ЕС ще иска от България пари за спасяването на Гърция, съобщиха много медии, на база на информацията на кореспондента на БНР в Брюксел и euobserver. В нея той посочва, че ЕК ще иска от България и останалите 8 страни извън еврозоната да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем от близо 13 милиарда евро. Заемът ще е тримeсечен, докато се уговори новата спасителна програма. БНР цитира еврокомисаря Валдис Домбровскис:

„Поради очевидната липса на по-добри решения единственият възможен вариант остава Европейският фонд за финансова стабилност. Това е инструмент, който беше създаден в началото на дълговата криза и принципно трябваше вече да не се използва.

Във фонда обаче има налични пари от европейския бюджет като гаранция, които могат да покрият неотложните плащания на Гърция от 7 милиарда евро през юли и още 5 милиарда през август. Без да върне просрочения заем към МВФ, той не може да участва в сключената сделка с евролидерите за 86 милиарда евро, а гръцките банки няма да получат помощ, за да спрат ограниченията.

Проблемът е, че се иска гласуване на ниво 28 страни, а повечето от членките извън еврозоната, като Великобритания,  заявиха, че не желаят да поемат задължения заради гърците. Затова Комисията търси начин да ги обезщети и да им даде гаранции“

Как точно ще бъдат компенсирани страни като Великобритания остава малко неясно.

Това, което е сигурно, че България няма да превежда пари на никого. Нека припомним:

Преди 2010 г. първите заемите за Гърция се осигуриха чрез двустранни споразумение.

През пролетта на същата година бяха създадени European Financial Stabilisation Mechanism (EFSM) и European Financial Stability Facility (EFSF) като два временни финансови механизма. Първият се основан на Договора за функциониране на ЕС и се отнася до всички 27 (вече 28) страни. Той позволява на Европейската комисия да набира средства на финансовите пазари.Един от мотивите за този фонд беше той да е на разположение на страни извън еврозоната (в допълнение на подобен механизъм от 2002 г.)

А по-големият фонд ЕFSF е дружество със специална цел, установено в Люксембург от 19-те страни в еврозоната (http://www.efsf.europa.eu). През 2011 г. страните решиха да разширят неговата дейност, като увеличат ангажиментите за гаранции. България не е страна-членка на еврозоната и не е задължена да издава такива гаранции.

Две години по-късно бе създаден и постоянният фонд ESM, на който сега се разчита за третата спасителна програма за Гърция. Той трябваше да замени EFSF, но, както се вижда, всички инструменти със сходни имена са действащи. Именно ESM ще финансира третата гръцка програма.

Първият фонд (EFSM), който ни засяга, може да мобилизира чрез емисии и заеми до 60 млрд. евро, като комисията действа от името на страните-членки. Той бе използван за спасяването на Ирландия и Португалия (47 млрд. евро). В него са „останали“ (според Домбровскис, всъщност става дума за неусвоен таван) 13 млрд. евро, именно тези пари комисията иска да пренасочи.

Вторият фонд мобилизира гаранции за 440 млрд. евро и финансира основно гръцката програма.

И така – ще дава ли България пари за спасяването на Гърция? Ще даде колкото даде за Ирландия и Португалия. Тогава България и още 26 страни гарантираха косвено емисиите облигации на EFSM, които този фонд пласира на траншове от по 5 млрд. евро или по-малко.

Важно е да се отбележи какво предвижда регламентът на ЕС. Освен ако няма дефолт от страна на длъжника (Гърция), финансирането на EFSM не е свързано с бюджетни разходи. В случай на дефолт комисията трябва да плати парите от своя бюджет и ако това не е достатъчно, да се обърне към страните-членки.

Домбровскис призна, че другата алтернатива е била двустранни заеми от страните в еврозоната, но изглежда комисията е счела, че е по-лесно да използва стария забравен фонд. Въпреки че сумите, които ще се паднат на страните извън еврозоната,  не се големи (най-много може да поеме Великобритания – около 1 млрд. евро), решението е спорно, тъй като страните извън еврозоната не са участвали в преговори.

Регламент 470/2010 предвижда също така да има одобрена програма (меморандум за разбирателство) от страна на държавата – членка, да се правят прегледи на изпълнението. Трябва да се произнесе и Европейският парламент. Не е много ясно дали това означава, че средствата може да се ползват за временен (мостов) заем.

МФ не е обявило позицията си по въпроса.

Допълнение – Европейската комисия публикува предложението си за решение на Съвета. То е за сумата от 7 млрд. евро заем за срок от три месеца, който ще се възстанови когато ESM одобри голямата програма (третото споразумение с Гърция). В него датата, на която Гърция е представила чернова на програма и датата на споразумението са поставени в скоби, което означава, че ще се попълнят допълнително. Технически това играе ролята на меморандум за разбирателство. В документа не се говори за компенсации за страните извън еврозоната.