Две събития бележат последната пълна работна седмица за годината – решението на Федералния резерв да започне да изтегля паричните стимули и компромисът по банковия съюз в еврозоната.

Защо акциите в САЩ поскъпнаха при обявяването на новината за начало на края на количествените облекчения, след като през май и август само страхът от тази мярка потопи пазарите. Според USA Today сред причините са намалената несигурност и това, че инвеститорите предварително са продали в очакване на новината.

И как Мохамед Ел-Ериан, изпълнителният директор на Pimco, разчита решението на Фед. За да успее в по-продължителен период Фед трябва да осигури преминаването от провокиран от политиката растеж, който дълго време разчиташе на експериментални мерки към по-траен ръст, воден от частния сектор, казва той.

Еврозоната не работи и последният пример за това е компромисът за банковия съюз, пише Джеръми Уорнър за The Telegraph. Статията, в която се подчертава контрастът с доброто представяне на Великобритания, твърди, че договореното от евролидерите е твърде сложно и не предвижда колективно споделяне на разходите за спасяване на банки. Разликите между еврозоната и Острова са в следните категории – финансова реформа, ултраниски лихвени проценти и печатане на пари, отговорна бюджетна политика и модел на отворена икономика с гъвкав трудов пазар във Великобритания.

Delay and Pray (Отлагай и се моли) е специалитетът на ЕС, пише по същия повод Bloomberg. Представете си какво ще стане, ако от единния орган по преструктуриране се обадят на президента на Франция или в Германия, за да съобщят, че се канят да затворят BNP Paribas SA или Deutsche Bank AG. Отговорът ще бъде „Какво имате намерение да направите? Вие и коя армия?“.

Макар че малцина очакват Bank of England да повиши лихвите, поскъпването на парите започва да се усеща във Великобритания, става ясно от обширен материал на FT. Един от интересните акценти в него – сайтовете за групово финансиране, които през тази година са събрали 1 млрд. паунда, от 2014 г. ще бъдат регулирани.

Томас Фридман разказва в New York Times за новите предприемачи и икономиката на споделянето: „Започнах Tradesy (сайт за продажба на нови и употребявани дрехи) с около $12,000 от кредитната карта и заеми и по-нататък изкарах още $28,000 за финансиране на първите 18 месеца от дейността на компанията, като отдавах свободната ми спалня чрез  Airbnb (сайт за споделяне на стаи). Използвах безплатни интернет ресурси, за да се науча на уебдизайн, маркетинг и първоначални умения по програмиране и имах всичко за стартирането на бизнес, който сега ангажира 22 души и обслужва 1.5 милиона потребителя месечно”, разказва 35-годишната Трейси ДиНунцио.

The Economist избира държава на годината. Списанието отхвърля като критерии високия ръст на БВП (Южен Судан с ръст от 30%, след като отново отваря единствената си рафинерия) или ниския дълг спрямо БВП (Естония). На база на осъществените реформи (в това число гей браковете и легализацията на канабиса, която позволява на страната да се съсредоточи върху по-тежките престъпления) за държава на годината е определена Уругвай. Премиерът Жозе Мухика е скромен и необичайно честен за полотик, отбелязва още The Economist. Списанието почита и Уилям Пети, бащата на икономиката.

The New Yorker е забавен и провокативен. Една от статиите е посветена на „икономиката на красотата“ и твърдението, че компаниите печелят, когато избират красавци за изпълнителни директори. И ако имате нужда от още теории за успеха: Мъжете с необичайни имена, показва друго проучване, е по-вероятно да се провалят или да проявяват симптоми на психологическа невроза, отколкото тези с по-често срещани имена. Според други експерти обаче проучванията, установяващи т. нар. ефект на имплицитен еготизъм, са статистически трик, който се дължи на базови ефекти. Погледнете и тези бележки по най-големите бизнес битки тази година – от Бил Екман, който обяви „Хербалайф“ за пирамида до @rupertmurdoch, хапливото Туитър алтер его на Рупърт Мърдок. Индия вероятно има най-много значими икономисти сред развиващите се страни. Двама от тях – Джагдиш Бхагвати и Амартая Сен влязоха в задочен спор за икономическия ръст.