Турция засилва позицията си в Европа, възползвайки се от противопоставянето на Русия и Запада и в Близкия изток, където възелът от конфликти все повече се заплита.

Кризата в Украйна и особено отменянето от Русия на проекта за газопровод „Южен поток“ даде съществено отражение върху енергийната динамика на европейския континент. Руснаците и европейците предложиха няколко потенциални заместители на отменения газопровод и Турция вероятно ще играе ключова роля във всеки бъдещ проект.

Има няколко опции за замяна на „Южен поток„, пише в анализ на Стратфор.

Една основна алтернатива за Европа, която избягва Русия и Украйна, е „Южният газов коридор“ (съвпада с „Набуко-Запад“), който ще прави енергийни доставки от страните около Каспийско море /в частност Азербайджан и Туркменистан, но потенциално Иран и Ирак/ в Европа през Турция или Черно море.
Проектите по този път са атрактивни за европейските страни, но политически фактори и икономическите разходи от дълго време са основно препятствие.
Друг подобен проект е Трансанадолския газопровод ТАНАП. Газопроводът ще позволи природен газ от находището „Шах Дениз 2“ в Азербайджан да тече до границите на Европейския съюз.
Турският енергиен министър Танер Йълдъз заяви на 9 март, че изграждането на ТАНАП, който ще върви от турско-грузинската граница до турската граница с България, ще започне на 17 март. По-нататък, каза той, газопроводът потенциално ще се свърже с бъдещи проекти като Трансадриатическия газопровод (ТАП).

Според анализ на Дойче веле след срещата между азербайджанския президент Илхан Алиев и българския премиер Бойко Борисов е станало ясно, че шансове получава погребания проект „Набуко – Запад„. Този път той би имал подкрепата на Русия.

В новите условия „Набуко“ може да се превърне не в конкурент, а в главен партньор на руската държавна компания. „Набуко“ и „Южен поток“ трябваше практически да преминават през едни и същи страни от ЕС – България, Унгария и Австрия. Но трябва да се прави разлика и между първоначалния вариант на „Набуко“, който започваше в Източна Турция, и съкратения му вариант „Набуко-Запад“ от турско-българската граница до Австрия. Идеята за дългия вариант отпадна още когато Азербайджан и Турция се договориха сами да изграждат трансанадолския газопровод ТАНАП на турска територия. Той завършва в Западна Турция, близо до границите с Гърция и България.

За транспортирането на газа оттам до големите европейски потребители се конкурираха два проекта: „Набуко-Запад“ и ТАП, който предвиждаше трасе през Гърция и Албания, после по дъното на Адриатическо море до Италия. През лятото на 2013 година Азербайджан се обяви за изграждането на „ТАП“, в резултат от което съкратеният проект „Набуко“ сякаш окончателно отпадна от сметките.

На 1 декември 2014 година обаче руският президент Владимир Путин неочаквано взе решение да се откаже от „Южен поток“, а вместо него да форсира прокарването на тръбопровод по дъното на Черно море, който бързо получи името „Турски поток“. В този момент веднага възникна предположението, че „Набуко-Запад“ може би не е окончателно погребан. Първоначално се смяташе, че Русия ще докара тръбата до границата на Турция с Гърция. За да се поемат такива количества газ (от порядъка на 50 милиарда кубически метра) европейците трябва да заложат на „Набуко-Запад“. Това означа близо до границите с Гърция и България да се създаде гигантски газоразпределителен център – хъб. Тук ще се вливат два газопровода – „Танап“ и къде-къде по-мощният „Турски поток“. От същия хъб към Европа поемат малкият „ТАП“ и значително по-сериозният „Набуко-Запад“. Президентът на Азербайджан Алиев каза точно това след разговорите в София: „Смятаме, че можем да обединим „ТАП“ и „Набуко“, цитира го Дойче веле.

