Съкращенията в администрацията – една безспорно добра идея, е на път да се провали поради популизъм, политически мързел, прибързаност и пропуски в комуникационната политика на Министерството на финансите.
В петък стана ясно, че от ведомството са разпратили писмо до всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, с което се иска намаляване на персонала с 10%. Съкращенията са в рамките на обявеното по-рано орязване на разходите за текуща издръжка на ведомствата също с 10% с цел да се осигури поле за програмно бюджетиране. Както и при обосновката на актуализацията не бюджета, министерството спусна няколко числа без обосновка и подценявайки реакцията на публиката.

И тя не закъсня. Възпротивиха се икономисти, синдикати, дори социалният министър Хасан Адемов. Дискусия за намаление на чиновниците е необходима с оглед на бюджета, „но не по този изненадващ начин“, по който се появява в публичното пространство, като „проблемът е в Министерския съвет“, коментира Адемов в понеделник. Ден по-късно той смекчи позицията, като заяви, че 10-те процента били препоръчителни. Дори десните медии разкритикуваха мярката, защото се прави без анализ.

Премиерът Пламен Орешарски бе принуден да обясни, че съкращенията няма да са механични.
Сред малцината, които безрезервно ги подкрепиха, бе бившият вицепремиер Николай Василев, който вече е провеждал подобна операция. „Обществото е настроено позитивно към това администрацията да бъде по-малка. За съжаление повечето български правителства правят политическа чистка в администрацията. Но то не е свързано с това дали администрацията ще става по-голяма или по-малка. Никакъв анализ не трябва да бъде правен“, заяви той пред БНР.

„Не възразяваме при въвеждане на електронни средства за обслужване, ако има съкращения, парите да се използват за повишаване на заплатите на тези, които са останали на работа и са с по-висока квалификация”, каза и шефът на БТПП Цветан Симеонов.
Освен въвеждането на електронно правителство, аргумент в полза на намаляването на щатовете е и започнатото съкращаване на лицензионни и разрешителни режими.

Правителството все още не е обявило разчети за бюджета, освен че се стреми към дефицит от 1.8% и че приоритет ще бъдат разходите за образование, здравеопазване, а според Адемов – и социалните плащания. В събота премиерът Пламен Орешарски съобщи, че в проектобюджета до този момент са свити разходите за текуща издръжка с приблизително 10%, за да останат средства за други политики. Прокрадват се и информации за обсъждано закриване на агенции.

Синдикатите обаче са непреклонни. „Няма да допуснем съкращения в приходните агенции, в социалното министерство и в контролните органи – структурите, които са важни за бюджета, не трябва да се пипат“, заяви пред bTV лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатите все пак признават, че има структури, в които щатовете са раздути и дори такива, които трябва да изчезнат. Като кажем „администрация“ не е ясно за какво става въпрос, тя е много разтегливо понятие, казва Константин Тренчев от КТ “Подкрепа”. При Дянков държавните служители станаха 135 000 души, след като бяха включени НОИ, Здравната каса и още 40 ведомства, които не бяха държавни служители, припомня той.

Според предварителните разчети съкращенията ще засегнат 18 000 души. Бившият премиер Бойко Борисов обаче видя в тях възможност за нови 250 000 безработни в края на мандата на това правителство (изчисление, направено с неявното допускане за пълен мандат).

Ключовият въпрос е дали администрацията е раздута. Макар че някои органи дори имат нужда от по-голям щат, данните на Евростат показват, че като цяло чиновниците могат да понесат известно оптимизиране. Заетите в публичната администрация, отбрана и социално осигуряване* у нас през 2012 г. са 8.93% от всички работещи спрямо 8.02% през 2008 г. Този дял надхвърля нивото за ЕС-28, където икономиите са довели до намаляване на чиновниците.

Според доклада за администрацията щатните бройки в края на 2012 г. са достигнали 144 875, като увеличението спрямо 2011 г. е с над 10 000 бройки**. Министерствата имат 62 497 служители по щат при 65 111 една година по-рано. Голяма част от тях са в МВР – 58 170 щ. бр. за 2011 г. и 55 170 щ. бр. за 2012 г. 70 на сто от чиновниците в държавни и общински учреждения имат статут на държавни служители, показва още докладът. Незаетите щатни бройки са 7.8%, но като се махне МВР остават 4 797 бройки.

Това показва, че реално ще бъдат съкратени около 10 000 души. Икономията за бюджета няма да е голяма (под 100 млн. лева през следващата година, но повече в дългосрочен план), като се отчетат платените обезщетения в началото на 2014 г. Ето защо мярката би имала смисъл само в контекста на цялостна административна реформа. Това означава, че преди писмото на финансовия министър трябваше да има яснота за дублиращите се административни структури и ясен график за въвеждане на електронното управление.

Това, разбира се, са задачи с дългосрочен прицел. Именно защото негативите от подобни мерки се консумират веднага, докато положителните ефекти са по-отдалечени във времето, правителствата избягват да предприемат такива действия. Затова сегашният ход на кабинета при цялата му неумелост изисква по-доброжелателна критика и даже поощрение.

* Не се включват заетите в цялата бюджетна сфера, например учители и лекари, за които и не става дума в случая

** Данните за 2012 г. включват Националния осигурителен институт (НОИ) – 3 735 щ. бр.;Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – 2 273 щ. бр.;Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – 1 660 щ. бр.;Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – 4 608 щ. бр.; Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) – 1 461 щ. бр.;Контролно-техническа инспекция (КТИ) – 134 щ. бр.; Съвет за електронни медии (СЕМ) – 67 щ. бр.; Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) – 40 щ. бр., които се отчитат за първа година