Решението на премиера Бойко Борисов да поиска отлагане на приватизацията на болниците бе правилно, макар и вероятно не поради същите мотиви, които са ръководили министър-председателя.
Обикновено следим с тревога растящата тенденция към изпразване на реформите от съдържание, но в този случай сме на особено мнение.
Това не означава, че сме срещу приватизацията на болници завинаги. Страховете, че инвеститорите ще продадат „апетитните терени“ са преувеличени, но някои други опасения заслужават повече внимание.
Аргументите на здравния министър Петър Москов да иска изваждане на големите болници от забранителния списък за приватизация имат свооето основание. От една страна, забраната за приватизация, казва той, накара частният капитал да изгражда нова здравна инфраструктура, вместо да инвестира в съществуващата. Това твърдение на Москов има смисъл, макар да изглежда като задочен отговор на обвиненията към него, че е одобрил откриването на още седем частни болници.
В неговата представа приватизацията е част от стратегията му за развитие на здравната инфраструктура (но не е само това). Ако доведем до нормални граници здравната инфраструктура чрез националната здравна карта, „формата на собственост в рамките на тази инфраструктура не би трябвало да има значение нито за мен, нито за вас, независимо от политическите ни убеждения.”, твърди Москов пред здравната комисия.
От друга страна, казва той, държавните болници се управляват лошо, от тях се краде. Този аргумент някак естествено се противопставя на оформящия се обществен консенсус за частните болници, че чрез тях се краде.
В единия случай директорът отклонява пари от собственика – държавата, в другия случай собственикът отклонява пари от данъкоплатците, надписвайки по клиничните пътеки. Поне така се проектира разликата между държавни и частни болници в общественото съзнание. (Не че всички го правят, разбира се.)
Приватизацията на болници е една от едрите щрихи в здравната реформа, един от отличаващите я елементи. В този смисъл тя има и силен идеологически заряд и е чудесен повод за сблъсък на реформатори и антиреформатори, леви и десни, възползващи се и страхуващи се.
Но както и при разделянето на пакетите на основен и допълнителен, заради което сега БСП ще иска становището на Конституционния съд, дяволът е в детайлите. А детайлите на приватизацията на болниците не са ясни и няма как да се изяснят преди да се определят другите елементи на здравната реформа. Това означава да завърши акредитицията на болниците, изработването на Националната здравна карта, която да ореже излишните болници и легла, да се остойностят пакетите и т.н. Означава още да се види как чиновниците ще устоят на неизбежния корупционен натиск и как бюрокрацията ще се справи с предизвикателството да разпредели справедливо обществения ресурс така че да излекува повече хора.
Трябва да мине поне година преди да видим ефектите и дефектите на тази промяна и как ще се нагодят – в положителния и отрицателния смисъл на думата, към нея доставчиците на медицински услуги. Преди това да стане ще е прибързано да се приватизират основните болници. Кой сериозен инвеститор би наддавал, без да е наясно с бъдещите парични потоци?
Сериозен повод за опасения е спешната помощ, която – според плановете също ще претърпи реформи. В момента тя е единственият шанс на здравно неосигурените и тази услуга не се предоставя от частни болници. Докато държавата не реши трудния въпрос със здравнонеосигурените лица и реформата на спешната помощ, приватизацията на болници е обществен риск.
На следващо място стои въпросът за условията на тази приватизация и това също е чувствителна тема. Запазването на предмета на дейност, забраната да се продават терени и прочие се подразбират, но не са достатъчна гаранция срещу страховете на хората. За да ги успокои здравното министерство предвиждаше продажбата да става приоритетно на работещите лекари и наематели на болниците и медицинските центрове. Но още е жив споменът за това как РМД се ползваха като параван за навлизане на частни инвеститори.
Всичко това са сериозни опасения и министерството няма отговор на повечето от тях. Затова е по-добре да се пипа внимателно и постепенно. Но бива да се прави следваща операция, докато пациентът още не е излязал от упойката на първата.
