Не знаем дали главният прокурор Иван Гешев е бил послушно дете, но със сигурност не е правил белята с пастата за зъби. Ако беше, щеше да знае, че след като веднъж си нарисувал банята, няма как да върнеш пастата обратно в тубата.

Заявката на прокуратурата за пълна ревизия на приватизацията е безсмислена от гледна точка на обществените очаквания за повече спаведливост. Това твърдение няма общо с факта, че множество приватизационни сделки бяха извършени по нечестен начин – с подставени лица, при занижени оценки и при слаб последващ контрол на поетите ангажименти за запазване на работни места или инвестиции.

Но:

Действиятията на прокуратурата са безвъзвратно закъснели. Много от приватизираните предприятия не съществуват или отдавна са загубили своята атрактивност. Някогашните перли на социалистическата икономика „Химко“ и „Полимери“ са такъв пример. В първия случай списъкът на кандидатите да се домогнат до неговите активи и някога значителни печелби включва цяла плеяда бизнесмени (от покойния Илия Павлов да Делян Пеевски), във втори случай заводът падна жертва на мениджърските неумения на Николай Банев, който вече е обвиняем.

Други приватизирани предприятия, включително БТК и Булгартабак, са сменили собствеността си многократно и никакви съмнения в първата приватизационна сделка не могат да засегната правата на третите лица.

За тези заводи, които все още се управляват от първоначалните приватизатори важи давността. Сега депутати от Атака се опитват да прокарат текст, който удължава давността. Това може и да бъде прието, но е безсмислено. Да вземем „Лукойл Нефтохим“. През 1999 г. 58% от рафинерията заедно с изключителен достъп до инфраструктурата бяха продадени срещу едва 101 млн. долара на „Лукойл“. Тази цена неведнъж е била коментирана като ниска (въпреки наличието на още три оферти избраният метод бе преговори с потенциални купувачи), но е факт, че след сделката руската компания наля милиарди. Тоест днешният „Нефтохим“ е много различен от тогавашния и пост фактум може да се направи почти нищо. Това в още по-голяма степен важи за „Кремиковци“, което вероятно е емблемата за зле проведена приватизация.

Прокуратурата очевидно разбира проблема, затова говорителят Сийка Милева заяви, че където намерят факти за престъпление, просто ще го обявят. Тоест държавното обвинение си представя своята мисия не като надзор за незаконосъобразни актове или подвеждане към отговорност лицата, които са извършили престъпления, а като част от играта name and shame. Тя може би дори е готова да ангажира ресурси в разследване на минали сделки без намерението да повдига обвинение.

Това не е първи случай, когато прокуратурата разследва приватизацията, но последици от тези действия няма. Преди години бившият главен прокурор Никола Филчев твърдеше, че при приватизацията активи на стойност на 30 млрд. долара са били продадени срещу 3 млрд. лева. Въпреки някои неточности в числата, той успя да предизвика полемика. През 2016 г. също бе възложен доклад на ДАНС, по-късно тогавашният главен прокурор се застъпваше за разваляне на приватизационни сделки, а депутати искаха отмяна на давността (виж и тук).

Сега Иван Гешев иска пълна проверка (виж тук). Такава проверка може да блокира работата на ДАНС, без да е сигурно, че агенцията, на която е възложено да се занимава с контрарузнаване, престъпления против финансовата система и мерките срещу изпиране на пари, има ресурса да направи проучването.

Оттук известна избирателност е неизбежна. Тя може би дори е търсена – за да се поддържа напрежение сред елита, създаден от прехода и за да не умира надеждата у ощетените от него.