Повечето журналисти вчера бяха изненадани, когато финансовият министър Петър Чобанов даде да се разбере, че няма да променя правилата, които въвеждат някои ограничения за депозирането на пари на държавните компании в една банка. За тези, които са внимавали за наюансите в изказването на премиера Пламен Орешарски, което даде повод на първоначалните интерпретации, че ограниченията ще бъдат отменени, това не е неочаквана новина. Изненада ще е, ако правилата доведат до загуба на мощта на Корпоративна банка и до увеличаване на свободата на словото.
Постановлението, прието в последните дни на служебния кабинет, въвежда механично правило – държавните компании с балансова стойност на паричните средства над 3 000 000 лв. не могат да държат повече от 25% от нетната експозиция в една банка. Важното уточнение тук е, че се дава шестмесечен срок за прилагане на правилата, тоест изискванията ще трябва да бъдат изпълнени най-рано през декември. Какво точно ще се случи тогава не знаем. Дружествата с голяма концентрация на депозити в една банка, очевидно трябва да пренасочат парите си другаде, като обявяват – в сравнително свободна форма, прием на оферти от други банки. Наредбата обаче е доста неясна за това, което може да се случи преди декември. Така например не е изключено банките, които са най-зависими от държавните средства, да се разберат помежду си.

Дори да се стигне до намаляване на експозицията на енергийните и други държавни предприятия към Корпоративна банка, ще е пресилено да се правят умозаключения на база на една семпла наредба. Още по-наивно е да се смята, че изваждането на средствата на АЕЦ Козлодуй от Инвестбанк и на парите на НЕК и БЕХ от Корпоративна банка ще направят съответните вестници по-добри.

(Не)свободата на медиите черпи основанията си от изтъняващата връзка между журналистически усилия и финансов резултат. Днес издръжката на медиите все повече зависи от избора на рекламодателите (и мощните рекламни агенции)  и от готовността на редакторите да подменят съдържанието според маркетинговия диктат, налаган от Facebook и Google. И съвсем не на последно място – от решенията на държавните органи къде да публикуват задължителните си обяви и кому да поверят комуникационната стратегия по еврофондовете. Този ресурс е достатъчен за издръжката на цяла вестникарска група.

Интересът на хора като Ирена Кръстева (но не е само тя) да спонсират медии, за да ги използват като инструмент за въздействие, е само част от този объркан пейзаж. Затова концентрацията на собствеността в ръцете на т. нар. олигарси не е причина, тя е  последица. Най-малкото, което можем да направим, е да спрем да бъдем наивници.