Който и проект да се придвижи напред, Турция ще играе важна роля. Със своето трансконтинентално положение и политическа и икономическа тежест, Турция е страна, която както руснаците, така и европейците, ще търсят като партньор в енергийната сфера. Турция има полза от политическото внимание, ще получи една част от доставките на природен газ от тези проекти и ще може да събира транзитни такси. Турската позиция ще послужи като основна индикация за това кои проекти ще бъдат взети насериозно, смятат в Стратфор. Междувременно еволюцията на противопоставянето между Русия и Запада ще служи като по-широк фон за енергийната динамика на континента.

Разбира се, все още не е сигурно дали морският газопорвод „Южен поток“/“Турски поток“ няма да се отклони все пак към Варна. Затова премиерът на България Бойко Борисов лансира и вариант за газов хъб в района на Паша дере. Все още има шанс страната ни да получи руски газ по Черно море, въпреки че проектът „Южен поток“ не може да се случи по първоначалния му вариант, коментира преди дни вицепремиерът Томислав Дончев.

Турция усилва ролята си в близкоизточния пъзел, правейки явен ход за сближаване със Саудитска Арабия, коментира АП. Това става в момент, когато „Ислямска държава”, продължава настъплението си, преговорите по Иранската ядрена програма навлизат в решителна фаза и в някои страни от района предстоят политически промени.

Саудитска Арабия изглежда се старае да подобри отношенията си с Турция и Катар и да смекчи позицията си към движението „Мюсюлмански братя“ с цел отслабване на Иран. Тази промяна може да доведе до натиск над съюзника й Египет също да се помири с тях.
Натискът обаче заплашва да породи търкания в съюза между Египет и Саудитска Арабия, две от най-силните сунитски страни в Близкия изток.
Египетският президент Абдул Фатах ас Сиси досега изглежда се съпротивлява на всякакво помирение с Турция и Катар, двамата главни поддръжници на враг номер едно на Сиси – „Мюсюлманските братя“, които той свали от власт през 2013 г. Според египетските медии пишат, че Турция и Катар се опитват да дестабилизират Египет чрез подкрепа за движението.
Новият саудитски крал Салман, който се възкачи на престола след кончината на шурея му Абдула на 23 януари, изглежда смята, че по-голямата заплаха са Иран или екстремисти групировки като Ал Каида и „Ислямска държава“.
Както Турция, така и Катар биха могли да подсилят единен фронт срещу тези противници, както и за свалянето на Башар Асад в Сирия, към което Саудитска Арабия се стреми.

Междувременно ситуацията в региона се усложнява, както заради предстоящите избори в Израел, така и заради вероятната смяна на върховния лидер в Иран поради влошаване на здравето на Али Хаменей. Това става в много чувствително време, когато Иран и шестте световни сили са пред крайния срок – 31 март, когато трябва да се постигне рамково споразумение за спорната ядрена програма на Техеран. Според наблюдателите растат шансовете да бъде избран кандидат на хардлайнерите, предаде в свой репортаж Ройтерс. Шансовете за засилване на противопоставянето в района нараснаха, след като 47 сенатори републиканци от САЩ изпратиха тази седмица до Иран писмо, в което дадоха да се разбере, че следващият президент може просто да отмени всяко евентуално споразумение, след като Обама напусне поста през януари 2017 г.
Формално те са прави. Нов президент би могъл да реши да не се съобразява с наследени от предшественика си договорености, отбелязва „Ню Йорк Таймс”.
Това обаче би било невероятно нарушаване на традицията и протокола и повечето президента са го избягвали. Чисто практически, президентите обикновено не нарушават международни споразумения, защото това може да постави под въпрос надеждността на други споразумения, да настрои отрицателно съюзници на САЩ.
Обама заяви, че нещата изглеждат така, сякаш републиканците се опитват да се съюзят с твърдолинейните молли в Иран, за да осуетят всякакво споразумение, отбелязва „Ню Йор Таймс”, цитиран от БТА.