Агенцията по рибарство и аквакултури е наложила глоба от 3700 лева на пенсионерка от Златарица заради незаконен улов на риба. 76-годишната Йорданка Димова е глобена с 200 лева, защото е нямала издаден риболовен билет. За риболов в забранен период й наложили санкция от 1500 лева, а за използване на мрежа – 2000 лева.
Жената се грижи сама за болния си син, който е катастрофирал преди три години и оттогава е на легло. Двамата се издържат единствено с нейната пенсия от 220 лева, разказа Нова телевизия. Жената се надявала да хване поне един шаран.

Тази история е силна илюстрация не само на разминаването между властта и хората, но и на пълната неадекватност на държавата – както като регулации, така и като доставчик на социални услуги.

Не е трудно да си представим как ще се развие историята. Тя ще „взриви“ социалните мрежи, както обичат да казват напоследък, а президентът, който има право да опрощава задължения, ще отмени глобата. Народното недоволство ще се стовари върху ИАРА – не без основание, разбира се.

Но тук се крият много по-големи проблеми. На първо място, това е провалът на социалната политика. Повечето хора, които въздишат пред телевизора, нямат представа колко изродена е системата за социално подпомагане. Това дава право на огромната чиновническа армия към министерството на труда да налага критерии, които нямат нищо общо с нормалната човешка логика. Такова е изискването само регистрирани безработни (пенсионери не може) да бъдат лични асистенти на хора с увреждане. За нормалния човек е трудно да си представи какви са потенциалните злоупотреби от страна на пенсионерите, това явно е по силите само на чиновника. Но не е по силите му да се грижи да няма бедстващи хора в неговия район.
Нуждаем се от цялостна промяна на подхода към социалното осигуряване, поне що се отнася до инвалиди и деца. Не трябва хората, за които често е изпитание да отидат до съответната служба, където ще бъдат върнати няколко пъти, да кандидатстват за услуга и да разчитат на благоволение. Вместо това социалните работници трябва да имат район за действие и да се грижат нито един бедстващ в „енорията“ им да не остава без нужната грижа. И ако забележите, че няма кой да заведе на лекар съседа ви инвалид, ще знаете кой точно е виновен, че човекът е е останал без социални услуги. Агенцията за социално подпомагане разполага с достатъчно пари за целта.

Чиновническият апарат и министрите, които често са само проводници на бюрокрацията, разбира се, няма да допуснат лесно такава смяна на подхода. И това е вторият проблем – вместо данъкоплатците да търсят отговорност от чиновниците за несвършена работа, бюрократите преследват хората, които им плащат заплатите.

Ако чиновническият апарат работеше както трябва, г-жа Димова вероятно би получавала помощи като личен асистент по някоя от двете програми (предстои да се пусне и европейската) и щеше да се размине с глоба, съответна на нарушението, което е извършила. Все пак основен принцип на правото е административното наказание да е пропорционално на извършеното нарушение. И ако това не се прилага – ето още една тема за съдебните реформатори, която би била от по-голяма важност за хората, отколкото са котерийните битки във Висшия съдебен съвет.