• Индексът на суровините, изчисляван от Bloomberg, падна до най-ниско ниво от пет години тази седмица. Цените са под натиск заради увеличеното предлагане и забавящата се световна икономика. Международният Валутен Фонд оценява, че цените в световен мащаб, са с 8.3% по-ниски отколкото в началато на годината.

Периодът от 2000 до 2012 г. бе изключително успешен за производителите на суровини (с прекъсване през 2008-2009 г.). Цените се утроиха, и то не само на петрола. Темповете на ръст на суровините значително надвишиха ръста на световния БВП, но и спадът по време на кризата бе по-дълбок – 30% спрямо 10 на сто.

Петролът се срина от 144 долара за барел през август 2008 г. до 33 долара за барел през декември. След това възстановяването на цените на суровините вървеше много бързо. Цените достигнаха 100 долара в края на 2010 г. Започна да се говори за недостиг на суровини, припомня „Комерсант”.

През 2010 г. компанията Goodyear Tire & Rubber Co (най-големият производител на гуми в САЩ) обяви, че за първите девет месеца на 2009 г. е продала в световен мащаб гуми за 11.90 млрд. долара, които са донесли загуби в размер на 482 млн. долара, а за първите девет месеца на 2010 г. продажбите са били 13.8 млрд. долара при загуби от $ 39,0 милиона. Тези загуби бяха натрупани единствено поради факта, че от началото на 2009 г., цените на естествения каучук се бяха увеличили почти три пъти При това само половината каучук, използван за гумите на Goodyear, е естествен.

Цените на памука от началото на 2009 г. почти се утроиха и надминаха в края на 2010 г. 1.5 долара за фунт (454 г). Те в крайна сметка бяха пренесени върху потребителите. Например Карл Макфейл, ръководител на британската верига New Look, която има 1000 магазина във Великобритания и други страни, отбелязва, че заради ръста на световните цени на памука, цените на облеклото ще нараснат. За него ръстът на цените на памука е равнозначен на сегашните планове на британското правителство да повиши данъците.

Предкризисната 2007 г. беше крайно успешна за световните пазари на продоволствени стоки. В частност соята поскъпна с повече от 60% за година, а пшеницата в Европа – с 68%. Какаото нарасна с 18%, а кафето – 20%.

През 2008 г. високите цени доведоха до продолствена криза, за което допринесоха лошата реколта и увеличеното използване на площите за производство на зърно за биогорива.

Търсенето на пшеница в развиващите се страни, по-специално Китай и Индия продължи да расте. Ситуацията започна да напомня началото на 70-те, когато инфлацията в САЩ и Западна Европа доближи 10%. По това време, от 1971 до средата на 1973 г. световните цени на пшеницата нараснаха със 75%, цените на царевицата се удвоиха.

През 2012 г. отново имаше бърз ръст на цените но храните.

От средата на юни до средата на август световните цени на пшеницата нараснаха с повече от 50%, на царевицата – с повече от 45%. Затова имаше обективни причини. Реколтата в САЩ намаля заради сушата, която повреди и реколтата в Русия, Казахстан и Украйна. В Европа обратно времето бе необичайно влажно, а в Индия попречи късното начало на сезона на мусоните.

През последните две години всичко се промени.

Световните цени на суровините паднаха с една четвърт. Особено бързо те започнаха да падат в началото на тази година. От юни цените се понижиха с 11%.

Експертите вече не смятат, че има недостиг на суровини. Напротив, че предполагат, че те са в излишък. При това те обръщат внимание на това, че в периода на бурен ръст на цените на суровините производството нарасна. От 2001 г. досега предлагането изпревари търсенето (графика). Темповете на ръст на световния БВПсе понижи от 5% през 2010 г. на 3%. Икономическият ръст на Китай се забави от 10% на 7%.

Особено бързо падат темповете на ръст на световната търговия. През 2010 г. тя нарасна с 12.8%, а през 2013 – с 3%. За тази година СТО прогнозираше ръст от 4.7%, но понижи прогнозата си до 3.1%. Една от причините за това е, че страните износителки на суровини се оказаха в тежка финансова ситуация заради падането на цените и се наложи да съкратят вноса.

Що се отнася до развиващите се страни, именно суровинният бум, започнал през 70-те години, им позволи постепенно да увеличат доходите на населението, да стимулират вътрешното търсене и да осигурят бърз икономически ръст. Сега в условията на спад на суровинните цени, износителките на суровини не могат да компенсират бавния ръст на индустриалните страни, както и тежката ситуация в еврозоната. Така ръстът, предизвикан от повишението на цените на суровините, сега се забавя заради техния спад. За някои страни-износителки на суровини това означава увеличена финансова нестабилност.

• В скорошния си доклад Световни икономически перспективи, МВФ показва как спадът на цените на петрола с 20 долара за барел ще увеличи дохода на потребителите и ще насърчи търсенето и растежа в страните, които внасят суровини за сметка на износа и търсенето в страните-производителки. Нетният ефект ще бъде ръст на световния БВП с 0.5%. Ако ако в резултат на това се подобри и бизнес доверието, МВФ очаква, че спадът на цените ще донесе ръст на световната икономика с 1.2 на сто.

Според Андрю Кенингам, икономист в Capital Economics, една такава промяна ще трансферира 640 млрд. долара или 1% от световния БВП, от производителите на петрол към потребителите. Нашето правило на палеца е, че потребителите харчат половината от това неочаквано подобрение на благосъстоянието си (спестените пари). Това е равно 0.5% от световния БВП, обяснява той.

Спадът на останалите цени на суровините ще увеличи тези ефекти, от което световният ръст ще се възползва. Но също така ще има губещи и печеливши.

През 2011 г., когато цените на суровините се очакваше да останат високи, МВФ прогнозира, че бразилската икономика ще нарасне с повече от 4% през 2014 г., темп, който може да бъде удържан в средносрочен план. Сега фондът очаква състояние, близко до стагнацията и бавно покачване към 3% средносрочен ръст, дава пример „Файненшъл таймс”.

Някои последици са комплицирани и може да се откроят печеливши и губещи и в рамките на отделните държави. През 2011 г. например, ръстът на цените на храните беше благодат за бразилското земеделие, но бреме на бедните, живеещи в градовете.