Въпреки че глобалният капитализъм донесе забележително намаляване на бедността по света, той е изправен пред най-голямата си морална криза след Голямата депресия, коментира „Ню Йорк Таймс”. Два примера показват естеството й. Когато Facebook купи WhatsApp тази седмица, той се съгласи да плати по 345 млн. долара на зает във WhatsApp. Междувременно делът на средната класа (средните 60% от американците) падна до 45% от доходите спрямо 53% през 1970 година. Икономиката създава скъпи компании, в които работят малко хора. Мнозинството работници не се радват на ръст на доходите си в съответствие със своята производителност.  Цитиран е Артър Брукс, шефът на AEI, според когото моралното здраве на една икономическа система се измерва с това как тя помага на хората да се справят с живота си. Дали могат да изпитат радост от постиженията си, независимо къде работят.

Походът срещу неравенството се основава на три съмнителни твърдения, твърди Джеймс Пиърисон в статия за WSJ. Първото е, че богата са предимно инвестиционни банкери, възползвали се от растящите цени на акциите и недвижимите имоти или изпълнителни директори, които си плащат екстравагантни заплати. Другото е, че такива хора печелят от система, която облага капиталовите печалби наполовина спрямо пределната ставка, платима от тези, които получават заплати. На трето място е твърдението, че супер богатите разполагат с безкрайни фондове, които могат да бъдат обложени и да подобрят жизнения стандарт на хората.

Тези претенции са фалшиви и целят да отклонят вниманието от здравната реформа и икономиката. През 2010 г., най-богатите 1% са 1.1 милиона американци. Според данните на CBO те са получили 15% от дохода на домакинствата (без данъци) спрямо 9% през 1980 г. Според проучване на индивидуалните данъчни декларации през 2004 и 2005 г. на Джон Бакия, Адам Коул и Брадли Т. Хайм, най-богатите 1% са предимно работещи на заплата в нефинансовия бизнес (30%), лекари (14%), хора, които работят в областта на финансите (13%) и адвокати (8%). Сред „супер богатите“ в горния 0.1% (около 110 000 домакинства), разпределението бизнес ръководителите (41%) отново са повече от хората в областта на финансите (18%). През 2010 г. правителството е събрало почти 900 млрд. долара от лични подоходни данъци, от които 350 милиона (39%) са от данъците на най-богатите 1%.

В друга статия за WSJ историкът Найъл Фъргюсън критикува отслабената роля на Барак  Обама и САЩ на международната сцена, което нарича геополитечско изтъняване (taper) – по аналогия с термина, използван за постепенното намаляване на горещите пари от Федералния резерв. Според професора не е възможен баланс на силите без правоприлагащ орган и той особено силно критикува бездействието в Близкия Изток (в Сирия, Ирак и Иран). Според него най-близкото до стратегия, което има Обама, е преместването на акцента към Азия. Такава промяна на стратегията би трябвало да установи връзка между Далечния и Близкия изток, а не да остави района в пламъци. Китайците, а не американците стават все по-зависими от близкоизточния петрол и това предизвиква подозрения в Пекин, че е обмисляно някакъв вид „ограничаване“ на Китай .

И „The Economist” критикува Обама заради липсата на позиция по многостранните ангажименти в рамките на СТО, както и заради Трансатлантическото и Транстихоокеанското търговски споразумения. Според списанието светът е на път да пропусне най-добрата си възможност от две десетилетия за търговска либерализация. Тя също така ще бъде сигнал, че Америка се отказва от ролята си на защитник на отворената световна икономика по същия начин, по който Обама се оттегли във външната политика. Затруднението идва от това, че Конгресът трябва да одобри тези споразумения, като може да иска изменения в отделни текстове, а не просто да ги ратифицира. Предишните президенти са имали предимството на ускорено гласуване на договори за насърчаване на търговията (приемане или отхвърляне ан блок). Нито една страна няма да преговаря със САЩ при подобна несигурност, пише списанието. Президентът безгрижно твърди, че тази практика ще бъде възстановена, но опозицията сред демократите прави съмнително това да се случи преди междинните избори през ноември. Републиканците от Чаеното парти също се противопоставят, защото не искат да дадат власт на Обама.

FT Magazine разказва и за военното противопоставяне между САЩ и Китай в Тихия океан.

Закари Карабел коментира зомби индикаторите на световната икономика със специален акцент върху БВП, който според Боб Кенеди измерва всичко с изключение на това, което си струва да бъде измерено. Добър измерител за индустриалната икономика, той пропуска много от информационната икономика. Но опитите за алтернатива – като индекса на човешко развитие на ООН, не успяват. Вместо универсални измерители са нужди индикатори по поръчка, ориентирани към конкретни нужди.

„Телеграф” пише за краха на Турция, „една поучителна история за инвестиционните туристи, които закъсняха за партито и пропуснаха да прочетат политическия дребен шрифт”.  Инвеститорите са склонни да вярват, че цялото човечество се движи в една и съща  посока и че свободните пазари и отворените общества са неизбежни и наистина сме свидетели на „Краят на историята“. Те разчитаха на перспективите за присъединяване към ЕС, но след съдебните процеси, цензурата и насилието, тази надежда не е актуална. Въпреки това европейските лидери са прехапали езиците си и малцина искат да загубят Турция, скоро след като загубиха Украйна.

Турция е в точка на пречупване. След 2002 г. бурният растеж беше истинска история на догонваща икономика, подкрепяна от солидни инвестиции. Но този растеж не може да продължава дълго. Щом бъдат обрани най-достъпните плодове, се отваря капана на средните доходи. Страните не могат да разчитат безкрайно на вносни машини и на евтин труд, за да поддържат растежа. Неосезаемите фактори имат значение – върховенството на закона, свобода на словото, социална мобилност и образование. А Турция губи по всички пунктове.

„Кориере дела Сера” описва мерките на новото правителство на Матео Ренци. Те включват реформа в трудовото законодателство, по-високи данъци върху финансовите печалби, намаляване на бюрокрацията и избирателна реформа. Работодателите ще бъдат стимулирани да откриват нови работни места, като в този случай ще плащат само осигуровките. Освен това се облекчават възможностите за уволняване на служителите през първите три години. Ще има данъчни облекчения за наемане на младежи под 30 години, както и за работни места в иновативни сектори. Високопостовените държавни служители ще бъдат уволнявани по-лесно.