Действителни и подвеждащи рекорди на трудовия пазар

Безработица у нас реално няма, заяви в началото на август премиерът Бойко Борисов. Само тези, които не искат да работят, са безработни, поясни той.

Нивото на безработица достигна най-ниски нива след кризата. Икономическата активност е на рекордно високо ниво. Но заетите не са толкова много, колкото предполага една бумтяща икономика.

Наистина – с 5.9% безработни през юли 2017 г. (данните са на Евростат и са сезонно изгладени), България е близо до рекордни нива. За последен път безработицата е била толкова ниска през 2008 г. – 5.6%. Този процент също така е под средното европейско ниво. Данните на НСИ и Агенцията по заетостта също показват значително подобрение на процента на активно търсещи работа.
По-внимателният анализ на тенденциите се затруднява от известна несъгласуваност в данните.
Евростат следи само активно търсещите работа на възраст 15-74 години през последните 4 седмици, които са на разположение да започнат работа през следващите две седмици. През юли в България те са били 189 хиляди души, на нивото отпреди кризата (195 хиляди през юли 2008 г.). Сезонно изгладените данни също показват силен спад на лицата без работа през настоящата година (до 194 хил. души). Процентът безработица (5.4% преди сезонното изглаждане) се определя спрямо икономически активното население.
Безработицата, която НСИ изчислява, е 6.3% през второто тримесечие на тази година. Това е равно на процента й през същия период на 2009 г., но по-малко от 2008 г., в чийто край процентът на незаетите се понижи до 5%. Като абсолютен брой лицата без работа, засечени от НСИ -213 хиляди, надхвърлят нивата от 2008 г., но са двойно по-малко от безработните през 2013 г. Статистиката използва анкети– т. нар. Наблюдение на работната сила. Дефиницията за безработно лице е същата като тази на Евростат, но данните са тримесечни, а не месечни.
НСИ изчислява процента безработица спрямо икономически активното население (работна сила) на възраст над 15 години.
АЗ обяви безработица от 6.7% през юли – значително намаление спрямо предходните години, но по-висок показател в сравнение с този, отчетен от Евростат и НСИ. Според агенцията безработните лица са паднали до 220 884 души при 224 167 през юни. Лесно се вижда, че официално регистрираните безработни са повече от тези, които НСИ засича чрез анкети. Преди беше обратното. Има две обяснения за това. Възможно е част от регистрираните безработни да разчитат на сезонна заетост (в ЕС); не е изключено АЗ да регистрира и лица, които де факто са извън работната сила, но поддържат регистрацията си, за да ползват социални услуги.
Що се отнася до нормата на безработица АЗ я изчислява спрямо икономическо активното население на възраст 15–64 г., установено при Преброяване 2011 г. Това предполага една по-широка база, тъй като след 2011 г. имаме отрицатален прираст, но горната граница (64 години) до известна степен неутрализира този ефект. (Работната сила на възраст над 64 години са 79 хил. души и този брой, общо взето, се е удвоил в годините след 2013 г.)

Така стигаме до показателите за икономическа активност и заетост. Процентът на безработни лица се смята като процент от работната сила.
Източникът на информация за икономическа активност е единствено цитираното наблюдение на НСИ. Икономически активните лица са заетите (вкл. лица в отпуск за бременност и раждане*) плюс безработните. Извън работната сила са учащи, нежелаещи да работят, продължително болни и т.н.
По отношение на лицата извън работната сила България е по-зле от средното европейско ниво (графика) и това трудно може да се обясни със семеен модел, който предполага жените да отглеждат у дома децата.
Данните от Наблюдението на работната сила показват отчетлива тенденция на увеличаване на коефициента на икономическа активност и заетост.
При това е налице обрат само за една година: докато през 2016 г. все още има висока безработица, през настоящата година тя доближава предкризисните нива, а заетостта расте.
Макар че в годините след кризата намаляват както заетите, така и икономически неактивните лица, във втория случай намалението е по-голямо. Това очевидно е свързано с демографски фактори, но не само. Това се дължи на включването на повече жени и повече възрастни хора на трудовия пазар. Определено влияние оказва увеличението на пенсионната възраст.
В същото време е налице тревожната тенденция на увеличаване на безработните и лицата извън работната сила на възраст до 24-35 години. Едно възможно обяснение е временната емиграция (тези хора не са заети у нас, но и не се водят активно търсещи работа).

работна сила

* Но за разлика от заетите в статистиката на БВП данните за заетите лица от Наблюдението на работната сила не се включват лицата в отпуск за отглеждане на деца до 2-годишна възраст. Други разлики между двете концепции за заети лица са свързани със селскостопанските работници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *