С последните промени в Правилника за прилагане на Закона за ДДС се въвежда важна промяна по отношение на подобренията на наети активи или активи, взети на лизинг.

Преди да обясним промяната е необходимо да припомним третирането на тези активи за целите на Закона за ДДС.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС към доставка на услуга се смята и извършването от държател/ползвател на ремонт или подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Когато подобрението е за сметка на наемателя, се приема, че е налице извършена от него безвъзмездна доставка на услуга. Тази услуга на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 се приравнява на възмездна доставка на услуга. Не се приравнява на възмездна доставка на услуга безвъзмездното извършване на ремонт на нает или предоставен за ползване актив.

„Подобрение“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение (т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС)

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

Данъкът, който е за сметка на доставчика (наемателя), се начислява с протокол.
При извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател по подобрение на нает актив, датата на възникване на данъчното събитие е датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора (чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС).

Това означава, че при извършване на подобрение от сумата на направените преки разходи, следва да се приспаднат разходи за изхабяване за периода от извършване на подобрението до фактическото връщане на активи или преустановяване на неговото ползване. Тези разходи за изхабяване следва да отчитат обичайния икономически живот на подобрението.

Във връзка с това е новата ал. 5 на чл. 20 от Правилника за привалагане на Закона за ДДС. Тя предвижда, че за целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги.

Ако данъчната основа не може да се определи по описания ред, се взема пазарната оценка към момента на фактическото връщане на актива.

Как това кореспондира с новите правила за лизинга, ще научите по време на Бизнес тема: Данъчно третиране на лизинга на 29 януари.