автомобили продължава. Според Турция проблемът се създава от две големи български фирми.

Очаква се по-късно към недоволните дребни превозвачи от българска страна да се присъединят и представители на големите фирми от бранша, които искат бързо разрешаване на спора за разрешителните. Опашката от тирове на пункта „Лесово“ е между 7 и 8 километра, пропускат се леките автомобили и автобусите, съобщава БНР.

Според информация от днешния печат, министерството на транспорта вече е отправило писмо до турските власти с искане за изместване на преговорите на по-ранна от първоначално обявената дата 21 февруари.

Проблемът възникна след като Турция едностранно спря да признава разрешителните на българските превозвачи. Нашата страна приложи същата мярка срещу турските фирми от 1 февруари. Според турската страна, причината е, че България издала 5000 от исканите 125 000 транзитни разрешителни в началото на годината. Така на практика в момента работят единствено големите компании, които имат годишни разрешителни.

Председателят на УС на UND Четин Нухоглу заяви пред „Хюриет“, че за проблема са виновни две български фирми, които са се разраснали през последните пет-шест години и оказват натиск върху Министерството на транспорта.
„За икономиката на Турция, превозите за Европа са изключително важни. За тази цел ние имаме две транзитни страни: България и Гърция. През 1995 година подписахме спогодба с ЕС относно свободното придвижване на стоки, без ограничения по отношение на количество, рестрикции и мита (Митническата спогодба на Турция с ЕС, подписана от тогавашният турски премиер Тансу Чилер – бел. на „Фокус”). Както те, така и ние можехме да преминаваме и превозваме, колкото си искаме. През 2007 година България стана член на ЕС. През 2011 година поскаха нова спогодба. Казаха ни; вземете 250 хиляди разрешителни. Спогодбата се подновяваше на 6 месеца. Дадоха ни 6 хиляди подобни документа, а след това започнаха да се оправдават под различен претекст, като „проблеми с печатницата, недостиг на време и т.н.”.

От статията става ясно, че се търсят алтернативни маршрути, включително Pо-Ро превози през Констанца и линия между Истанбул и Солун.