Последната седмица донесе нови понижения на суровините. Петролът сорт Брент падна до 48.42 долара за барел, което е най-ниско ниво от март 2009. Медта също се търгува на нива, невиждани от 2009 г., макар че очакванията китайските власти да предложат стимули за забавящата се икономика, ограничиха спада. На противоположния край доларът поскъпва в очакване на повишението на лихвите в САЩ, като миналата седмица въпреки някои неубедителни данни доларовият индекс достигна тримесечен връх от 98.42. Спадът на суровините обаче ще усили дефлационното влияние на очакваното затягане на паричната политика в САЩ.

Осемнадесет от 22 компонента на Bloomberg Commodity Index са се понижили с поне 20 на сто спрямо скорошните най-високи нива, което е общоприетата дефиниция на мечи тренд. Това е същият брой както в края на октомври 2008 г., когато задълбочаваща се финансова криза доведе финансовите пазари до припадък.

Шест стоки – никел, кафе, злато, захар, сребро и мед, са се понижили с повече от 40 на сто спрямо пиковата си следкризисна стойност.

По-силният долара и проблемите на китайската икономика допринесоха за натиска върху суровините. Два от най-важните компененти на индекса – петролът и златото, са в ториторията на мечките. Четири стоки – царевица, природен газ, пшеница и добитък, все още не са навлезли в мечи пазар поради проблеми с доставките и лошото време. Самият индекс отскочи от 13-годишно дъно миналия месец.

Мениджърите на фондове орязаха залозите върху по-високи цени на суровините с една втора тази година, в очакване на спад на петрола и златото.

Възможно ли е да има и по-дългосрочно обяснение, например, свързано с края на суперцикъла на суровините – една тема, с която се спекулира от години?

Суперцикълът

Двама икономисти – Билге Ертен от Отдела по икономически и социални въпроси на ООН и Хосе Антонио Окампо от Колумбийския университет, описват суперцикъла в изследване от 2012 г., използвайки нови статистически методи. Те откриват четири цикъла от 1894 до 2010 г. Първият има своя пик през 1917 г. и завършва през 1932 г., когато е дъното на Голямата депресия. Вторият продължава до петролния шок през 1971 г., а пикът му е през 1951 г. Третият достига пик скоро след началото си – през 1973 г., като във възходящата фаза ръстът на цените е сравнително ограничен (39%) и има дълга низходяща фаза, която приключва през 1999 г. Сега сме в четвъртия цикъл, чийто пик е през 2010 г., според Окампо и Ертен

По време на тези цикли, реалните цени на всички суровини с изключение на петрола се движат заедно. Пикът им съвпада с ръста на световната икономика, но след това цените се понижават по-бързо.

По-дългосрочните обяснения на низходящия тренд на суровините при сегашния цикъл включват по-бавният ръст на търсенето (специално на метали) от страна на Китай и развитието на нови технологии – като технологиите за добив на шистов газ или ВЕИ. Една характерна особеност е въвличането на финансовия сектор в търговията със суровини, което усилва корелацията между различните класове активи. Големите фондове формират решенията си за инвестиции в суровини не само на основа на секторни новини (например, прогнози за реколтата), а и на база на очакванията си за движенията на лихвените проценти и валутните курсове.Суровините и решението на Фед

Ако следващият доклад за безработицата в САЩ, който се очаква точно преди заседанието на Фед през септември, което ще обсъди дългоочакваното повишение на лихвите, не е достатъчно положителен, централната банка може да отложи решението си. Но ако знаците за подобрение на трудовия пазар се потвърдят, то решението ще зависи от силния долар и цените на суровините, коментира Джон Отърс от Файненшъл таймс.

Поскъпването на долара намалява конкурентоспособността на американските стоки и понижава стойността на вноса, оттук и инфлацията. Ръстът на доларовия индекс, който доближава най-високото ниво след кризата, от началото на годината е с 9 на сто. По-високите лихви, в това число по американските книжа биха привлекли пари към САЩ и ще засилят тази тенденция. Увеличаването на лихвените проценти ще има дефлационно въздействие.

Що се отнася до цените на суровините, то понижаването им като цяло помага на икономиката на САЩ. Но не и спадът на петрола, който вече е под 50 долара за барел. От една страна, това намалява инвестициите в разработка на шистов газ, от друга страна, не се потвърдиха очакванията, че поевтиняването на бензина ще окуражи потреблението на други стоки. Така че ефектът бе дефлационен.

Според Отърс повишението на лихвите през септември може да бъде последвано от повишение на долара и спад на суровините и, ако това се случи, ще има дълъг период преди Федералният резерв отново да предприеме затягане на паричната си политика.